Решение № 10156 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1158/2009 г.

Решение № 10156 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1158/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от "Сити-ЛП" ООД гр. София, против решение № 1115/24.11.2008 г., постановено по адм. дело № 3305/2008 г. по описа на Административен съд, София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 4453/20.12.2007 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 786/22.05.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 176 818.54 лв. и лихва за просрочие в размер на 48 122.46 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, според които решението на съда е необосновано, тъй като има достатъчно доказателства по делото за реалното изпълнение и доставка по издадените фактури и е налице хипотезата на чл. 64 от ЗДДС. Според касатора съдът неправилно е преценил фактическата обстановка и не е обсъдил в пълнота всички представени по делото доказателства. По съображения в този смисъл моли решението да се отмени и съдът да реши спора по същество, като отмени обжалвания РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Мутева, моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е обсъдил всички доказателства по делото, както и правилно е приложил материалния закон - чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС във връзка с чл. 6 ЗДДС (отм.). Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението по-долу са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153/1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. За да отхвърли жалбата на касатора "Сити ЛП" ООД гр. София против обжалвания РА, съдът по отношение и на шестимата доставчика - "Жикс Тулс" ООД; "Фън" ООД; "Джордг-Г" ЕООД; "Джи Ем Интернешънъл"ООД; "МСВЧ" ЕООД; и "Фане 01" ЕООД е приел, че въпреки представените за някои от доставчиците писмени доказателства доказващи, че издадените от доставчиците фактури са включени в ДП и СД, за някои има и начислен ДДС в счетоводството като задължение към бюджета, то не са представени доказателства за реалността на извършените доставки, поради което не е налице основанията за признаване на данъчен кредит. Посочил е, че въпреки извършеното плащане по ДДС-сметка на доставчиците е неприложима разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС, тъй като същата се прилага само при наличието на реални доставки, което в случая не е доказано. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата изцяло. Така постановеното решение е правилно. Въз основа на правилно установената по делото фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни изводи, които са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. От съвкупната преценка на доказателствата по делото е верен извода на съда за липсата на всички изискуеми от закона предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по процесните фактури издадени от цитираните по-горе доставчици. Правилно съдът по отношение на всички тях е приел, че не е налице основното изискване за да се признае правото на данъчен кредит, а именно не е доказано наличието на реално извършена доставка по фактурите за които се претендира правото на данъчен кредит. От констатациите и направените изводи в ревизионния акт и решението на директора на дирекция "ОУИ", с което е потвърден, е видно, че правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от цитираните доставчици е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, поради това че доставчикът, или предходните доставчици, не са представили документите и писмените обяснения, които са им поискани с исканията за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) и които са от значение за извършените доставки, за счетоводната отчетност по нея и за предходните доставки. По делото не е установено и не се доказва нарушения на изискванията на чл. 28 и сл. ДОПК за връчване на ИПДПОЗЛ. Всички доказателства, които са изискани с посочените ИПДПОЗЛ са такива, които имат значение за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, т. е. представляват доказателства за установяване на обстоятелствата визирани в чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС и като не са представени всички изискани доказателства (за някои от доставчиците са представени само частично) правилно съдът е потвърдил РА, с който е отказано право на данъчен кредит на това правно основание. Наред с това както се каза вече, правилен и обоснован от доказателствата по делото е изводът, че процесните фактури не удостоверяват реално осъществени доставки на стоки. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС, съдържаща легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчно задължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Следователно, наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва предвидените в закона изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката, т. е. не е достатъчно стоките по принцип да са съществували, а е необходимо да са доставени именно от лицето, посочено като доставчик в издадената данъчна фактура. В конкретния случай това не е установено, вкл. и със заключението на вещото лице, което е имало основно за задача да провери начисляването на ДДС в счетоводствата на доставчиците. Видно от заключението на вещото лице проверка в счетоводството е извършена само по отношение на доставчиците "Джордан -Г" ЕООД и "Джи Ем Интернешънъл" ООД, а останалите доставчици не са били намерени на посочените адреси и проверката е извършена само по отношение на отделни документи, поради което по отношение на тези доставчици даже не е и установено наличие на предпоставката по чл. 64, ал. 2 ЗДДС. Както ВАС многократно е посочвал в свои решения за да се приеме, че данъкът е начислен от доставчика в счетоводството му като задължение към бюджета по кредита на счетоводна сметка 4532, следва счетоводство да е водено редовно съгласно изискването по чл. 81, ал. 1 ДПК (отм), съответно чл. 51 ДОПК. Подобно доказване се осъществява чрез заключение на счетоводна експертиза, изготвена въз основа на проверка в счетоводството на доставчика относно движението по всички счетоводни сметки, които в конкретния случай имат значение за отразяване на осъществената стопанска операция, като се има предвид че вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени при ревизията. Изслушаното по делото заключение на вещо лице не отговаря на тези изисквания, поради това, че е изготвено само въз основа на отделни счетоводни документи и извлечения от регистри, които не са проверени с останалите кореспондиращи сметки и не е направена преценка дали счетоводството е водено редовно. Ето защо като е приел, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по процесните фактури съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора не се следват по делото разноски на страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,