Решение № 3628 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1635/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП срещу Решение 1657 от 15.01.2025 г., постановено по адм. д. 409/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р -22221522006754- 091-001 от 08.09.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден с Решение 1667/24.11.2023г. на Директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на А. К. С. е ангажирана отговорност по чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за задължения на Денис Интернешънъл ЕООД общо в размер на 645 492, 24 лева, от които за ДДС - главница 476 618,45 лв. и лихви 136 039,90 лв., за данъчни периоди м. 09.2020г., м.10.2020г. и от 12.2020г. до м. 03. 21 г. и за корпоративен данък за 2020г. - главница 26 576, 82 и 6 257, 07 лв. лихва. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение оспорва извода на съда, че не са налице всички предпоставки, които да обусловят ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК. Счита, че може да бъде установена несъбираемостта на данъчните задължения като пряка последица от действията на РЛ. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на ревизираното лице срещу ревизионният акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции съгласно представен в съдебно заседание списък. Ответникът А. К. С. с адв. Григоров в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София град е бил РА Р -22221522006754- 091-001 от 08.09.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден с Решение 1667/24.11.2023г. на Директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на А. К. С. е ангажирана отговорност по чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за задължения на Денис Интернешънъл ЕООД общо в размер на 645 492, 24 лева, от които за ДДС - главница 476 618,45 лв. и лихви 136 039,90 лв., за данъчни периоди м. 09.2020г., м.10.2020г. и от 12.2020г. до м. 03. 21 г. и за корпоративен данък за 2020г. - главница 26 576, 82 и 6 257, 07 лв. лихва. Съдът е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка: Управител и едноличен собственик на капитала от 30.09.2019г. на "Денис Интернешънъл" ЕООД е ревизираното лице А. К. С.. Задълженията за ДДС на Денис Интернешънъл ЕООД за периодите от м. 09.2020 г. м. 10.2020 г. и от м. 12.2020 г. до м. 03.2021 г. са декларирани от дружеството с подадени справки-декларации/СД по ЗДДС/ и възлизат на главница в общ размер на 476 618,45 лв. и лихва за забава в общ размер на 136 039,90 лв., но не са внесени. Задълженията за корпоративен данък произтичат от подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. с деклариран, но невнесен данък в размер на 26 576,82 лв. и лихва в размер на 6 257,07 лв. Срещу Денис Интернешънъл ЕООД е образувано изпълнително дело 210993896. От органите на приходната администрация са предприети действия за обезпечаване на дълга и са наложени обезпечителни мерки. Извършено е пълно проучване на имущественото състояние на дружеството, от което е установено, че то не притежава имущество, което да обезпечи публичния му дълг. С безсрочно пълномощно с рег.13917 от 03.10.2019 г. /л.170 от делото/ А. С., като управител на дружеството упълномощила В. Е. с правата от името и за сметка на Денис Интернешънъл ЕООД да извършва всякакви правни действия от името и за сметка на дружеството. На св.Р. фактически е било предадено професионално устройство за КУКЕП в комплект със смарт карта и четец за Денис Интернешънъл ЕООД с оглед попълване и подаване на данъчните декларации на дружеството. Представеният ГФО за 2020 г. на "Денис Интернешънъл" ЕООД не е подписан от А. С.. В съдебното производство са изслушани свидетели, назначени и приети са съдебно - техническата експертиза и съдебно - почеркова експертиза. За да отмени процесния ревизионен акт първоинстанционният съд е приел, че справките-декларации /СД/ по ЗДДС, както и ГФО за 2019 г. , ГФО за 2020 г., ГФО за 2021 г. не са попълвани и подавани от управителя. Счел е, че по отношение отговорността по чл.19 , ал.1 от ДОПК, в случая не са налице елементи от фактическия й състав предвид това, че органите по приходите не са доказали поведение на управителя, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Посочено е, че субективната страна на деянието не е установена с допустимите доказателствени средства. По отношение отговорността по чл.19 , ал.2 от ДОПК, съдът е счел, че не е доказано действията / касовите тегления до 10.04.2020 г. от Стамболова/ да са извършени недобросъвестно, както и че не е доказано Стамболова да е знаела за съществуване на задължения на дружеството към момента на извършване на разпоредителните действия, респективно не е доказана недобросъвестността й. По тези и други подробни мотиви първоинстанционният съд е приел, че не са налице всички елементи от фактическите състави на разпоредбите на чл. 19, ал.1 и ал. 2 от ДОПК, поради което оспореният РА като незаконосъобразен следва да бъде отменен. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. По първия спорен правен въпрос налице ли са предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, съответно правомерно ли е ангажирана отговорността на лицето в качеството му на управител на Денис Интернешънъл ЕООД за задълженията на дружеството, е необходимо да се посочи следното: В конкретния казус е видно, че с ревизионния акт и с цел обосноваване отговорността на управителя, са констатирани част от материалноправните предпоставки на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Няма спор по делото, че А. С. е притежавала качеството "управител на дружеството" за ревизирания период, както и че е невъзможно събирането на дължимите от дружеството данъчни задължения. Съдът е описал кои са материалноправните предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на третото лице за предвидената в чл. 19, ал. 1 ДОПК хипотеза. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Обосновано съдът е приел в обсъждания казус, че органите по приходите не са доказали поведение на управителя, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. В случая задълженията на дружеството са установени от приходните органи именно въз основа на декларирани от дружеството справки декларации по ЗДДС и ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Само по себе си подаването коригиращи СД по ЗДДС по реда на чл. 103 ДОПК във връзка с връчени покани от органите по приходите за установени несъответствия въз основа на данни, представляващи данъчно - осигурителна информация, не е достатъчно да се определи като умишлено действие по укриване на факти и обстоятелства. След като не е доказано укриване на факти и обстоятелства, то не може да се търси причинно-следствена връзка между него и невъзможността за събиране на задължения. По отношение ангажиране на отговорността на лицето по чл.19 ал.2 от ДОПК, от страна на административния съд, са посочени кои са материалноправните предпоставки, които настоящият състав счита за излишно да ги възпроизвежда. По-конкретно, спорът се свежда до това дали лицето е недобросъвестно, както и налице ли е причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и невъзможността задълженията да бъдат събрани от дружеството. В случая изтеглените пари в брой /на каса/ от Стамболова от банковата сметка в ПИБ АД на дружеството са общо 83 650, 00 лв. според РД/РА и съгласно представената справка от банката. Съгласно информацията от разплащателна сметка на ,Денис Интернешънъл ЕООД в ОББ АД за периода до 28.10.2020 г., В. Е. / пълномощник / е теглил на каса суми в общ размер на 359 380,00 лв. Отново пълномощникът е изтеглил на каса от банковата сметка в ПИБ АД общо 177 450,00 лв. Не се доказва по делото теглените от управителката и упълномощеното от нея лица суми да са разходвани във връзка със заплащане на фактури в брой към доставчици, както и на трудови възнаграждения. В тази насока следва да се съобрази, че в хода на ревизията, въпреки редовно връчените искания, от ревизираното лице не са представени обяснения и писмени доказателства във връзка с изтеглените средства от сметки на дружеството и за използването им за дейността на дружеството. Предвид изложеното органите по приходите правилно са посочили, че от представеното счетоводна документация на дружеството не могат да се обвържат горепосочените изтеглени суми с конкретен разход, платим в брой. Обосновано е прието, че вследствие действията на А. С. / касовите тегления от нея до 10.04.2020 / и на пълномощника и са налице данни за намаляване активите на предприятието, в резултат на което не са погасени задължения за данъци и лихви. Гореизложеното обуславя правилност на извода на приходните органи, че действията по разпореждане с имущество (финансови средства) на дружеството представлява скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. а" от ДР на ЗКПО. В случая, ревизираното лице лично и чрез пълномощника си се е разпоредила с финансови средства на управляваното от нея дружество, като не е ангажирала доказателства, че същите са свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност. Установено е недобросъвестното поведение на управителя и наличието на причинно-следствена връзка между действията му по разпореждане с имущество на дружеството и невъзможността за погасяване на публичните задължения. Несъмнено същите са довели до намаляване на имуществото на Денис Интернешънъл ЕООД, рсп. до невъзможност за погасяване на публичните му задължения, и не са използвани за дейността на търговеца, нито за погасяване на задълженията му. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че независимо от упълномощаването на В. Е. управителката е била длъжна да прояви грижата на добър стопанин и да предприеме действия по упражняване на контрол върху вземаните оперативни решения за декларираните данни за дейността на дружеството. Същата е била наясно с извършваната търговска и стопанска дейност на дружеството, като в тази връзка настоящата инстанция не кредитира показанията на св. В. Е. поради заинтересоваността му от изхода на делото. Съобразно чл. 141, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон управителят представлява дружеството, организира и ръководи дейността му. Така несъмнено формира представа относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС квалифицира като облагаеми доставки. По изложените мотиви настоящият касационен състав приема, че събраните доказателства и изложените фактически и правни доводи в процесния РА установяват наличие на основание за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК на А. С. за задълженията на управляваното от нея дружество Денис Интернешънъл ЕООД. Като е достигнал до други правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу РА Ревизионен акт Р -22221522006754- 091-001 от 08.09.2023г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден с Решение 1667/24.11.2023г. на Директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход от делото и своевременно заявената претенция на процесуалния представител на касатора, на НАП се дължат разноски в общ размер на 13 700 лв. за двете съдебни инстанции, както следва: юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 000 лв. за всяка инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК и заплатена държавна такса за касационно обжалване в размер на 1 700 лв. Направеното възражение за прекомерност е основателно. Съобразно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 съдът не е обвързан от размера посочен в Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Поради това, при преценка на фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че следва да присъди разноски в горепосочения размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,