Решение № 2820 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5736/2012 г.

Решение № 2820 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5736/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ферас Исмаил Халил, гражданин на Ирак, чрез процесуален представител, срещу решение № 603/9.02.2012 г. по адм. дело № 11069/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 657/30.11.2011 г. на Председателя на ДАБ. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в противоречие с материалното право и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Зам. Председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, чрез процесуален представител, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, трето отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установено, че административното производство е започнало по молба от 6.04.2010 г. до ДАБ за закрила, втора по ред, последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. С обжалваното пред тричленния състав решение на Председателя на ДАБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут с мотиви за липса на основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че твърдяните от жалбоподателя заплахи, инциденти и отвличания са недостоверни. Изложените в този смисъл твърдения е обосновал с нестабилната обстановка в Багдат, без конкретно да твърди, че е преследван поради политически или религиозни причини. Твърдяното убийство на брат му не е заради заявените от кандидата проблеми, а връщането му от Кувейт средата на 2008 г. е поради ползването на неистински венецуелски паспорт, с какъвто влиза и в България. Така постановеното решение е правилно. Молбата, дала начало на производството, правилно е преценена за неоснователна. Не са налице основания за приложение на чл. 8 ЗУБ относно предоставяне статут на бежанец. Правилно не е кредитирана представената бежанска история, с оглед установените противоречия в нея. Касаторът не обосновава страх от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Заявените конкретни обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от посочените причини в законовия текст. Установеното от първоинстанционния съд относно убийство на брат му, кореспондира с интервюто на жалбоподателя по време на административното производство, поради което не може да се приеме, че е преследван по някоя от причините по чл. 8 ЗУБ или, че жалбоподателят също би бил изложен на тежки и лични заплахи срещу живота му. Жалбоподателят не попада в някоя от застрашените социални групи в Ирак, а останалите твърдени в касационната жалба обстоятелства са обсъдени подробно в обжалваното съдебно решение и се споделят изцяло от касационната инстанция. Не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут на иракския гражданин по чл. 9 ЗУБ. Твърдения, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, той не прави. С оглед възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, спрямо касаторът не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход и то не се характеризира като въоръжен конфликт. В този смисъл е и приложена справка № 1147/10.03.2011 г. на ДАБ. Предвид изложеното решението на тричленния състав е правилно и следва да се остави в сила. Водим от изложеното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,