Решение № 7104 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11384/2016 г.

Решение № 7104 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11384/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Д. Н. М., П. Д. Т., М. П. Г. и Е. П. Т. и на Р. А. В. чрез техните пълномощници срещу решение № 1638/20.07.2016 г. по адм. д. № 477/2016 г. на Административен съд В.. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Като ответници по касационните жалби жалбоподателите оспорват касационните жалби на другата страна. Ответникът по касационната жалба-началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър-В. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, настоящата инстанция взе предвид: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е заповед № 18-396/15.01.2016 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър- В., с която на основание чл. 53а, т. 1 и чл. 54, ал. 2 ЗКИР е отказано изменение на кадастралната карта на гр. В., одобрена със заповед № ЛД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, в частта за разделяне на поземлен имот с идентификатор 10135.2564.663 по скицата- проект и е одобрено изменение в кадастралния регистър за същия имот, записан на Р. А. В., състоящо се в промени в данните за собственост и собственици, като са вписани наследници на Е. А. Ж. съгласно решение № 1659/29.12.2011 г. по гр. д. № 605/2011 г. на Окръжен съд В., вписано в имотния регистър под № 183, том !V, дело № 1185/14.03.2012 г. като собственици на 206 кв. м. идеални части с аргумента за наличие на противопоставими права. Заповедта е обжалвана и в двете й части. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбите. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С цитираното съдебно решение Р. А. В. и други лица на основание чл. 108 ЗС са осъдени да предадат реална част от 206 кв м. на Д. Н. М., П. Д. Т., М. П. Г. и Е. П. Т. от УПИ V!!!-1256 по регулационния план на вилна зона "Траката", защрихована с червен цвят на скицата, неразделна част от съдебното решение. Установено е по делото от заключението на вещото лице, че тези 206 кв м. попадат в имот с идентификатор 10135.2564.663 и по предложената скица -проект за тях се обособява нов имот с идентификатор 10135.2564. 1678. Според първоинстанционния съд това съдебно решение не дава основание за разделяне на поземлен имот с идентификатор . 663 и обособяване на нов имот с площ 206 кв. м., тъй като този имот не е индивидуализиран от съда по действащата кадастрална карта. Правата на собствениците, чиито имот се владее от несобственик, следва да са реализирани с предявяването на установителен иск за правото на собственост към минал момент - този на приемането на КК и КР, който иск е различен от иска по чл. 108 от ЗС, който има за предмет защитата на правото на собственост към момента на предявяване на иска. Съгласно чл. 60, ал . 2, т. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР при разделянето на ПИ /обособяване на реално определена част от ПИ/ следва да се спазват изискванията за минимални размери и площи на поземлените имот, като за урбанизирани територии като настоящата по делото, за изискванията е налице препратка от наредбата към чл. 19 и чл. 200, ал. 2 от ЗУТ. Исковете за собственост са различни от исковете по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и следва да се отчита спецификата на потърсената защита на правото на собственост през призмата и на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 8/2014 г./ Претендираните въз основа на влязлото в сила решение правни последици - нанасяне на собствения на жалбоподателите имот като самостоятелен обект на КККР, могат да бъдат постигнати след делба на имота с другия съсобственик. Така постановеното решение е материално незаконосъобразно: На първо място, съдебното решение, постановено на основание чл. 108 ЗС удовлетворява изискването на ЗКИР за решение, с което се решава конкретен спор за материално право между вписания в кадастралния регистър собственик Р. В. и жалбоподателите. Този иск винаги инкорпорира в себе установяване правото на собственост в полза на една от страните по делото- в случая в полза на Д. Н. М., П. Д. Т., М. П. Г. и Е. П. Т.. С такъв собственически иск се защитава собственост, без значение кога е възникнала-в настоящия казус в резултат на реституция. Правните предели на уважения иск по чл. 108 ЗС следва да бъдат зачетени, тъй като същият е по спор кому принадлежи правото на възстановена собственост, а не е по спор за право на възстановяване. Решението има сила на пресъдено нещо, като и установява спрямо Р. В., че правото на собственост върху 206 кв м. от имот с идентификатор . 663, съгласно скица-неразделна част от решението, принадлежи на Д. Н. М., П. Д. Т., М. П. Г. и Е. П. Т.. На второ място, уваженият иск за собственост е такъв за реална част от поземлен имот с идентификатор, заснет в кадастралната карта. Реституционните закони пък, както и исковете за собственост, не поставят изискване за минимални площи и лице, каквито изисквания има в ЗУТ. В този аспект първоинстанционният съд неправилно и тълкувал чл. 60, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР /отм. сега чл. 59, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР/. Този текст касае делба и разделяне на поземлени имоти, но не и попълване на кадастралната карта с реално обособен имот по силата на съдебно решение, постановено по спор за материално право на собственост. Такъв е смисълът на ТР № 8/2016 г. на ОСГК на ВКС, което неправилно е интерпретирано в обжалваното съдебно решение. Както се посочи, иск за собственост на реална част от поземлен имот, е допустим. При уважаването му съдебното решение, придружено от скица-проект, неразделна част от същото, както е в настощия казус, е основание за изменение на кадастралната карта и основание за записване в кадастралния регистър. В случая не се касае за противопоставими права, както е приел административният орган и решаващият съд, поради което собствениците на реални части от поземлен имот не следва да се записват като собственици в идеални части. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отмяна на оспорения административен акт. Делото ще следва да се върне като преписка за ново произнасяне от административния орган при съобразяване мотивите на настоящето съдебно решение. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касаторите следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски за две инстанции, представляващи възнаграждение за един адвокат и разноски за експертиза в общ размер от 1 700 /хиляда и седемстотин/ лв. съобразно представения списък. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,