Решение № 14018 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 245/2019 г.

Решение № 14018 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 245/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Дуламова, от [населено място], чрез процесуалния й представител, против решение № 2014/12.10.2018 г. по адм. дело № 1603/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците: П. Джамбов и А. Йорданов, чрез пълномощника им - адв. Караминева, оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски за касационната инстанция. Ответниците: кметът на община Пловдив, В. Дуламова, Е. Дуламова, Г. Тропанков, Д. Тропанков, Г. Георгиев, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – Пловдив е била Заповед № 180 А567/23.03.2018 г. на кмета на община Пловдив, с която на основание § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, е одобрен проект за частично изменение на ПУП - ПР на кв. 2 а по плана на ж. к. "Волга – Ген. Д. Николаев", гр. Пловдив, с който се предвижда промяна в страничната регулационна граница между УПИ IV-940 и УПИ III-938, като същата минава по имотната граница на ПИ 518. 706, и се образуват нови УПИ IV-518. 706, жил. застр., с привеждане на отреждането в съответствие с имотен идентификатор съгласно КК на гр. Пловдив и без промяна в застрояването, одобрено със заповед № 1613/18.08.1988 г., и нов УПИ III-938. Съдът, след като е установил фактите, е извел правни изводи за неоснователност на оспорването. Приел, е, че оспорената заповед е законосъобразна, поради наличието на материалноправните предпоставки за изменение на ПУП-ПР на УПИ IV-940 и УПИ III-938, кв. 2 а по плана на ж. к. "Волга – Ген. Д. Николаев", гр. Пловдив, на основание § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на съда за законосъобразни и обосновани, като при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото не е спорно, че регулационния план от 1988 г. не предвижда придаваеми части между съседните имоти, но при изработването на плана границата между двата имота не е отговаряла на тази по кадастралната карта и не съответства на съществуващата на място от 1964 г. масивна ограда. В развито производство по чл. 53, ал. 2 ЗКИР е установено, че имотните граници са отразени правилно в кадастралната карта. В срока по § 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ собствениците на засегнатите имоти не са поискали придаване на частта от съседния имот. За собствениците на засегнатите имоти (тези, от които по плана от 1988 г. се взима и тези, на които се придава) остава на разположение да искат реализиране на една от трите правни възможности, предоставени им с § 8, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ПР ЗУТ. В случая ответниците П. Джамбов и А. Йорданов, като собственици на засегнат имот са поискали изменение на регулационната граница на УПИ IV-940 и УПИ III-938, да бъде поставена в съответствие със съществуващата имотна граница между имотите - хипотеза предвидена в § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. В тази хипотеза, кметът не може да откаже изменението, освен ако не са изтекли сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ или ако има данни за започнато отчуждително производство по плана от 1988 г. за двата имота. Тъй като в случая сроковете по § 6 са изтекли и няма данни за започнато производство по прилагане на регулацията от 1988 г. за двата имота, кметът е следвало да издаде заповедта. Ето защо като е приел, че оспорената заповед на кмета на община Пловдив, е законосъобразна, съдът е приложил правилно материалния закон. Като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход по касационната жалба, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците П. Джамбов и А. Йорданов разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лева заплатено адв. възнаграждение, видно от договора за правна защита и съдействие (стр. 25) и при липса на възражение за прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение