Решение № 11717 от 21.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4799/2011 г.
ВАСV отделение21.09.2011 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Бойка Кънчева Желева от град София срещу заповед № РД-14-0159/18.03.2011 г. на министъра на културата, с която е прекратено служебното й правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 11717 от 21.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4799/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Бойка Кънчева Желева от гр. София срещу заповед № РД-14-0159/18.03.2011 г. на министъра на културата (МК), с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл и във връзка с изменение и допълнение на Устройствен правилник на МК (обн. ДВ, бр. 22/18.03.2011 г.). Навеждат се доводи за незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл и допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Моли за отмяната й. Ответникът - министърът на културата, чрез пълномощника си оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорения административен акт. Върховният административен съд, в състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт. Същата следва да бъде разгледана по същество. Не се спори между страните, че със заповед № РД-14-0159/18.03.2011 г. на Министъра на културата е прекратено служебното правоотношение на жалбодателката, която е заемала длъжността "държавен експерт" в отдел "Бюджетно финансиране" на дирекция "Бюджет и финансово-счетоводни дейности" на МК, с ранг V старши. Като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбодателката е посочена разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 - съкращаване на длъжността. По делото са представени длъжностните разписания на МК, в сила от 9.03.2011 г. и от 18.03.2011 г. Съгласно първото длъжностно разписание в Дирекция "Бюджет и финансово - счетоводни дейности", отдел "Бюджетно финансиране" са съществували 2 щатни бройки за длъжността "държавен експерт", едната от които е заемала жалбоподателката, като общата численост на отдела е била 9 щатни бройки. С новото длъжностно разписание, в сила от 18.03.2011 г., дирекцията е продължила да съществува, като в отдел "Бюджетно финансиране" са намалени щатните длъжности от 9 на 8, и е съкратена една щатна бройка за длъжността "държавен експерт". При така приетите доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган, в предвидената в същият текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити. Като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение е посочена разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС - съкращаване на длъжността. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативноопределената численост на служителите. Въз основа на Устройствения правилник на МК, и съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 18.03.2011 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на Желева. Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Понятието "длъжност в администрацията" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г.) и се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Изискванията са кумулативни. По отношение на заеманата от служителката Желева длъжност е установено, че позицията "държавен експерт" в Дирекция "Бюджет и финансово-счетоводни дейности", отдел "Бюджетно финансиране" на МК не фигурира в длъжностното разписание като нормативно определена позиция. Поради това е налице и второто изискване за реално съкращаване на длъжността, а именно, тя не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. Независимо, че тези функции и задачи са запазени, те вече се изпълняват само от един държавен служител, заемащ длъжността "държавен експерт". Още повече, че числеността на администрацията е намалена с една щатна бройка, поради което е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката експертна длъжност. С оглед на това доводите в жалбата, че са запазени идентични функции, задължения и изисквания с тези на длъжността, която е заемала Желева, не променят факта на съкращаване на нейната длъжност. Като се има предвид изложеното, следва извода, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката. С оглед изложеното административният орган правилно е приложил чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното й правоотношение поради съкращаване на заеманата от нея длъжност и поради това оспорената заповед се явява издадена в съответствие с материалния закон. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че за длъжността "държавен експерт" е обявен конкурс от МК, тъй като законосъобразността на оспорената заповед се преценява към датата на постановяването й, към който момент длъжността "държавен експерт" е била само една щатна бройка. При липсата на задължения за органа по назначаването да извършва подбор кой от назначените държавни служители да съкрати, контрол за законосъобразност върху преценката му целесъобразност, съдът не може да упражнява. С оглед приетото от административния орган правно основание за издаване на заповедта, същата е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби. Релевантните за издаване на обжалвания административен акт юридически факти сочат, че е налице съкращаване на длъжността и жалбата срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката, следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция, и направеното искане за присъждане на разноски, от административният орган за пълномощника му, се дължат, но същият не е приложил по делото надлежно оформено пълномощно, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2