Решение № 11302 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10105/2014 г.

Решение № 11302 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10105/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу Решение № 860 от 20.05.2014 г. по адм. дело № 1972/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, 11 състав в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 02251200022 от 18.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас в частта относно определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 04 и м. 05.2009 г.

Касаторът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас, обжалва решението в частта, в която е отменен процесния РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Интермашстрой" ЕООД, "ММ Майнинг" ЕООД и "Еврострой системс" ЕООД. Излага доводи за неправилност на решението в оспорената му част, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че неправилно АС Бургас е приел наличието на достатъчно убедителни доказателства за реалното извършване на доставките по процесните фактури. Иска отмяната на решението в обжалваната му част и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - "Мина Балкан 2000" ЕАД, чрез процесуалния представител адв. Вавова изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Бургас е бил Ревизионен акт /РА/ № 02251200022 от 18.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, с който на "Мина Балкан 2000" ЕАД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по:

1. фактура № 1901/31.10.2008 г., издадена от "Билд Трейд СБ" ЕООД с предмет - доставка на 21, т. магнетит;

1. фактура № 12 от 6.04.2009 г. /с предмет "доплащане по договор"/, издадена от "Еврострой системс" ЕООД;

1. фактури № 1 от 23.02.2009 г./с предмет "натоварване и превоз на въглища, поддържане на вътрешно заводски път, натоварване на гравитачен отпадък, пробутване и трамбоване на преработен гравитачен отпадък"/ и № 7 от 16.04.2009 г. /с предмет "услуга по договор"/, издадени от "Интермашстрой" ЕООД

1. фактури № 4 от 30.03.2009 г. /с предмет "услуга по договор"/ и № 12 от 28.05.2009 г. /с предмет "транспорт въглища от 4 450, т. София Твърдица 280 км"/, издадени от "ММ Майнинг" ЕООД.

В хода на съдебното производство са допуснати и изслушани заключения по съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ и комплексна технико-икономическа експертиза, както и са приобщени писмените доказателства, събрани в хода на ревизията.

Съдът е приел РА за законосъобразен в частта относно отказания данъчен кредит по фактура № 1901/31.10.2008 г., издадена от "Билд Трейд СБ" ЕООД, и за материално незаконосъобразен в останалата част досежно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "Интермашстрой" ЕООД, "ММ Майнинг" ЕООД и "Еврострой системс" ЕООД.

Предмет на касационен контрол е решението в частта, в която процесният РА е отменен относно отказаното на "Мина Балкан 2000" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Интермашстрой" ЕООД, "ММ Майнинг" ЕООД и "Еврострой системс" ЕООД за данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 04 и м. 05.2009 г. В останалата част относно извода на съда за законосъобразност на РА досежно отказания данъчен кредит по фактурата, издадена от "Билд Трейд СБ" ЕООД решението не се обжалва.

Решението в обжалваната му част е правилно. Не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО / фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/.

За законосъобразното упражняване на правото на получател по една облагаема доставка на услуга да приспадне платения от него на доставчика му ДДС като данъчен кредит, предвид дефиницията на това понятие, съдържащо се в чл. 8, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, необходимо е по категоричен начин да се докаже, че фактурираните от доставчика услуги са реално извършени от него или негов подизпълнител. Това означава, че правото на данъчен кредит няма да възникне, а в случай, че се упражни, то ще е незаконосъобразно, ако се установи само, че услугите са договорени, съответно фактурирани, тъй като ЗДДС свързва това материално право с реалното извършване на услугата, а не само с постигнатото съгласие между страните по доставката.

Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност съгласно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с § 2 ДР ДОПК.

Като се съобразят горецитираните норми и доказателствената тежест съобразно общото правило на чл. 170, ал. 1 от ГПК, правилен е изводът на АС Бургас за незаконосъобразност на РА в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури Интермашстрой" ЕООД, "ММ Майнинг" ЕООД и "Еврострой системс" ЕООД.

Съдът е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства - фактури, копия от РКО, договори, товарителници, приемо-предавателни протоколи, като е изследвал предмета на всяка една от доставките по фактурите на отделните доставчици. Приел е за доказано извършването на процесните доставки от посочения във фактурите доставчик. Касационната инстанция възприема мотивите на решаващия съд за материална незаконосъобразност на РА в тази му част.

Както се установява от доказателствата, събрани още в хода на ревизията, между страните са сключени договори /прил. на л. 123 - 124; на л. 162 - л. 163 и на л. 172 - л. 173 от делото/, в които са описани отделните видове дейности, които доставчиците следва да извършат /поддръжка на вътрешнозаводски път на "Мина Балкан 2000" ЕАД със спомагателна техника, транспортиране и товарене на минна маса; пробутване и трамбоване на преработен гравитачен отпадък и др./, като в договора с "Евро строй системс" ЕООД е посочена общата цена на услугите /приложен е приемо-предавателен протокол от 27.01.2009 г. и акт за извършена работа № 0012 от 21.01.2009 г./, а в договорите с "Интермашстрой" ЕООД и "ММ Майнинг" ЕООД няма посочена обща цена на възложените дейности, но в договора с първия доставчик /в чл. 2.1. са посочени единичните цени за извършване на всяка отделна дейност/, а по договора с втория доставчик има Приложение, в което са подробно описани цените на услугите по-отделно. Едновременно с това в договорите са описани товарните автомобили, посредством които ще се извършват съответните товарно-транспортни дейности. Към договорите с "Интермашстрой" ЕООД и "ММ Майнинг" ЕООД са представени още в хода на ревизията товарителници /на л. 132 - л. 160 и на л. 175 - л. 214 от делото/, в които са описани отделни видове услуги - товарене и транспорт на въглища, посочен е маршрутът за извършване на транспорта, превозвача /двамата доставчика/, описани са и превозните средства.

Според органите по приходите приложените договори, протоколи и товарителници са частни документи, като същите не доказват фактическо изпълнение и осъществяване на уговорените услуги. Освен това отказът за признаване на данъчен кредит е обоснован с оглед липсата на доказателства за кадрова и техническа осигуреност на доставчиците.

В рамките на първоинстанционното производство са приети заключения по ССчЕ и комплексна СИТЕ, от които се установява: 1. Счетоводното отразяване на процесните доставки от получателя; 2. пълното съответствие между фактурираните СМР и СРР и дейностите, описани в придружаващите фактурите документи / договори, товарителници и приемо-предавателни протоколи/; 3. възможното осъществяване на съответните СРР и СМР чрез описаните в договорите и приложенията към тях товарни превозни средства; 4. плащане по фактурите с изключение на фактурите № 12 от 6.04.2009 г. и № 7 от 16.04.2009 г.

Отделно от това за първи път пред АС Бургас са приети два броя приемо-предавателни протоколи - първият от 30.03.2009 г. между "ММ Майнинг" ЕООД и "Мина Балкан 2000" ЕАД, вторият от 28.02.2009 г. между "Интермашстрой" ЕООД и "Мина Балкан 2000" ЕАД. Тези два писмени документи не са оспорени по реда на ГПК, като ответникът в първоинстанционното производство, чрез процесуалния си представител е заявил, че същите не следва да бъдат ценени като достоверни с оглед късното им представяне.

Изводът на АС Бургас за наличие на реално осъществени доставки на процесните фактури, издадени от горепосочените трима доставчици съответства на събраните по делото доказателства и на приложимия материален закон. Касационната инстанция не споделя развитите от касатора доводи за некредитиране на представените още в хода на ревизията товарителници поради липсващи реквизити в същите, доколкото такова оспорване не е направено по предвидения в ГПК ред пред първата инстанция. Нито един от представените писмени документи - договори, приемо-предавателни протоколи, копия от РКО, товарителници, не са били оспорени от настоящия касатор, а само е поддържано становището, че същите са частни документи и не удостоверяват фактическото изпълнение на услугите. Отделно от това пред АС Бургас представителят на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас само бланкетно е оспорил заключенията по ССчЕ и комплексната СИТЕ, без да иска изслушване на друга експертиза. В този смисъл обосновано първостепенният съд е приел РА за материално незаконосъобразен в посочената му част, след като е обсъдил съдържанието на всички приобщени по делото писмени доказателства, тяхната взаимовръзка заедно с констатациите на вещите лице. Правилно е и приетото от АС Бургас, че приходните органи не са въвели никакви данни за наличие на данъчна измама, извършена от доставчиците по процесните фактури, респ. такива обстоятелства, според които да може да се изключи възможността на ревизираното лице да не е знаело за тази данъчна измама, което от своя страна да обоснове законосъобразен отказ за признаване на правото на данъчен кредит.

Без значение за изхода на настоящия материалноправен спор е твърдението на касатора за наличието на предходни влезли в сила РА, издадени на "Мина Балкан 2000" ЕАД. Относно първия РА № 201100235 от 27.06.2011 г., поправен с РАПРА № 1110544 от 21.07.2011 г. се установява, че с Решение № 4868 от 8.04.2013 г. по адм. дело № 4619/2012 г. по описа на Върховен административен съд, I отделение е оставено в сила Решение № 199 от 14.02.2012 г. по адм. дело № 2175/2011 г. по описа на АС Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА. Процесният РА се отнася до установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 03, 07, 10 и 12.2006 г., т.е. относно действието на ЗДДС (отм.). По отношение на втория РА № 02251100060 от 14.09.2011 г. се установява, че е било образувано адм. дело № 67/2012 г. по описа на АС Бургас, което е прекратено с влязло в сила определение и спорът относно законосъобразността на РА не е бил разгледан от съда по същество.

По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение намира, че не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на решението в обжалваната му част и същото като правилно следва да се остави в сила.

На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски поради липсата на доказателства за направени такива пред касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение