Решение № 1349 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9606/2013 г.

Решение № 1349 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9606/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 3587 от 27.05.2013 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 39 състав по адм. д. № 1206/2013 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Народно читалище "Светлина-1927", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 03-РД/3324 от 28.11.2012 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по заявление 24/322/00795 по мярка "Обновяване и развитие на населените места" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. /ПРСР/. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба № 24 от 29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Обновяване и развитие на населени места" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. (Наредба № 24/29.07.2008 г.) противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Съдът е приел, че предвиденото в този текст изискване за представяне на договор за учредено право на строеж противоречи на разпоредбата на чл. 63 от ЗС, тъй като е предвидено приложение по отношение на вече построени сгради, които са извън обхвата на регламентираното в законовата норма ограничено вещно право. Съдът е приел, че съгласно законовата регламентация извън обхвата на правото на строеж е извършване на ремонт на съществуваща сграда, без предвиждане на надстрояване и пристрояване. Във връзка с доводите на касационния жалбоподател относно възможността за учредяване на право на ползване по отношение на имот, който е със статут на публична общинска собственост, съдът е приел, че в разглеждания случай на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОС, във връзка с § 4 от ПЗР на ЗНЧ, е допустимо предоставяне на право на ползване по отношение на имот, който е публична общинска собственост за нуждите на регистрирани по съответния ред читалища. На последно място, съдът е приел, че административния орган при осъществяване на предоставените му правомощия няма компетентност да се произнася по законосъобразност на влязъл в сила административен акт, постановен по съответния ред и от орган, в рамките на неговата компетентност. По тези доводи, съдът е приел, че изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" няма правомощие за ревизира влязлото в сила разрешение за строеж, което е представено по административната преписка. С оглед на тези доводи, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не са били налице предвидените предпоставки за постановяване на отказ на финансово подпомагане, поради което е отменил заповедта и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Обосновани и законосъобразни са правните изводи на решаващия съд, че в случая не са били налице предвидените материалноправни предпоставки за постановяване на отказ за финансово подпомагане. Видно от мотивите на оспорената заповед, административния орган е приел, че представените от кандидата документи не съответстват на изискванията на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба № 24/29.07.2008 г., тъй като кандидата е представил разрешение за строеж, в което обаче като възложител не е вписан собственик на имота или лице, на което с договор е отстъпено право на строеж. Освен законосъобразността на издаденото и влязло в сила разрешение за строеж, в мотивите на оспорената заповед е направена ревизия и на влезли в сила решения на община Опан, с които е отстъпено безвъзмездно и безсрочно право на ползване и е учредено безвъзмездно право на строеж в полза на кандидата Народно читалище "Светлина - 1927". Обосновано и законосъобразно решаващият състав е приел, че извън рамките на преценката на административния орган е ревизия на влезли в сила административни актове. Освен, че такава преценка не може да бъде релевантно основание за постановяване на отказ, обосновано съдът е приел, че изводите не са съобразени с приложим в случая специален закон. С § 4 от ПЗР на ЗНЧ е предвидена възможност на народните читалища по реда на Закона за общинската собственост безвъзмездно да се отстъпва право на ползване върху сградите и другите недвижими имоти, предоставени им до влизане в сила на този закон от държавата и общинските органи за читалищни нужди, като правото на ползване се погасява с прекратяването на читалището. При тази изрична регламентация, предвидена в специалния закон, правилно съдът е приел, че доводите на административния орган, изведени от статута на имота като публична общинска собственост, са незаконосъобразни, тъй като по отношение на този имот е приложимо изключение, предвидено в чл. 7, ал. 2 от ЗОС. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че за да бъде отпусната финансова помощ по заявената мярка, кандидата е следвало да се легитимира като собственик на имота. Такова изискване в приложимата специална наредба не е предвидено, а извеждането му тълкувателен път е недопустимо, тъй като става реч за условие, ограничаващо правото да се иска финансово подпомагане. С разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 24/29.07.2008 г. изрично е предвидена възможност за читалища, регистрирани по Закона за народните читалища да кандидатстват за финансиране на дейности по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата. Нормативно не е предвидено условие кандидата да е собственик на сградата, по отношение на която ще се извършват ремонтните дейности, поради което изведеното от административния орган ограничително условие няма нормативно основание. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че в случая са били налице формалните основания за постановяване на отказ за финансиране, тъй като кандидата не е представил изискани допълнително доказателства и разяснения. От мотивите на оспорената заповед е видно, че административния орган е счел за неизпълнено указанието за представяне на документ, удостоверяващ, че кандидата е собственик на имота или има учредено право на строеж. По изложените съображения, настоящият състав приема, че представянето на документ, удостоверяващ, че кандидата е собственик на сградата не е необходимо, поради което неизпълнение на незаконосъобразно указание не може да е основание за постановяване на отказ за финансиране. Решение на общинския съвет за учредяване на право на строеж в полза на читалището е представено в преписката, като по изложените съображения, настоящият състав преценява за ирелевантна преценката на административния орган по отношение на правопораждащото действие на влезлия в сила административен акт. С оглед на изложените доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение