Решение № 14915 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6059/2013 г.

Решение № 14915 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6059/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс/ АПК/. Образувано е по касационната жалба на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез неговия пълномощник, против решение № 1740 от 13.03.2013 г., постановено по адм. д. № 7726/2012 г. на Административен съд София град, с което е отменена негова заповед рег. № з-8807/04.07.2012 г., в частта с която служителят Валентин Цветанов Борисов е временно отстранен от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личният знак и служебното оръжие. Навежда твърдения за недопустимост на съдебния акт като постановен по жалба срещу неподлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Алтернативно излага становище за неправилност на решението като постановено в нарушение на закона. Иска неговото обезсилване, респ. отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от Борисов жалба като неоснователна. Ответникът Валентин Цветанов Борисов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Със заповед рег. № з-8807/04.07.2012 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу Валентин Цветанов Борисов за дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. със същата заповед служителят е временно отстранен от длъжност, на основание чл. 234, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. По същество е заключил, че същият е незаконосъобразен, тъй като административният орган не е изложил конкретни мотиви с какво служебното положение на Борисов би затруднило разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство срещу него. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че решаващият съдебен състав се е произнесъл по недопустима жалба - срещу неподлежащ на оспорване административен акт. Както неведнъж е имал възможността ВАС да посочи в свои съдебни актове- заповедта за отстраняване от длъжност на държавен служител при условията на чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР e индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. И това е така доколкото същата е израз на властническо волеизявление на органа по назначаването, с което непосредствено се засягат законни права на адресата- лишава се от възможността да упражнява конституционно гарантираното му право на труд и възнаграждение. Поради това подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, независимо от акта, с който приключва дисциплинарното производство. Нормата на чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР предоставя на административния орган при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки преценката за наличието на основания за отстраняване на служителя от работа във всеки конкретен случай. Условие за възникване на това право е срещу служителя да се образува дисциплинарно производство. В конкретния случай, с оспорената заповед е наредено образуването на дисциплинарно производство. В съответствие с доказателствата и състав на АССГ е приел, че събраните данни не са достатъчни да обосноват упражняването от страна на органа по назначаването на предоставените му законови правомощия. В заповедта липсват каквито и да било мотиви за разпореденото временно отстраняване от длъжност Както правилно сочи съда- липсват конкретни съображения и доказателства по делото как със своето служебно положение привлеченото към дисциплинарна отговорност лице би затруднило разкриването на обективната истина. По въпроса за липсата на необходимите доказателства и обосновка са изложени логични и последователни мотиви на съда, които настоящата инстанция възприема. Като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и е отменил същия, първоинстанционният съдебен състав е постановил решението си в съответствие материалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на Валентин Цветанов Борисов сумата 400 лева разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд