Решение № 10053 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4969/2013 г.

Решение № 10053 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4969/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ - гр. София, чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Полина Диманчева, против Решение № 2302/18.02.2013 г. по адм. дело № 10136/2012 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - "Евролифт Тест" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника му - адв. Ставрев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение 3-членен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, по жалба на "Евролифт Тест" ЕООД, е отменил като незаконосъобразна Заповед № А-422/20.07.2012 г. на председателя на ДАМТН, с която на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ е отнето издаденото на дружеството разрешение да извършва оценяване на съответствието на асансьори и техните предпазни устройства със съществените изисквания към тях. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗТИП, тъй като по делото, с надлежни доказателства, оспорващия е доказал отсъствие на основанията от цитираната разпоредба за отнемане на издаденото му разрешение за извършване на оценка. Според съда от приетото по делото писмо изх. № 20-00-6333/18.12.2012 г. на ТД на НАП - София, е опровергана констатацията на органа за наличие на парични задължения на оспорващото дружество към държавата или към община, по смисъла на ДОПК, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган или задължения към осигурителни фондове, като основание за отнемане на разрешителното. Съответно при липсата на това нарушение, обосноваването на акта с наличие на друго такова по чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТИП - неизпълнение в срок предписанията, дадени при проверката по чл. 14в, е незаконосъобразно, като противоречащо на целта на закона. С тези изводи заповедта е отменена изцяло. Решението е неправилно. Същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, относно наличие, респ. отсъствие на условието за отнемане на разрешението за извършване оценяване на съответствието по отношение на ответното дружество "Евролифт Тест" ЕООД, по чл. 15, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗТИП. Това условие, като подлежащ на установяване правнорелевантен факт, за който в преписката няма достатъчно доказателства, е следвало да бъде установено служебно от съда, вкл. и чрез даване указания на касатора върху който лежи доказателствената тежест за установяването му /аргумент от чл. 170, ал. 1 АПК/. В нарушение на принципа на служебното начало в съдебноадминистративния процес по чл. 9 от АПК, съдът не е изискал служебно от съответното поделение на НАП по седалището на ответника, както и от съответната община, отдел "Местни данъци и такси", официален документ, за съществуването на парични задължения на "Евролифт Тест" ЕООД към държавата и общината по смисъла на ДОПК, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на тези задължения. В нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК не е указал на касатора, че за установяване на този правнорелевантен факт - наличието на такива парични задължения на оспорващия, същия, като издател на акта, не сочи достатъчно доказателства. Поради тези пропуски на съда делото е останало неизяснено спрямо наличието или не на предпоставките, визирани от хипотезиса на правната норма на чл. 15, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗТИП, за отнемане на процесното разрешително. Условието, което е било предмет на установяване, а именно наличие или не на парични задължения към държавата, общината или към осигурителни фондове от проверяваното лице-ответник, по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗТИП, касае задължения по ДОПК, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган. Този влязъл в сила акт може да бъде, както ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК /чл. 108, ал. 1 ДОПК/, акт за установяване на публични държавни или общински вземания по чл. 165, вр. с чл. 162, ал. 2 от ДОПК, така и акт за установяване на задължение за данък или осигурителни вноски по чл. 106, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с подадена декларация от данъчно-осигуреното лице. Всички тези актове се издават от компетентен орган по ДОПК и по други специални закони, към които препраща ДОПК, и ако са влезли в сила намират отражение в данъчно-осигурителната сметка на всяко регистрирано по ДОПК лице - чл. 87, ал. 2 ДОПК. Ето защо за изпълнение на това условие по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗТИП, ответникът е следвало да представи пред проверяващия административен орган, или пред съда, официален документ за наличието или не на такива парични задължения, какъвто се явява удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК. При непредставянето му, съдът е следвало да изиска такова удостоверение от органа по приходите, съответно от общината, съобразно правото за това по чл. 87, ал. 6 от ДОПК и по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, което в случая не е направено. Поради това и изводите му, за отсъствие на такива задължения, удостоверено с писмо от 18.12.12 г. на ТД на НАП, се явяват необосновани, тъй като писмото не съдържа всички данни за наличие на влезли в сила актове за установяване на такива задължения по ДОПК от вида на посочените по-горе, а само за отсъствие на ревизии и издадени по тях ревизионни актове срещу ответното дружество. При липсата на достатъчно данни за изпълнение или не на условието по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗТИП, съдът не би могъл да направи и правни изводи за законосъобразност на издадената заповед за отмяна на издаденото разрешение за извършване оценяване на съответствието на "Евролифт Тест" ЕООД, по чл. 15, ал. 1, т. 1 от с. закон. Изложеното обуславя неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Като неправилно същото следва да бъде отменено и поради отсъствието на доказателства за решаването му по същество, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Върховен административен съд, седмо отделение, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, съобразно дадените по-горе указания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав, втора колегия