Решение № 7092 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6249/2013 г.

Решение № 7092 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6249/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "УСТРА ХОЛДИНГ" АД против решение № 44 от 02.04.2013 г., постановено по адм. д № 209 по описа за 2012 г. на Административен съд - Кърджали. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск. Ответникът по касационната жалба - община Кърджали оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност накасационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалвания съдебен акт Административен съд - Кърджали е отхвърлил като неоснователни обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, както следва: 1. Сумата от 5 000 лв, като част от цялата претенция в размер на 8 940 960 лв без ДДС, представляваща стойността на подлежащия на отчуждаване имот в размер на 15 996 кв. м, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на дължимата сума; 2. Сумата от 5 000 лв, като част от цялата претенция в размер на 911 389.30 лв, представляваща законната лихва за забава върху сумата от 8 940 960 лв без ДДС за периода от 11.12.2011 г. - датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне от кмета на община Кърджали по искането за издаване на заповед по чл. 25, ал. 2 от ЗОбС, до датата на предявяване на исковата молба; 3. Сумата от 5 000 лв, като част от цялата претенция в размер на 287 308 лв без ДДС, представляваща стойността на извършените от дружеството разходи за демонтаж и монтаж на технологично и ел. оборудване на варобетонов център на друга площадка, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на дължимата сума; 4. Сумата от 5 000 лв, като част от цялата претенция в размер на 29 286.50 лв, представляваща законната лихва за забава върху сумата от 287 308 лв без ДДС за периода от 11.12.2011 г. - датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне от кмета на община Кърджали по искането за издаване на заповед по чл. 25, ал. 2 от ЗОбС, до датата на предявяване на исковата молба. Съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като не е налице пряка причинно-следствена връзка между отменения адиминистративен акт - мълчалив отказ на кмета на общината да издаде заповед по чл. 25 ЗОС и твърдените от ищеца вреди и на следващо място посочаниет в исковата молба вреди не са доказани по делото. Действително в чл. 17, ал. 5 от Конституцията е предвидено, че Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Посочената разпоредба е възпроизведена и в чл. 21, ал. 1 от ЗОбС. Цитираните правни норми не са в противоречие с чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г, в сила от 1.11.1998 г.). За претърпените в резултат на това завземане на част от поземления имот вреди, ищецът според съда разполага с право на защита, но поради изложените в мотивите на решението съображения, тя не е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а по общия исков ред. От това следва, че предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са неоснователни и следва да се отхвърлят. Така постановенто решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е изяснил спора с оглед фактическите твърдения, съдържащи се в исковата молба, като е установил, че с обявление от 23.01.2009 г., публикувано в два национални и един местен ежедневник собственикът на поземлен имот с идентификатор 40909.117.75 по КК на гр. Кърджали е известен, че съгласно влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обект - "Укрепване бреговете на река Арда в района на град Кърджали", за задоволяване на неотложна общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, част от собствения му недвижим имот в размер на 15 966 кв. м ще бъде принудително отчуждена. С това обявление е определена стойността на обезщетението за подлежащата на принудително отчуждаване част от имота. Размерът на обезщетението е 9 228 268 лв без ДДС, в това число 287 308 лв без ДДС, представляващи разходи за демонтаж и монтаж на технологично и ел. оборудване от варо-бетонов център на друга площадка. С Констативен акт, обр. 15 от 27.05.2010 г. е установена годността за приемане на строежа. С Разрешение за ползване № СТ-05-650/12.06.2012 г., издадено от заместник-началника на ДНСК, е разрешено ползването на строеж "Укрепване бреговете на река Арда в района на град Кърджали". На 22.02.2011 г. дружеството ищец е отправило искане до кмета на общината да издаде заповед по чл. 25, ал. 2 от ЗОбС за отчуждаване на поземлен имот с идентификатор 40909.117.75 по КК на гр. Кърджали. От този имот, със заповед № КД-14-09-7/13.01.2010 г. на началника на СГКК, гр. Кърджали са обособени имоти с идентификатори: 40909.117.110 и 40909.117.109. Между страните е нямало спор относно идентичността на новообразуваните имоти със съществуващия имот със стар идентификатор 40909.117.75. Впоследствие е била подадена жалба срещу мълчалив отказ на кмета на община Кърджали да издаде такава заповед. С влязло в законна сила на 11.10.2011 г. решение № 82/26.09.2011 г., постановено по адм. д. № 58/2011 г. по описа на АС - Кърджали е отменен мълчаливия отказ на кмета на общината да се произнесе по подаденото, на 22.02.2011 г., искане за издаване на заповед по чл. 25, ал. 2 от ЗОбС. С втори диспозитив на същото решение преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество по направеното искане, в едномесечен срок от получаване на преписката, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За неизпълнение на влязлото в сила решение по адм. д. № 58/2011 г. по описа на АС - Кърджали, на кмета на община Кърджали е била наложена глоба в размер на 500 лв, на основание чл. 304 от АПК. До приключване на устните състезания по настоящото дело няма данни да е издадена заповед по чл. 25, ал. 2 от ЗОбС. Въз основа на така установените факти е направен извод, че не е