Решение № 103 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 876/2010 г.

Решение № 103 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 876/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на Х. П. И. и И. Е. Х., чрез пълномощниците им адвокат К. Ч. и адвокат Б. Д., против решение от 15.03.2010 г., постановено по гр. д. № 1125 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, IV-а въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 25.06.2008 г. по гр. д. № 5973/2006 г. на Софийски районен съд, 65-ти състав за допускане на съдебна делба на апартамент в [населено място], [улица]-партер, заедно с мазе и таван и ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото между съделителите и при права в съсобствеността: М. Б. И. -П. - ид. ч., Р. Б. И. -С. - ид. ч., Х. П. И. - 18/32 ид. ч. и Х. П. И. и И. Е. Х. - ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, като се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за отхвърляне на предявения иск. Ответниците по касационната жалба М. Б. И. -П. и Р. Б. И. -С. поддържат, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила, ведно със законните последици. С определение № 1140 от 12.12.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради противоречиво разрешаван материалноправен въпрос нищожен ли е договорът за доброволна делба, при който насрещната престация е алеаторна уговорка, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса нищожно ли е нотариално удостоверяване на подписа на лице извън канцеларията на нотариуса, при което не е посочено мястото и часа на извършване на нотариалното действие, съответно мястото и часа на нотариалното действие задължителни реквизити ли са на нотариалното удостоверяване на подписа върху частен документ. Фактите по настоящото дело и изводите на въззивния съд във връзка с тях са следните: Не е спорно по делото, че след смъртта на П. Й. И. и с влязла в сила на 13.05.1987 г. съдебна спогодба за делба имотът е поставен в дял на Х. И. и М. И., срещу парично уравнение на дела на Ц. И., М. И. и Р. И.. Спорът е притежавала ли е М. И. права в собствеността към момента на смъртта си през 2002 г., като ответниците по иска и сегашни касатори са твърдели, че е извършена доброволна делба от 9.09.2002 г. Въззивният съд е установил, че с пълномощно с нотариална заверка на подписа, рег. № г. М. И. е упълномощила Л. И. Т. да сключи с Х. И. договор за делба на процесния недвижим имот, който да остане в негова собственост срещу грижите, които е полагал, полага и ще полага за нея докато е жива и й осигурява нормален и спокоен живот, като е отбелязано, че удостоверяването е извършено извън кантората на нотариуса. Прието е, че нотариалното удостоверяване на подписа върху пълномощното е нищожно на основание чл. 472 вр. чл. 476, б. "а" ГПК (отм.), тъй като не е посочено населеното място и точния адрес, където е извършено нотариалното действие, които са задължителен реквизит при изключението в чл. 469, ал. 3 ГПК (отм.) с оглед преценката дали нотариалното действие е извършено в съдебния район на нотариуса. Прието е с оглед извършеното оспорване, че не е доказана автентичността на подписа в пълномощното и съответно упълномощаването е нищожно на основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Допълнително са изложени съображения за нищожност на договора за доброволна делба, тъй като не е уговорено парично уравнение, а е налице алеаторна уговорка, която за да произведе транслативно действие следва да се сключи във форма на нотариален акт съгласно чл. 18 ЗЗД. По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: Нотариалното удостоверяване на подписа е регламентирано в чл. 589 ГПК /чл. 486 ГПК - отм./. Досежно съдържанието на нотариалното удостоверяване чл. 590, ал. 1 ГПК препраща към 580 ГПК /чл. 472 вр. чл. 476, б. "а" ГПК - отм./, т. 1 на който изисква задължително да се отбележат годината, месеца и деня, а когато е необходимо - и часа и мястото на удостоверяването. Часът на удостоверяването се отбелязва, когато това би могло да има значение за правното действие на акта, както е например при завещанията. Отбелязване на мястото е необходимо с оглед преценка дали нотариусът е действал в рамките на своя териториален район, т. е. когато удостоверяването е извършено извън кантората на нотариуса е необходимо да се отбележи населеното място, а ако то е недостатъчно за преценка местната компетентност - и общината. По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК: С решение № 577 от 5.06.2001 г. по гр. д. № 21/2001 г., II г. о. е прието, че е действителен договор за доброволна делба, с който единия съделител е получил имота, срещу което е поел задължение за издръжка и гледане на майка си, а другите съделители са се съгласили, без да получат парично уравнение на дела си. На основание чл. 291, т. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, II г. о. намира за правилна практиката в настоящото решение от 15.03.2010 г., постановено по гр. д. № 1125 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, IV-а въззивен състав по следните съображения: по своята правна същност делбата е възмезден акт, уговорен от всички съсобственици или издаден от съда при участието на всички съсобственици, по силата на който съществуващата между тях съсобственост се прекратява и замества с отделни права на собственост върху отделни обекти, представляващи реални части от общия имот или отделни имоти от няколко общо притежавани имущества, съразмерно с досегашните им дялове. Когато е невъзможно разпределение на общото имущество съобразно дяловете на съделителите в съсобствеността разпоредбата на чл. 69, ал. 2, изр. 2 от ЗН изрично предвижда, че при делбата неравенството на дяловете се изравнява в пари. В ГПК също изрично се предвижда само възможността за парично уравнение при поставяне в дял на неподеляем делбен имот, но не и уравнение чрез друга насрещна престация. В т. 8 на ПП 7/73 г. на ВС се дава тълкуване, че договора за делба, сключен в хода на делбено производство и одобрен от съда /спогодба/ има прехвърлително действие досежно вещите, предмет на делбата, вкл. и тогава, когато такъв предмет е една вещ, която по силата на спогодбата се поставя в дял на един съделител, а останалите получават парично уравнение, както и че когато със спогодбата се създават, изменяват или погасяват правоотношения, които не са предмет на делото за делба, този ефект не настъпва със самата спогодба, ако законът предвижда за това друга форма. Доколкото разликата между договора за доброволна делба и съдебната спогодба е само от гледна точка на изискванията за форма /договорът за доброволна делба следва да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗС, а съдебната спогодба се сключва в писмена форма и се одобрява от съда/ то даденото тълкуване важи и при договора за доброволна делба. От изложеното следва, че при договор за доброволна делба може да бъде уговорено само парично уравнение на неравенството в дяловете, но не и алеаторна насрещна престация. Прехвърлянето на право на собственост, респ. идеална част от право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, не съставлява делба и договорът следва да бъде сключен в нотариална форма съгласно чл. 18 ЗЗД. По основателността на касационната жалба: Основателен е доводът на касаторите за неправилно приложение на закона с оглед извода на съда, че нотариалното удостоверяване на подписа на М. Х. И. в пълномощното от 9.09.2002 г. е нищожно, поради липса на задължителен реквизит - посочване на населеното място и точен адрес, където е извършено нотариалното действие. У. надпис, посочващ населеното място - [населено място] - на извършване на заверката на подписа е поставен на процесното пълномощно чрез щемпел, съобразно регламентираната в чл. 17 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори /ДВ бр. 12/1997 г./ възможност. Посочването на населеното място [населено място] е достатъчно, за да се установи, че действието е извършено в района на действие на нотариуса, а следователно нотариалното удостоверяване е валидно. Законосъобразен обаче е изводът на въззивния съд за нищожност на договора за доброволна делба от 9.09.2002 г. С този договор недвижимия имот е поставен в дял на Х. П. И. и съпругата му И. Е. Х., като за уравнение дела на М. Х. И. същите се задължават да поемат грижите и издръжката й, така както са се грижили досега. За валидността на договор за прехвърляне на вещни права срещу насрещна алеаторна престация законът изисква формата на нотариален акт, която в случая не е спазена. Уговорката за поемане на задължение за издръжка и гледане е пряко обвързана от постигнатото съгласие за прехвърляне дела от съсобствения имот на М. И., като липсва изявление за наличие на парично уравнение на дела й, поради което и договорът от 9.09.2002 г. се явява нищожен. С оглед изложеното следва, че законосъобразен е изводът на въззивния съд, че след смъртта на М. Х. И. върху процесния недвижим имот е възникнала съсобственост между страните при посочените права, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Ответниците по касационната жалба не са представили доказателства за направени в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да им се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение