Решение № 2490 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14005/2016 г.

Решение № 2490 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14005/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Б. М., срещу решение № 6581/31.10.2016 г. постановено по адм. дело № 383/2016 г. на Административен съд С.- град, второ отделение, 30- ти състав, с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 01-220-6500/280/15.10.2015 г. за извършена оторизация по реда на Наредба № 2/11.02.2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г., по заявление подадено от Ц. С. С., и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение. След приключване на устните състезания по делото е постъпила молба от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, внесена на 06.02.2018 г. в 13.55 часа, след приключване на откритото съдебно заседание в 11.32 часа. О. Ц. С. С., от гр. С., чрез процесуалния си представител адвокат К. С., оспорва касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Ц. С., подадена срещу уведомително писмо изх. № 01-220-6500/280/15.10.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което му е отказано финансово подпомагане по НДЖ3 в размер на 1 416.97 лв. Видно от данните от преписката, оспореното уведомително писмо за оторизиране на суми за финансово подпомагане на земеделския стопанин за кампания 2010 г. е второ по реда си - издадено след обявяване на нищожността на първото такова по заявлението на земеделския производител, с влязло в сила съдебно решение, с което на административния орган са дадени задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С решение № 2590/14.04.2015 г. по адм. дело № 8654/2011 г. АССГ е приел, че първоначално издаденото по заявлението уведомително писмо е постановено от некомпетентен орган - административен директор на ОД на ДФЗ - С.- град, предвид приложимата към този момент редакция на чл. 20а ЗПЗП. В новото уведомително писмо, вече издадено от компетентния изпълнителен директор на ДФЗ, е отразено, че от декларираните 277 броя животни са допустими за подпомагане 252 броя, при което и на основание чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 21/30.06.2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания, във връзка с чл. 14, ал. 2 и ал. 3, е определен размера на подпомагането на земеделския стопанин. При обжалването му съдът е приложил цялата административна преписка, ведно с адм. дело № 8654/2011 г. на АССГ, като е допуснал и изслушал основно и допълнително заключение на съдебно-ветеринарна експертиза. Въз основа данните от така приобщените доказателства, е приел, че писмото е издадено при допуснато нарушение на изискването за форма и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с приложимия материален закон. Изтъкнато е, че не става ясно коя от изброените в уведомителното писмо причини е довела до изключване на част от животните от оторизация, както и че след връщането на преписката административният орган не е изпълнил указанията, дадени му с влезлия в сила съдебен акт, като независимо от отпадането на отказа относно пет броя животни, в кръга на недопустимите са добавени нови две - с ушни марки BG14D0101339 и BG14D0017200, които не са отразени в Интегрираната информационна система на БАБХ - "ВетИС", но са налични в регистрационния дневник на стадото. Прието е, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК и уведомителното писмо е отменено като незаконосъобразно. Така постановеното решение е неправилно. Настоящият състав не споделя направения от административния съд извод, че атакуваният акт не съдържа посочване на фактическите основания за издаването му, както и че липсата на мотиви препятства възможността за осъществяване на контрол за законосъобразност върху него. Мотивите към акта са представени в табличен вид, а отразените в отделните колони обстоятелства позволяват да се провери дали и доколко отговарят на приложимите нормативни разпоредби. В конкретния случай основанието да бъде отказано финансиране е разминаването между заявените животни, идентифицирани с номера на ушни марки, и тези, установени при извършената в периода 12.05- 30.11.2010 г., проверка в Интегрираната информационна система на БАБХ. От заявените 277 броя овце- млечни и кози- майки, към датата на проверката са установени 252 животни, при което, както правилно е определил и административния орган, процентът на несъответствие е 9.92. За допустими за подпомагане са приети само животните, които фигурират в заявлението на земеделският стопанин и отговарят на задължителните за схемата изисквания, в който смисъл са отразяването в колона 7 от таблицата на стр. 2 в уведомителното писмо, и словесното разяснение на нейното съдържание. Неправилно съдът приема, че в случая е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, позовавайки се на неизпълнение на указанията, дадени с влязлото в сила решение по адм. дело № 8654/2011 г. на АССГ. Видно от процесното уведомително писмо, в изпълнение на тези указания административният орган е оторизирал финансирането на пет броя животни - с ушни марки BG14D0014919, BG14D0014921, BG11D0254281, BG14D0014920 и BG14D0059167. Не намира основание схващането, застъпено от АССГ, че при новото си произнасяне по заявлението, административният орган не е могъл да извършва допълнителни проверки, с оглед липсата на дадени в този смисъл указания от съда. Още повече, че с решение № 2590/14.04.2015 г. съдът е обявил първоначално издаденото уведомително писмо за нищожно, като издадено от некомпетентен орган и върнал преписката за ново произнасяне от компетентен орган, с указания по тълкуването и прилагането на закона. Направените в тази връзка констатации за допуснати нарушения на изискването за форма и други административнопроизводствени правила, както и за необоснованост на акта, не изключват възможността за извършване на допълнителни проверки по подаденото от С. заявление за подпомагане, нито за направата на различни от предходните, фактически констатации. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/11.02.2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г. право на подпомагане по схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки имат земеделските стопани, които продължат да отглеждат овцете майки и козите майки в срок най-малко до 30 ноември на годината на кандидатстване. В ал. 2 на разпоредбата е посочено, че помощта по схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството, се определя въз основа на броя на овцете майки и козите майки, заявени за подпомагане, които реално се отглеждат в стопанството. При извършената проверка и видно от приложените по делото справки от Интегрираната информационна система на БАБХ от 12.05.2010 г. и 30.11.2010 г. (приложени на л. 149 и л. 160 от делото), животните с конкретно описаните в уведомителното писмо ушни марки не са налични в стопанството на С. към 30.11.2010 г. За 23 броя от липсващите животни съдът, позовавайки се на данните по делото, в т. ч. и заключенията на вещите лица, обосновано е приел, че правилно не са одобрени за субсидиране, тъй като не са спазени изискуемите срокове за писмено уведомяване на ДФЗ и БАБХ, а оттам и че отказът за подпомагане по отношение на тези животни е законосъобразен. Неправилно обаче, спрямо животните с ушни марки BG14D0101339 и BG14D0017200 съдът е приел отказът за постановен в противоречие с приложимия закон, доколкото според регистрационния дневник на стадото са били в стопанството, независимо, че не са налични в информационната система на БАБХ. В съдебно заседание от 19.09.2016 г. по адм. дело № 383/2016 г. процесуалният представител на жалбоподателя е представил извлечение от картоните на животните с горепосочените две ушни марки, които ответникът е оспорил. При съпоставка на доказателствата относно тези две животни е констатирано разминаване между данните от регистрационния дневник на стадото, представения картон, извлечението от системата на БАБХ и изготвената съдебно-ветеринарна експертиза по отношение на датата на раждане на животното, датата на маркиране и датата на напускане на стадото. В заключението си вещото лице ги е отразило, като се е позовало само на регистъра на животновъдния обект, заверен от Регионална ветеринарномедицинска служба-П.. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 21/2010 г. служителите на Разплащателната агенция извършват административни проверки за спазване на изискванията на схемите за национални доплащания чрез интегрираната информационна система, като съпоставят данните от заявленията за подпомагане, с тези в регистрите. Т. е. задължението на ДФЗ при извършване на административни проверки е да има съвпадение между заявения брой животни и вписаните в информационната система на БАБХ. Поради това, след като животните с ушни марки BG14D0101339 и BG14D0017200 не фигурират в представеното извлечение от системата с дата 30.11.2010 г., то правилно административният орган е отказал финансиране за тях. Предвид данните от проверката относно установения брой животни, който е под декларирания със заявлението за подпомагане, неправилна е осъществената от първоинстанционния съд преценка, че същите подлежат на финансиране, а оттам и че отказът в тази му част противоречи на материалния закон. Поради това, решението му се явява незаконосъобразно и следва да се отмени, при наличие на основанието по чл. 209, т. 3 АПК. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Ц. С. С., срещу уведомително писмо изх. № 01-220-6500/280/15.10.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му относно отказа за финансово подпомагане по НДЖ3. С оглед изхода от спора и несвоевременно предявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение