Решение № 8725 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10169/2018 г.

Решение № 8725 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10169/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Д. Диков-М. Дикова", [населено място], подадена чрез пълномощник адв. Н. Киряков, против решение № 260 от 27.06.2018 г. по адм. дело № 245/2018 г. на Административен съд – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо № 01-6500/3496 от 13.03.2018 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за неизпълнен ангажимент по Мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания 2017 г. и е осъден ЕТ да заплати на ДФ"Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че административния орган не е следвало да се позовава на заповед на министъра на земеделието, храните и горите № РД 09-160 от 28.02.2017 г., изменена и допълнена със заповеди № РД 09-278 от 31.03.2017 г. и № РД 09-361 от 13.04.2017 г., съгласно които не се приемат заявления за подпомагане/плащане, с които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., тъй като финансовото подпомагане в случая е отказано поради неспазване на ограниченията въведени с тази заповед. Моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което съдът да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юриск. Д. Ашикова с писмен отговор оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че по делото няма спор по установените факти, като след анализ на общностната и национална уредба за отпускане на агроекологични плащания, съдът е стигнал до обоснован извод за отговорността на бенефициера за спазване условията за отпускането им, като предпоставка за заявяване на нови агроекологични ангажименти. Сочи, че правилно е прието за неоснователно възражението за техническа грешка в заявлението, тъй като няма данни за изпълнена процедура за корекция на данни по чл. 51 от Наредба № 7/2016 г., в срока и при условията на чл. 11 от Наредба № 5/2009 г. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на ЕТ "Д. Диков-М. Дикова"против уведомително писмо № 01-6500/3496 от 13.03.2018 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за неизпълнен ангажимент по Мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г. Жалбоподателят в качеството си на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР ЗПЗП е подал заявление УИН 08.31.0517/00378 и е заявено участие по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС 4. 1) от мярка 10 "Агроекология и климат". С решение № 260 от 27.06.2018 г. по адм. дело № 245/2018 г. на Административен съд – Добрич, е отхвърлена жалбата на ЕТ "Д. Диков-М. Дикова против уведомително писмо № 01-6500/3496 от 13.03.2018 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за неизпълнен ангажимент по Мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания 2017 г. и е осъден ЕТ да заплати на ДФ"Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С решението съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържащ изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2, от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Съдът е установил, че актът е постановен в изискуемата писмена форма с изложени съображения по приложението на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., според който при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление, с изключение на направление по чл. 3, т. 5, с до 20 на сто, но с не повече от 10 хектара земеделските стопани не поемат нов агроекологичен ангажимент, а го разширяват с новите площи за оставащия период, ако новите площи отговарят на изискванията на тази наредба и са изпълнени условията на ал. 1, 2 и 4. Съдът е посочил, че в случая от подаденото заявление е видно, че за подпомагане за кампания 2017 г., ЕТ "Д. Диков-М. Дикова" е декларирал площ 479, 67 ха, което е с 0, 18 ха повече от първоначално одобрената площ от 479, 49 ха за кампания 2016 г., поради което на основание чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/2015 органът правилно е счел, че е подадено заявление за разширяване на ангажимента по посоченото направление. Съдът е приел, че ЕТ не е изпълнил условието по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7/2015 за отпускане на агроекологична помощ, тъй като не е подал ежегодна молба за плащане на помощта, което е било безспорно установено след извършване на съответните административни проверки. Установено е, че в случая няма данни жалбоподателят да е изпълнил задължението по поетия от него петгодишен ангажимент да подаде за 2017 г. заявление за плащане, а е подал заявление за разширяване на ангажимент по посоченото направление, поради което правилно е постановен процесният отказ. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че не са налице и данни за допусната техническа грешка, защото има очевидно различие на декларираните от ЕТ площи за 2016 г. и за 2017 г. и не е била изпълнявана процедура за корекция на данните по чл. 51 от Наредба № 7/2015 г. в срока и при условията по чл. 11 от Наредба № 5/2009 г. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, поради и което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактите и обстоятелствата имащи отношение към оспорения акт и към компетентността на органа издател на акта. В касационната жалба се развиват доводи, че неправилно съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че административния орган не е следвало да се позовава на заповед на министъра на земеделието, храните и горите № РД 09-160 от 28.02.2017 г., изменена и допълнена със заповеди № РД 09-278 от 31.03.2017 г. и № РД 09-361 от 13.04.2017 г., съгласно които не се приемат заявления за подпомагане/плащане, с които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Според касатора, разширяването на ангажимент е нормативно установено и не може да бъде ограничаван със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Настоящият съдебен състав не споделя тези доводи. С оспореното уведомително писмо на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане за кампания 2017 г. по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС 4. 1) от мярка 10 "Агроекология и климат", като е прието, че с подаденото от него заявление за подпомагане за 2017 г., с което одобрената площ е увеличена от 479, 49 ха на 479, 67 ха спрямо предходната година, не са спазени ограниченията по чл. 4, ал. 5, изр. второ от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., въведени със заповед на министъра на земеделието и храните № РД 09-160 от 28.02.2017 г., изменена и допълнена със заповеди № РД 09-278 от 31.03.2017 г. и № РД 09-361 от 13.04.2017 г., съгласно които не се приемат заявления за подпомагане/плащане, с които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че министърът на земеделието и храните няма правомощия да ограничава приема на заявления за подпомагане/плащане и след като условията и редът за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания са уредени в нормативен акт, то отказът за приемане на нови заявления също следва да бъде уреден в нормативен акт. Заповедите на МЗХ са стабилни административни актове и не подлежат на косвен съдебен контрол. Освен това те са издадени в изпълнение на нормативно регламентираната възможност с обявяването на приема да се поставят допълнителни условия, свързани с приема на заявления по отделните направления, като законодателят не е предвидил ограничения относно вида и характера на условията, които могат да бъдат поставени по този ред. Видно от т. 3 на заповед № РД 09-278 от 31.03.2017 година на министъра на земеделието, храните и горите е, че през кампания 2017 не се приемат заявления за подпомагане/плащане по мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., с които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Съгласно чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление, с изключение на чл. 3, т. 5, с над 20 на сто, но с не повече от 10 хектара, земеделските стопани не поемат нов агроекологичен ангажимент, а го разширяват с новите площи за оставащия период, ако новите площи отговарят на изискванията на наредбата и са изпълнени условията на ал. 1, 2 и 4. Касаторът е бил надлежно запознат с резултата от извършените автоматични проверки в заявлението, а именно, че за кампания 2017 не се приемат заявления за подпомагане / плащане, с които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 - 2020 г. Земеделският стопанин е бил предупреден и е можел в срока по Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания да направи редакция на подадените данни. С оглед на изложеното, неоснователни са твърденията в касационната жалба, по отношение на обстоятелството, че не са дадени указания на едноличния търговец, за несъответствията на неговото заявление с ограниченията, въведени от заповедта на министъра. Отстраняването на тези несъответствия, обаче зависят изцяло от волята на земеделския стопанин. От друга страна, касаторът е бил запознат с резултата от извършените автоматични проверки в заявлението, които е подписал, а именно, че за кампания 2017 е длъжен да спазва горепосочените заповеди на министъра на земеделието и храните. ЕТ "Д. Диков-М. Дикова" избирателно е тълкувал разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Според ал. 5 на посочената разпоредба, започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020, се определят със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. В заповедта може да се съдържат допълнителни условия, свързани с приема по отделните направления. От тези текст става ясно, че министъра на земеделието и храните определя и допълнителни условия, със своята заповед свързани с приема. След автоматичните проверки, кандидатът собственоръчно е записал, че е запознат, че следва да спазва заповедите на министъра, които са изрично изброени, а именно заповед № РД 09-160 от 28.02.2017 г., изменена и допълнена със Заповеди №РД 09-278 от 31.03.2017 г. и № РД 09-361 от 13.04.2017. На следващо място, обосновано е прието от съда за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че в подаденото от него заявление е допусната техническа грешка. Очевидно при различие на декларираните от него площи за 2016 г. и за 2017 г. не се касае за грешка при пренасянето на данните или очертаването на БЗС, аргумент за което е и разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 5/2009 г., както и новоприетата разпоредба на пар. 1, т. 5а от ДР на Наредба № 7/2015 г. (обн. ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.), съгласно която не могат да бъдат очевидни грешки всички грешки и несъответствия, резултат от проверките по чл. 10а от Наредба № 5 от 2009 г., както и грешки, свързани с площта, декларираната земеделска култура или правното основание за ползване на земеделска земя. Освен това жалбоподателят е бил запознат с резултатите от автоматичните проверки и е имал пълната възможност да коригира данните в заявлението си по реда на чл. 51 от Наредба № 7/2015 г. След като не го е сторил, той следва да понесе отговорността за неспазването на условията за отпускането на агроекологични помощи. Не може да се сподели доводът, че неизпълнението на заповедите на МЗХ се дължи на неправомерното поведение на съответните длъжностни лица, които са приели и обработили заявлението, и жалбоподателят не може да носи вина за това. Проверките по чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7/2015 г. се извършват именно въз основа на подадено заявление за подпомагане/плащане. Няма как в противен случай да се установи дали това заявление отговаря на изискванията за подпомагане или не. Направеният извод за неспазване на изискванията, установени със заповедите на МЗХ, се основава на резултатите от извършените проверки след приемането на заявлението. Не съществува нормативно регламентирано задължение на административния орган да удовлетворява всяко подадено заявление в рамките на поет многогодишен ангажимент, а това се извършва след проверки съгласно чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7/2015 г. и на основание резултатите от тези проверки. Предвид на изложеното следва да се приеме, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, следва в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид изразеното становище (отговор) по жалбата, в полза на ответника ДФЗ от касатора се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение