Решение № 8984 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13844/2014 г.

Решение № 8984 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13844/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба подадена от Директора на Главна дирекция "Гранична полиция"-МВР град София против решение № 5243/29.07.2014 г., постановено по адм. д. № 1252/2014 г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отменена заповед рег. № 191/8.01.2014 г. за наложено на Димитър Петров Атанасов от гр. Варна дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 5 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.). Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционото производство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Димитър Петров Атанасов оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. Ставрев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за не основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна поради следното: С решение № 5243/29.07.2014 г., постановено по адм. д. № 1252/2014 г. на Административен съд София-град е отменена заповед _191/8.01.2014 г., издадена от директора на ГД "Гранична полиция" - /ГДГП/, с която на Димитър Атанасов - старши полицай в 01ГОДГ на ГПУ - Малко Търново, при РДГП - Елхово от ГДГП - е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 5 11 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) за "неизпълнение на заповеди". За да постанови обжалвания резултат съдът приема, че административният акт е незаконосъобразен, като постановен без да са налице материално-правните предпоставки за това. По същество първоинстанционният съд констатира, че оспорената в образуваното пред него производство заповед е издадена от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени процесуални нарушения, и при неспазване на предвидената от закона форма, но при нарушение на материалния закон - от събраните по делото доказателства не се установява извършването нарушение на служебните правоотношения. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Предвид установеното от фактическа страна, подкрепено изцяло от събраните по делото доказателства, съдът приема, че не се установява по несъмнен начин Димитър Атанасов да е извършил действия, които да бъдат квалифицирани като "превишаване на правомощия" и "нарушаване на заповеди". Анализът на събраните доказателства - писмени и гласни, ценени от съда, формират правилния извод, че липсват доказателства през м. май 2013 г. Атанасов и други служители да е заел стая, предназначена за други служители и да е отказал да изпълни /на 29.07.2013 г./заповед на старши инспектор Диан Желязов - да освободи помещението. На Атанасов не е установено да са възложени организаторски или ръководни функции, свързани със заемане на служебното помещение, за да се търси от него персонална отговорност за освобождаването му. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционния съд приема, че въпросното помещение се ползва от всички служители в смяната, в която работи и Атанасов, в която същите съхранявали лични и служебни вещи. Предвид установеното от фактическа страна, правилен е направеният от съда извод, че след като по делото не се установява осъществяване на нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание "порицание", при условията чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 5 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), заповедта, като издадена в противоречие с приложимите материално правни разпоредби следва да бъде отменена. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че не се установяват релевираните касационни основания, нито други такива при проверка на решението в изпълнение на изискването по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което последното следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,