Решение № 4669 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14412/2014 г.

Решение № 4669 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14412/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Марин Дочев Маринов от гр. Варна против решението на Висшия съдебен съвет по т. 31 от протокол № 46 от 16.10.2014 г., с което е потвърдена заповед № РД-421 от 19.09.2014 г. на административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - Варна, за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърдената с него заповед поради нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 7, алинеи 1 и 2, чл. 35 и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ. Ответникът Висшият съдебен съвет е оспорил касационната жалба. Ответникът административният ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - Варна - не е взел становище. Жалбата на Марин Дочев Маринов от гр. Варна е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес против подлежащ на оспорване акт в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ. Върховният административен съд, след като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Със заповед № РД-159/8.04.2014 г. административният ръководител на Районна прокуратура (РП) - Варна е разпоредил проверка за наличието на внесени и прекратени дела на основание чл. 369, ал. 4 от НПК. В изготвения писмен доклад за резултатите от проверката е констатирано, че ДП № 496/2010 г. по описа на Трето РУП - ОД - Варна /преписка № 1876/2008 г. по описа на РП - Варна/ е продължило твърде дълго поради допуснато трайно бездействие от наблюдаващия прокурор Марин Дочев Маринов, както в досъдебната, така и в съдебната фаза. Прокурорът четирикратно не е отстранил едни и същи процесуални нарушения, посочвани му в актовете на съда и е станал причина за прекратяване на наказателното производство срещу тримата подсъдими на основание чл. 369, ал. 4 от НПК. Допуснатото дисциплинарно нарушение е квалифицирано по чл. 307, ал. 2, т. 2 от ЗСВ с оглед нарушените изисквания на закона за бързина на движението на делата и с оглед принципа на чл. 22 от НПК за разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Със заповед № РД-421 от 19.09.2014 г., в която подробно е проследено развитието на досъдебното и съдебното производство, административният ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - Варна е наложил на прокурора дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. При определяне на вида на наказанието е взето предвид отношението на прокурора към собственото му поведение (преценено като липса на самокритичност), натовареността му под средната за един прокурор в РП - Варна, атестационната оценка "Много добра" съгласно протокол на ВСС от 12.12.2013 г. и липсата на предходни дисциплинарни наказания. С решение по точка 31 от протокол № 46 от закрито заседание на 16.10.2014 г., взето на основание чл. 314, ал. 3 от ЗСВ, Висшият съдебен съвет (ВСС) е потвърдил наложеното дисциплинарно наказание, като се е съобразил с предложението на Комисията по дисциплинарните производства (КДП), че самият факт на продължителността на несложното досъдебно производство е едно безспорно виновно бездействие. В предложението на КДП до ВСС, обсъдено на заседание на 7.10.2014 г., е прието, че е налице неоправдано забавяне на производството в двете му фази, причинено от бездействието на прокурор Маринов. От приложените в административната преписка документи се установява, че досъдебното производство е започнало по жалба на Георги Желязков Иванов, постъпила в РП - Варна на 7.02.2008 г. и разпределена на прокурор Дочев. На 9.04.2009 г. на прокурор Дочев е била разпределена и преписка № 169/2009 г., изпратена от Окръжна прокуратура - Търговище, което е наложило издаване на постановление за извършване на допълнителни действия от СИП - ОДМВР - Варна. На 20.07.2009 г. преписката е била разпределена на прокурор Димитрова, която с постановление от 25.08.2009 г. е отказала да образува наказателно производство на основание чл. 213, ал. 1 от НПК. Това постановление е било отменено с постановление на прокурор от ВОП от 4.02.2010 г., след което преписката отново е била разпределена на прокурор Дочев. С постановление от 31.03.2010 г. прокурор Дочев е образувал досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 2 от НК. По искания на разследващия орган и направени предложения от прокурор Дочев сроковете за разследване са били продължавани до 30.09.2010 г., а от страна на Георги Желязков Иванов са постъпвали нови сигнали и жалби. На 6.04.2011 г. са били повдигнати и предявени обвинения на лицето Димчо Колев Димов по чл. 196а във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. С постановление от 18.04.2011 г. на прокурор Генадиева (прокурор Дочев е ползвал отпуск по същото време) досъдебното производство е било изпратено на ВОП по компетентност, върнато с постановление от 28.04.2011 г. на прокурор при ВОП и разпределено на прокурор Дочев на 2.05.2011 г. По направени предложения от разследващия орган и искания на прокурор Дочев до ВОП сроковете на разследване са били продължени до 30.09.2011 г. На 11.10.2011 г. са били привлечени като обвиняеми Милен Колев Димов и Димчо Колев Димов с взети мерки за неотклонение. По искане на обвиняемите за изменение на взетите мерки за неотклонение на 31.10.2011 г. делото и било изпратено в съда, а срокът на проверката е бил удължен с два месеца. На 2.04.2012 г. прокурор Дочев е изготвил първия обвинителен акт срещу обвиняемите Живко Димов Грозев, Милен Колев Димов и Димчо Колев Димов, внесен в съда на 5.04.2012 г. С разпореждане от 11.04.2012 г. Варненският районен съд (ВРС) е върнал образуваното НОХД № 1893/2012 г. за отстраняване на отстраними съществени нарушения на процесуални правила (непосочени факти за наличие на предварителен сговор между подсъдимите, липсващи факти относно собственика на МПС, липса на произнасяне по възражения на обвиняемите, неизпълнение на задължението по чл. 229, ал. 3 от НПК и др.). Срокът на разследване е бил продължен с писмо на ВОП за два месеца до 31.07.2012 г. и след това - до 30.09.2012 г., 30.11.2012 г. и 30.01.2013 г. На 8.02.2013 г. Георги Желязков Иванов е подал нов сигнал и прокурор Дочев е върнал делото на водещия разследването заедно със сигнала за преценка на относимостта му към разследването. С писма на ВОП срокът на разследване е бил удължен до 30.03.3013 г. и след това - до 30.05.2013 г. На 13.05.2013 г. разследващият полицай е изготвил заключително мнение по делото, което е било докладвано заедно с два новопостъпили сигнала от Георги Желязков Иванов. На 27.05.2013 г. прокурор Дочев е изготвил втори обвинителен акт срещу тримата обвиняеми, но с разпореждане от 3.07.2013 г. по НОХД № 3443/2013 г. ВРС, 15 с-в, отново е върнал делото за отстраняване на отстраними съществени нарушения на процесуални правила, сходни на посочените по-горе. С определения от 11.09.2013 г. по три частни наказателни дела ВРС, 15 с-в, е указал на РП - Варна тримесечен срок за внасяне на делото в съда по отношение на тримата обвиняеми. С писмо на ВОП срокът за разследване е бил удължен до 29.12.2013 г. На 10.12.2013 г. прокурор Дочев е внесъл във ВРС изготвения трети обвинителен акт срещу тримата обвиняеми. С разпореждане от 19.12.2013 г. по НОХД № 6534/2013 г. ВРС, 15 с-в, отново е върнал делото за отстраняване на отстраними съществени нарушения на процесуални правила (идентични с тези по предходните връщания). На 30.01.2014 г. прокурор Дочев е изготвил четвъртия обвинителен акт, внесен в съда в същия ден. С определение от 14.02.2014 г. ВРС, 15 с-в, е прекратил наказателното производство по НОХД № 440/2014 г., след като е установил, че допуснатите съществени процесуални нарушения, посочени в предходните определения, не са били отстранени от прокурора. На основание чл. 369, ал. 5 от НПК постановеното определение е окончателно. При така установените фактически обстоятелства Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че оспореното решение, с което ВСС е потвърдил заповед № РД-421 от 19.09.2014 г. на административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - Варна, за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, е издадено от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на обосноваващите го фактически предпоставки по чл. 307, ал. 2, т. 2 от ЗСВ. Като неоснователно се преценява възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт поради липса на мотиви. Фактическите и правните съображения за налагане на дисциплинарното наказание са подробно изложени както в издадената заповед от административния ръководител, така и в предложението на КДП, и в направения доклад на заседанието ВСС. Проведеното повторно гласуване по направеното от КДП предложение не води до нищожност на взетото решение. Решението е взето от законен състав на ВСС при спазване на изискванията за кворум. Не съществува процесуална забрана за колективния административен орган да преразгледа въпроса, като измени или отмени взетото от него решение преди да го е обявил или съобщил на засегнатите страни. Съгласно чл. 91 от АПК административният орган има право на отзив и след обявяване на решението му в 14-дневен срок от получаване на жалба или протест срещу обявения акт. Дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 2, т. 2 от ЗСВ е налице при установено действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. В разглеждания случай бездействията като елемент на фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 2, т. 2 от ЗСВ са доказани. Съгласно чл. 192 от НПК досъдебното производство включва разследване и действия на прокурора след приключване на разследването. Прокурорът не е предприел предписаните от закона процесуални действия за установяване на фактите, които изрично са му били указани в отменителните актове на Варненския районен съд, съответно с разпореждане от 11.04.2012 г. по НОХД № 1893/2012 г., разпореждане от 3.07.2013 г. по НОХД № 3443/2013 г., определения от 11.09.2013 г. по три частни наказателни дела, разпореждане от 19.12.2013 г. по НОХД № 6534/2013 г. В резултат през периода от 11.04.2012 г. до 14.02.2014 г. досъдебното производство е било неоправдано забавено от процесуалните бездействия на прокурора (неизвършване на предписаните от закона конкретни процесуални действия за събиране на доказателства, установяване на фактите и упражняване на функционални правомощия) и като резултат - наказателното производство е било прекратено при условията на чл. 368 и чл. 369 от НПК. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за забавяне на досъдебното производство поради подаваните жалби и сигнали от тъжителя или поради обжалването пред съда на взетите мерки за неотклонение на обвиняемите. Хронологията на установените и неоспорени факти, подробно изложени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, сочи, че забавянията в резултат от обжалванията пред съда са незначителни по продължителност. От внасянето в съда на първия обвинителен акт до внасянето на последния обвинителен акт са изминали почти две години, през които прокурорът не е предприел процесуалните действия за изясняване на фактите, посочени в разпорежданията на Варненския районен съд. Извършването на процесуални действия за изясняване на фактите, например относно собствеността на автомобилите и за съставомерност от субективна страна, не е оставено на преценката на прокурора, а е предписано с акт на съда. Поради това е неоснователно възражението в жалбата, че се касае за преценка на магистрата и правомощие за самостоятелно тълкуване и прилагане на закона, която не подлежи на дисциплинарен контрол. Проявено е виновно бездействие за изпълнение на процесуални задължения по ръководене на разследването, което не съответства на дължимото поведение на прокурора съгласно НПК. Качеството на актовете на прокурора и извършената от него свободна преценка на фактите при прилагането на закона не са коментирани и са изключени от обсега на проведеното дисциплинарно производство. Установени са процесуални бездействия, които са причинили прекратяване на наказателното производство с окончателен акт на районния съд, неподлежащ на инстанционен контрол. При налагане на най-лекото дисциплинарно наказание наказващият орган е упражнил предоставените му правомощия в законово очертаните рамки и в съответствие с целта на закона. Подадената жалба срещу административния акт е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Разноски не са претендирани. С оглед на гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,