налице пряка причинно следствена връзка между отменения мълчалив отказ и твърдените вреди и пропуснатите ползи и преките вреди могат да се търсят по общия ред пред гражданския съд. Правилно съдът е преценил, че за основателността на исковата претенция по чл. 1 от ЗОДОВ е необходимо да е налице отменен по съотватния ред незаконосъобразен акт на административен орган или длъжностно лице, да са налице вреди в тяхното измерение на преки загуби или пропуснати ползи и да е налице пряка причинно-следствена връзка между отменения незаконен акт и твърдените в исковата молба вреди. По отношение на първия елемент от фактическия състав на отговорността правилно се приема, че е налице отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт - мълчалив отказ да се издаде заповед по чл. 25, ал. 2 от ЗОС с която да се извърши отчуждаване на собствения на дружеството имот, съобразно предвиденото в започналата процедура по глава трета на ЗОС. Отчуждаването на имоти собственост на физически или на юридически лица, за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. В започналата и непрекратена процедура, кметът на общината издава заповед за отчуждаване, в която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му. Заповедта се издава не по-рано от един месец след публикуване на обявлението по ал. 1 на чл. 25 ЗОС. Видно от обстоятелствата по делото кметът на община Кърджали, като компетентен административен орган, не е спазил задължението си и не е издал заповед по чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Липсват и данни административното производство по отчуждаване по глава трета на ЗОС да е прекратено поради възникнали обстоятелства, водещи до прекратяването му. С оглед на спецификата на производството по глава трета на ЗОС, по която са развити съображения, съдът е бил задължен да посочи какви са правните и фактическите последици на заповедта по чл 25, ал. 2 ЗОС за двете страни в материалното адимнистративно правоотношение. Какви са възможностите на органа, в това производство разполага ли с дискрационна власт да не издаде такава заповед, какви са последиците от заповедта, респ. - от неиздаването й за гражданите с оглед нормите на чл. 17 КРБ и чл. 1, ал. 1 от Протокол 1 на ЕКПЧ. В хода на делото не са събирани доказателства и в мотивите на съдебния акт не е даден отговор на въпроса дали планът, предвиждащ изграждане на обект - публична общинска собственост, за задоволяване на нуждата от който се извършва отчуждаването на имота, собственост на дружеството, е отменен или изменен. С оглед това не е обсъдено обстоятелството, в случай, че планът все още предвижда изграждането на обект - публична общинска собственост собственикът, който е страна в административно производство по отчуждаване, което не е приключило по предвидения в закона начин, какви са задълженията на адимнистративиня орган, какви възможности за ползване и разпореждане с имота собственикът разполага и дали така по административен начин не е ограничено правото на ползване на притежанията. Посочването в мотивите на решението, че обезщетяването на вреди от лишаване от право на ползване се извършва по общия ред пред гражданския съд не освобождава съда от задължение да изследва въпроса за характера на твърдените от ищеца вреди, чиято обезвреда се иска. Видно от съдържанаието на исковата молба, вредите не се претендират като обецщетение за лишаване от право на ползване, а се претендират като пропусната полза /чл. 4 ЗОДОВ/ - сума, която дружеството би получило като обезщетение за отчуждения имот в резултат от заповед по чл. 25, ал. 2 ЗОС, без да се оспорва размера, определен от административния орган. Именно от тази гледна точка съдът е бил задължен да проучи въпроса какви са правните и фактическите последици на заповедта по чл 25, ал. 2 ЗОС и от неиздаването й. Видно от съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба ищецът, който счита че ЕКП е пряко приложимо право, се позовава на нарушение на правата си по чл. 1 от Протокол 1 на ЕКПЧ. Член 1 от Първия протокол гласи: "Защита на собствеността Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби. " Европейската конвенция, предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право, поради което всеки гражданин може да се позове пред съда на нарушаване на правата и свободите от нея. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е развил мотиви относно стандартите на защита и правата и свободите - обект на защита, които ЕКПЧ в чл. 1 на Протокол 1 гарантира в контекста на конкретната искова претенция. С оглед на това съдът следва да отговори на въпроса, налице ли е намеса в правото на собственост, в случай, че е такава е налице, допустима ли е тя от гледна точка на ЕКПЧ и намерен ли е справедлив баланс между интересите на личността и обществото. Именно с глед пропорционалността на мярката следва да се разгледа възможността на ищеца като страна в производството по глава трета на ЗОС да повлияе върху поведението на административния орган за довършване на процедурата и получаване на предвидените с нея резултати. За отворова на този въпрос от значение е обстоятелството, дали въпреки недовършеността на а диминстративнатапрозедура са налице законови основания за фактическо завземане на процесния имот. От значение в този случай е практиката на ЕСПЧ относно наличие на "справедлив баланс" когато лицата са лишени от възможност за получаване на компенсация / Antonovi v. Bulgaria, жалба № 20827/02, решение от 01.10.2009 г.; Kirilova And Others v. Bulgaria, жалби № № 42908/98 и др., решение от 09.06.2005 г./. Предвид изложеното, налице са нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели съда до изводи, които са в нарушение на материалния закони и са необосновани. Предвид горното, решението на Адимнистративен съд - Кърджали следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд