Решение № 1650 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11638/2012 г.

Решение № 1650 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11638/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на "Филипина" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, представлявано от управителя Теодор Петров Ганев, против решение № 84 от 24.07.2012 г. по адм. д. № 70/2012 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 8962 лв. на основание чл. 83е от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Поддържа становище за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и твърди, че не са налице визираните в чл. 83а от ЗАНН предпоставки за санкционирането му. Иска неговата отмяна. Ответникът - прокурор от Окръжна прокуратура - Сливен не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като съобрази определение № 175/14.12.2012 г. по чнд № 1917/2012 г. на ВКС и ВАС и провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предложение на прокурор от Окръжна прокуратура - Сливен за налагане на имуществена санкция на "Филипина" ЕООД, на основание чл. 83а от ЗАНН. Със споразумение от 14.05.2012 г. по нохд № 364/2012 г. на Районен съд - Сливен управителят на търговското дружество Теодор Петров Ганев е признат за виновен в това, че на 19.07.2011 г. и на 27.10.2011 г., в обекти за осъществяване на търговска дейност, е предлагал за продажба стоки без съгласието на притежателите на изключителните права върху обозначените с тях марки, на обща стойност 8 962 лв. - престъпление по чл. 172б, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. На основание чл. 383 от НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда. При безспорна фактическа обстановка административният съд е приел, че са налице всички кумулативно предвидени в чл. 83а - 83д от ЗАНН предпоставки за налагане на имуществена санкция на юридическото лице. При определяне размера на санкцията съдът е съобразил разпоредбата на чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН, като е обсъдил и установените в хода на наказателното производство факти и обстоятелства. Законодателят е въвел имуществена отговорност на юридическите лица, които, в резултат на извършени и доказани с влязла в сила присъда за изрично визирани в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН престъпления, са се обогатили или е било възможно да се обогатят. По този ред се санкционират юридическите лица, които са реализирали или биха могли да реализират имуществени ползи в резултат на извършено престъпление от някое от лицата, посочени в цитираната разпоредба. Предвид одобреното споразумение по приключило съдебнонаказателно производство спрямо управителя на "Филипина" ЕООД Теодор Ганев за извършено престъпление, попадащо в кръга на лимитативно изброените в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН е установена и доказана облага за юридическото лице, която то би могло да получи в резултат на престъпното деяние, извършено от неговия представител - продажба и реализиране на приходи от стоки със защитени търговски марки, за които няма изрично съгласие на изключителните собственици на тези марки. Разпоредбите на чл. 83а и сл. от ЗАНН регламентират специфична процедура, която гарантира репариране на вреди, настъпили в резултат на извършено престъпление. По своята правна природа това е административнонаказателна процедура, като основанието за провеждането й е извършено престъпление, доказано по надлежния ред. Тъй като наказателната отговорност е лична, в наказателното производство е недопустимо ангажирането на имуществена отговорност на юридическо лице. Поради това в специалния ред по ЗАНН имуществената санкция по отношение на юридическо лице се налага в резултат на извършеното престъпление от негови органи или работници/служители, когато са доказани настъпили имуществени или неимуществени вреди. Неоснователно е възражението на касатора, че предоставяйки закупените стоки - предмет на изключителни права върху обозначените на тях търговски марки, в магазини за продажба, търговското дружество не е реализирало печалба, тъй като не ги е продало. Както правилно е посочено в първоинстанционното решение, в този случай е реализирана втората хипотеза от диспозицията на приложимата правна норма на чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН - "би се обогатило" от доказаното престъпно деяние. Безспорно е установена връзката между извършителя на престъплението и юридическото лице, както и причинната връзка между престъпното деяние на извършителя и дейността на юридическото лице, като е доказана и връзката между престъплението и евентуалното обогатяване за юридическото лице в резултат на визираното в споразумението пред наказателния съд изпълнително деяние. Като е приел, че са налице всички изискуеми се от закона предпоставки за налагане на имуществена санкция по чл. 83а от ЗАНН, Административният съд - Сливен е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. Определеният размер на санкцията е съобразен с конкретната фактическа обстановка и предвидените в чл. 83а от ЗАНН предели. Воден от горното, Върховният административен съд