Решение № 2793 от 16.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Атанасов, от гр.Варна, чрез адв. Г. Цанкова, срещу Решение 853 от 28.06.2022г. по адм. дело 310/2022г. на Административен съд Варна. Счита решението за издадено в нарушение на процесуалните и материалноправните норми, тъй като е налице разминаване в индивидуализацията на процесния строеж в описанието му по констативния акт /КА/ и оспорената заповед, че не е изследван въпроса за търпимостта му. В писмено становище развива допълнителни доводи в подкрепа на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът кмет на район Младост, община Варна, чрез главен юрисконсулт С. Стовева, в писмен отговор, излага подробно становище за неоснователност на касационната. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед Заповед 015 от 26.01.2022 г. на кмета на Район "Младост", община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконни строежи: "Едноетажна сграда със ЗП 147,21 кв. м. и частична надстройка с изпълнен надзид до Н 1, 30м. на покривната плоча със ЗП 20,70 кв. м., "навес със ЗП 31,50 кв. м., навес със ЗП 24, 00 кв. м. и барака със ЗП 30,00 кв. м., находящи се в ПИ с ид. 10135.3514.256 по КК на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, [улица], определен е едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване и са определени последиците от неизпълнението. В първоинстанционната жалба са били наведени доводи за нищожност на обжалваната заповед по съображения, че е издадена от материално и териториално некомпетентен орган и доводи за незаконосъобразност на същата. Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приета СТЕ, установил, че връзка с извършвана проверка относно строежите в ПИ с ид. 10135.3514.256, А. Атанасов е поканен да се яви в район Младост на 27.04.2021 г. и да представи: нотариален акт/договор за наем; налична строителна документация за всички постройки /разрешения за строеж, разрешения за поставяне, позволителни билети или др. /. Поканата е поставена на оградата на строежа с КП от 26.04.2021 г. На 12.05.2021 г., от служители на Район "Младост" Община-Варна, в присъствието на А. Атанасов, е съставен КА 02/12.05.2021г. относно извършената проверка. Според раздел ІІ от КА за строежите няма одобрен проект, в т. ч. съгласувани и одобрени части на проекта, РС, протоколи за откриване на строителна площадка и строителна линия, заповедна книга. Според раздел ІІІ от КА в имота в процес на строителство е строеж, който не е завършен в груб строеж, представляващ "Едноетажна сграда със ЗП 147,21 кв. м. с частична надстройка с изпълнен надзид до Н=1, 30м. на покривната плоча със ЗП - 20, 70 кв. м. ". В имота са изградени и "навес със ЗП 31,50 кв. м., навес със ЗП 24, 00 кв. м. и барака със ЗП 30,00 кв. м. Констатирано е, че установената едноетажна сграда е 147, 21 кв. м., а не 120 кв. м. както е по Разрешение за строеж /РС/, съответно 80 кв. м. по Акт за узаконяване /АУ/, като от извършителя не е представена изисканата строителна документация. Прието е, че тъй като към момента на проверката все още се извършва строежа, за същия не могат да се приложат разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ, § 184, § 183 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Разположението на строежите е представено на окомерна скица към КА. Прието е, че същите са извършени нарушения на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и установените строежи са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Срещу КА е постъпило възражение. С КП от 06.01.2022 г. е констатирано, че незаконните строежи не са премахнати. Въз основа на КА 02/12.05.2021г. кметът на Район "Младост" Община-Варна издал процесната Заповед 015 от 26.01.2022 г. Административния съд приел за установено, че жалбоподателят е адресат на процесната заповед и се легитимира като собственик, на основание давностно владение на сграда с ид. 10135.3514.256.1, разположена в ПИ с ид. 10135.3514.256 в гр. Варна, район Младост, с административен адрес адрес гр. Варна, [улица], с предназначение жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи - 1 и застроена площ 120 кв. м., нанесена в КККР със ЗП 120 кв. м., предназначение - жилищна сграда и собственик на 1/1 ид. ч. А. Атанасов, на основание Разрешение за строеж /РС/ 116/27.09.1980 г. на ОНС - Варна. ПИ с ид. 10135.3514.256 е частна общинска собственост съгласно приобщения АЧОС с начин на трайно ползване за паркинг. С РС 116/27.09.1980 г. /в скицата е посочено РС 21.11.1980 на ОНС Варна/, е разрешено на Т. Османов да построи жилищна сграда със ЗП 120 кв. м. в парцел 5174, 15 м. р. в кв. Максуда по одобрен архитектурен проект. С Акт за узаконяване 24/17.12.2001г.на главния архитект на Район "Младост" Община-Варна, на основание чл. 226, ал. 3, ал. 4 и ал. 7 от ЗУТ и § 16, ал. 3 от ПЗР на ЗУТ, на името на А. Атанасов е узаконен строеж - едноетажна жилищна сграда със ЗП 80 кв. м. в ПИ 9621 по плана на ЗПЗ на гр. Варна, без необходимите строителни книжа. С рег. АУ054584МЛ_001МЛ/23.06.2017г. на последния е издадено удостоверение от кмета на Район "Младост" за това, че в ПИ с ид. 10135.3514.256 има законно построена жилищна сграда с площ 80 кв. м., съгласно акта за узаконяване. С рег. АУ066342МЛ_001МЛ/23.07.2018 г. на Атанасов, като наследник на Т. Османов, е издадено удостоверение от кмета на Район "Младост" за това, че в ПИ с ид. 10135.3514.256, представляващ част от ПИ 5174 по предходен КП на ЗПЗ, има законно изградена сграда със ЗП 120 кв. м. по РС 21.11.1980 г. От приета по делото СТЕ, съдът приел, че в южната част на имота е изградена едноетажна масивна сграда ситуирана на около 1, 50м. от югозападната имотна граница и на 1, 45м. от северозападната имотна граница. Околовръст на югозападната и югоизточната фасада е изградена покрита тераса с височина спрямо терена от 0, 50м. до 1, 25м. Достъпът до сградата е посредством външно стоманобетонно еднораменно стълбище водещо до терасата. В североизточната част на сградата е изградено външно стоманобетонно, двураменно стълбище, даващо достъп до покривната плоча. Покривът е частично плосък, а в северната част на сградата е едноскатен. Същият е с дървена конструкция, покрита с битумни листи. Наклонът на ската е постигнат посредством тухлен надзид. Средната височина от прилежащия терен до покривната плоча е Н=4, 10м. Фасадата е измазана, топлоизолирана. Дограмата е PVC. Застроената площ на обета е 120, 40 кв. м. В едноетажната сграда е установено помещение, което е подготвено за санитарен възел, ВиК инсталацията е на тапи има инсталация, няма монтирани плочки. До югозападната част на едноетажната сграда е пристроена едноетажна масивна пристройка с плосък покрив и средна височина от прилежащия терен до покривната плоча H=2, 80м. със застроена площ е 12, 20 кв. м., която не е конструктивно свързана с Едноетажната сграда. Същата е отделно пристроена с по-малка височина е и представлява напълно отделна сграда. Пристройката от 12, 20 кв. м. не е описана в заповедта. Югоизточно от Едноетажната сграда до оградата е монтиран навес от метална конструкция. Покривът е едноскатен, покрит с OSB плоскости и винил. Металните колони са закрепени на челото на терасата и към бетоновата настилка на ниво терен посредством планки и анкери. Към улицата навесът е заварен за оградата. Средната му височина от прилежащия терен е H=2, 80м., застроената му площ е 40, 00 кв. м. Северно от Едноетажната сграда до северозападната ограда е монтиран навес от метална конструкция. Покривът е едноскатен, покрит с ламарина. Част от металните колони са замонолитени към бетонови фундаменти, а останалите подпори са тип Хюнебек, подпрени на терена. Средната му височина от прилежащия терен е H=2, 50м., застроената му площ е 26, 44 кв. м. В северната част на имота е поставена дървена барака с едноскатен покрив покрит с ламарина. Средната й височина от прилежащия терен е H=2, 90м., застроената й площ е 20, 40 кв. м., конструкцията ѝ е дървена и е поставена върху терена без да е трайно свързана с него, поради липсата на фундамент. По отношение на приложения по делото Акт за узаконяване 17.12.2001г. подписан от Гл. архитект на район "Младост" за едноетажна жилищна сграда е констанирано, че в същия е цитиран инвестиционен проект за узаконяване, одобрен на 22.08.2001 г. от гл. архитект на Община-Варна, но според писмо изх. АГУП 21000104Мл_006Вн/07.05.2021г., в Архив на Община-Варна по "Регистър за разрешено строителство в гр. Варна" за 2001г. не са установени предадени за съхранение Акт за узаконяване и одобрен проект към него за жилищна сграда в процесния ПИ на името на жалбоподателя. Одобрени проекти към акта за узаконяване не са установени и в район "Младост", с такива не разполага и жалбоподателя. По отношение на РС 27.09.1980г. на н-ка на отдел "Архитектура и благоустройство" към Община-Варна е констатирано, че същото се съхранява в регистъра на разрешенията за строеж, но не е открита предадена за съхранение проектна документация. СТЕ дава заключение, че поради липсата на одобрени проекти не може да каже дали РС 27.09.1980г. и Акт за узаконяване 17.12.2001 г. се отнасят за обекта на премахване "Едноетажна сграда. За останалите обекти, предмет на заповедта за премахване, няма одобрени проекти и издадени разрешения за строеж. При проверка на наличната документация в район "Младост" вещото лице не е установило декларация, доказваща времето на извършване на строежа. При извършения оглед не може да се каже приблизително годината на изграждане на обектите, предмет на премахване, като видимо голяма част от материалите са стари. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства и за инициирана и проведена процедура по чл. 145, ал. 5 от ЗУТ за възстановяване на изгубени инвестиционни проекти. Във връзка изследване търпимостта на обектите по смисъла на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и допустимостта им според правилата и нормативите, действали по времето на извършването им, СТЕ дава заключение, че ако "Едноетажната сграда" е изградена от починалия на 07.09.1981 г. Т. Османов баща на жалбоподателя, в този период действащ на територията е бил ЗРП на 16-ти м. р. одобрен със Заповед 21.04.1964 г. на ИК на ГНС Варна, съгласно който в процесния ПИ, в който се намират обектите, предмет на премахване, попада частично в улица. Към момента действащ на територията е ПУП-ПРЗ на ЗПЗ гр. Варна, одобрен с Решение 196-13 по Протокол 8/28.01.2004 г. на ОбС-Варна, изработен върху Кадастрален план на ЗПЗ гр. Варна, одобрен със Заповед РД-02-14-952/28.08.1998 г. на МРРБ. По този план процесния ПИ, попада в улица, паркинг и терен за озеленяване. Въз основа на установеното, първоинстанционния съд извел правни изводи, че жалбата е частично основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 225а, ал. 1 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, за строежи от четвърта до шеста категория при спазване реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и административнопроизводствените правила, че процесните строежи са такива, съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Приел, че разминавания между констатациите в КА и заключението по СТЕ, се дължат на неточността на извършените измервания и възприетия подход на описание на констатираното на място, но не са пречка за идентифициране на обектите, предмет на разпореденото премахване, респ. не препятстват неговото изпълнение. Окомерната скица, на която са представени незаконните строежи по КА, кореспондира изцяло със скицата Приложение 4 към СТЕ - налице е съвпадение по вид, местоположение и разположение на обектите, поради което липсва неяснота относно подлежащите на премахване незаконни строежи. По отношение на едноетажната сграда с частичен надзид към нея, както и по отношение на установените на място 2бр. навеси, обжалваната заповед е издадена при наличието на материалноправните предпоставки за това, защото за същите няма установени одобрени строителни книжа. Приел за неоснователно позоваването на приетите разрешение за строеж и акт за узаконяване, които попадат частично в процесния ПИ, но поради липсата на одобрени проекти, не може да се установи дали същите се отнасят за процесната Едноетажна сграда, а наличието само на съвпадение в площта по РС, нот. акт и установеното на място от СТЕ, не е достатъчно да се обоснове идентичност, респ., че сградата е законно изградена, а разликата в узаконената площ, според Акта за узаконяване, е съществена и препятства отнасянето му към процесната сграда. Не са доказани и условията процесните строежи да се ползват от режима на търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г. /, които са изследвани от съда. Процесните едноетажна сграда с надзид на покривната плоча и 2бр. навеси, не са допустими по правилата и нормативите, действали по време на тяхното извършване, поради което не са търпими. Правилно по отношение на тях, съдът е приел, че се касае за незаконни строежи по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащи на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ и в тази част е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед. По отношение на процесната "барака" със ЗП 30,00 кв. м., така както е идентифицирана от СТЕ , съдът правилно е приел, че не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а е преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и в тази част е отменил процесната заповед, тъй като този обект не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящия съдебен състав на касационната инстанция споделя всички правни изводи в обжалваното пред нея първоинстанционно съдебно решение. За да постанови акта си решаващият съд извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото писмени и гласни, анализ на заключението на вещото лице по назначената, приета и неоспорена СТЕ, взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, и е достигнал до верни правни изводи, а именно: Обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган, мотивирана е и законосъобразна, а адресата ѝ е собственик и изпълнител на строежа. Процесните обект, с изключение на "барака" със ЗП 30,00 кв. м., са строежи по смисъла на §5, т.38 във вр. с т.44 от ДР на ЗУТ, от пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ, незаконни са по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 и са изградени в нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ чл.148, ал.1 от ЗУТ, а именно, че за тях липсват одобрявани инвестиционни проекти, и не е издавано разрешение за строеж, което да може с категоричност да се отнесе към тях, същите са изградени в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП. Несъответствието между действителното фактическо положение с констатациите в КА по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ е основание за отмяна на заповедта за премахване само при пълна невъзможност да се идентифицира обекта, предмет на премахване, а настоящият случай не е такъв. В изпълнение на задълженията си, съдът е изследвал въпроса за търпимост на процесните строежи, с оглед периода на изграждането им и направения правен извод е резултат на правилно тълкуване на относимите правни норми. По отношение на процесната "барака" със ЗП 30,00 кв. м., съдът правилно е приел, че не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а е преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и в тази част е отменил процесната заповед, тъй като този обект не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на касатора. По отношение на обжалваното решение не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат направените по делото разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,