Решение № 4746 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1471/2014 г.

Решение № 4746 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1471/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 3046 от 2.12.2013 г. по административно дело № 3535/2013 г. Административен съд - Варна е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата на Галина Иванова Манолова - Влаева от гр. Варна против заповед № СЗ-Д-ВН-05-1-11/439 от 05.08.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, с която е отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., потвърдена с решение № РД-РД-Вн-03-0024 от 3.09.2013 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Варна; 2) осъдил Галина Иванова Манолова-Влаева да заплати по сметка на Административен съд - Варна сумата 10 лв., представляваща държавна такса за водене на процеса. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от Галина Иванова Манолова - Влаева от гр. Варна с искане за отмяната му по съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна е отказал на Галина Иванова Манолова-Влаева отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2013/2014 г. с мотива, че лицето не отговаря на условието на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/2008 г. за реда и условията за отпускане на целева помощ за отопление, защото средномесечният му доход за предходните 6 месеца е по-висок от ДМДО (диференцираният минимален доход за отопление). При осъщественият административен контрол заповедта е потвърдена с решение на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Варна. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което жалбата на Галина Иванова срещу същата заповед не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касаторката пороци. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Подложеният на касация съдебен акт е постановен при напълно изяснени фактически обстоятелства по казуса. С молба-декларация от 10.07.2013 г. Галина Иванова е поискала отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия. Във връзка с това е изготвен социален доклад, от данните в който е видно, че молителката не отговаря на едно от кумулативно изискуемите условия за отпускане на исканата помощ, а именно средномесечният й размер на дохода надвишава диференцираният минимум. Съобразно това е последвал и отказ на директора на ДСП по заявеното от нея искане. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събраният доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията), решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона. Неоснователно е оплакването на касаторката, че към момента на постановяване на отказа е отговаряла на условията да й бъде отпусната търсената помощ. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференцирания минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Според ал. 3 от същия член, основа за определяне на ДМДО е гарантираният минимален доход, чийто размер се определя с акт на Министерския съвет (МС), а съгласно ал. 4, ДМДО се определя диференцирано по различни критерии за различни категории лица. Първоинстанционният съд в съответствие с установеното по делото обосновано е констатирал, че жалбоподателката попада в категорията лица, посочени в чл. 2, ал. 4, т. 14 от цитираната наредба - лице с трайно намалена работоспособност 50% или над 50% - 206.68% от ГМД, а към момента на отпускане на целевата помощ за отопление гарантираният минимален доход е 65 лв. Според чл. 2, ал. 6 от тази наредба, доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят. Молбата-декларация от Галина Иванова е подадена на 10.07.2013 г., следователно относимия предходен период за нея обхваща периода 10.01.2013 г. - 10.07.2013 г. вкл. За всеки от тези месеци е съобразен размер на получена пенсия, включително получените през месец април 2013 г. пенсии за шест месеца наведнъж - за времето от 29.10.2012 г. до 29.04.2013 г., за който период жалбоподателката е получила сумата 1508.14 лв. - пенсии за предходните шест месеца. Този размер е коригиран на 1010.68 лв. съгласно чл. 2, ал. 2 от наредбата - при определяне правото на целеви помощи за отопление размерът на пенсиите, определен след 1.07.2008 г., се намалява с коефициент 1,212. По аргумент, че НОИ е забавил плащането на дължимите пенсии, не могат да бъдат дерогирани установените в наредбата (издадена на основание чл. 12, ал. 4 от Закона за социално подпомагане) императивни правила на режима на отпускане на помощите. Съдът при постановяване на решението си е съобразил уредбата, дадена с чл. 2, ал. 6 от Наредба № РД-07-5/2008 г. за реда и условията за отпускане на целева помощ за отопление, съгласно която, както бе отбелязано и по-горе, доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят. В този смисъл цялата изплатена на Галина Иванова сума през април 2012 г. правилно е включена от административния орган в изчисленията, които са математически верни. Доколкото средномесечният доход на лицето за релевантния период, намален със съответния коефициент, е по-висок от диференцираният минимален доход за отопление, то действително не отговаря на едно от кумулативно установените условия в наредбата за отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2013/2014 г. При наличие на отрицателна предпоставка за него не е възникнало правото на такава. Следователно оспорената заповед, с която компетентният административен орган е отказал на Галина Иванова отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2013/2014 г., е издадена при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност. Касаторката не отговаря на изискването на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за отпускане на целева помощ за отопление, тъй като нейният средномесечен доход за предходните шест месеца преди подаването на молбата-декларация надвишава диференцираният минимален доход за отопление. Предвид горното съдът обосновано и в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби е приел за законосъобразен отказът на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, обективиран в заповед № СЗ-Д-ВН-05-1-11/439 от 5.08.2013 г. Изложените от жалбоподателката доводи за наличието на множество заболявания и увреждания и отсъствието на съпруга й, както и издръжката му в затвора, където той изтърпява наказание "лишаване от свобода", липсата на доходи и ниският им социален статус, са основание за друг вид социална помощ, но не са основание за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесната заповед, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,