Решение № 81 от 26.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3818/2016 г.

Решение № 81 от 26.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3818/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 от ГПК. Касационното производство е допуснато по касационната жалба на Д. С. Б. срещу решение № 3440/28.04.2016 г., постановено по в. гр. д. 7999/2015 г. на Софийски градски съд, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС за сумата от 6589,37 лв. и иска по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1033,81 лв. по въпроса "Кой е законният представител на държавата за получаване на поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС". По поставения въпрос, ВКС намира следното: По аналогия с чл. 55, ал. 1 ЗДС, поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се адресира до органа, който може да предостави ползване върху съсобствената вещ или да направи предложение за доброволна делба. Когато в процеса по предоставяне на ползване или на извършване на доброволна делба участват няколко държавни органи с отделни волеизявления, достатъчно е поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС да бъде адресирана само до един от тях. Поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС представлява едностранно волеизявление, с което се иска предоставяне на ползване върху съсобствената вещ. Това волеизявление, за да породи правни последици следва да достигне до адресата си и по аналогия с чл. 55 ЗДС, поканата следва да се изпрати до органа, който може да предостави ползването или да направи предложение за доброволната делба. Аналогията в случая е допустима тъй като и в двете хипотези се касае за доброволно и извънсъдебно уреждане на отношения между съсобственици и до материално- правно представителство на държавата. Когато в процеса по предоставяне на ползването или по извършването на доброволна делба следва да участват повече от един държавен орган със отделно волеизявление, то тогава е достатъчно поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС да бъде изпратена само до един от тях, тъй като този орган е законен представител на насрещна страна/държавата/ по направеното искане и може да отговори на искането, респективно предложението, което действие е в рамките на предоставените му пълномощия. В случая, в редакцията на ЗДС и ППЗДС през 1999 г., и 2000 г., когато са изпратени процесните покани по чл. 31, ал. 2 ЗС, компетентни да предоставят ползването или да предложат доброволна делба са областният управител и ръководителят на ведомството, на което е било предоставено управлението на имота. Освен при доброволната делба /съгласие на министъра и договор с областния управител/ и в хипотезата на предоставяне на ползване по чл. 31, ал. 1 ЗС са необходими две волеизявления- становище, респективно съгласие на ръководителя на ведомството и акт на областния управител за частично прекратяване на учреденото право на държавно управление, съгласно чл. 17, ал. 2 ЗДС. Тъй като държавните органи, които участват в процеса по вземане на решение за предоставяне на ползване на другия съсобственик или могат да направят предложение за извършване на доброволна делба са областният управител и ръководителят на ведомството, то изпратената покана по чл. 31, ал. 2 ЗС само до областния управител е надлежно адресирана и поражда правни последици. По касационните основания в жалбата, ВКС намира следното: Като е приел, че поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС може да се получи само от ръководителя на ведомството, на което е възложено управлението на имота, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, поради което решението следва да се касира. По съществото на спора, ВКС намира следното: Искът по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен от Д. Б. срещу Държавата за плащане на обезщетение в размер на 6589,37 лв. за лишаването от ползване върху 0,8225% ид. ч. от процесната пететажната сграда за периода от 22.05.2007 г. до 21.05.2012 г. е основателен. Правото на собственост на ищеца е установено с влязло в сила съдебно решение по делба първа фаза. Поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС е изпратена до областния управител на [населено място] още на 19.08.1999 г. Поканата е връчена надлежно, съгласно посоченото при отговора на поставения въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. Държавата нито е предоставила реално ползване, нито е платила обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за процесния период. Съгласно заключението на вещото лице по приетата и неоспорена ССчЕ, размерът на обезщетението за процесния период за тези ид. ч. от съсобствеността, е 6589,37 лв.. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1033,81 лв., представляващ лихвата за забава върху главницата от 6589,37 лв. за периода от 22.05.2009 г. до 21.05.2012 г. също е основателен, тъй като поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС, съдържаща искане за плащане на обезщетение има характер и на покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Върху главницата от 6589,37 лв. се дължи законна лихва от подаването на исковата молба на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както е поискано с исковата молба. Съгласно изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 1393,46 лв., съгласно изготвения Списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства за направени такива. Воден от горното, ВКС