Решение № 628 от 6.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 559/2009 г.

Решение № 628 от 6.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 559/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И. К. и Т. И. К. против решение № 667/22.12.2008 г. на Д. окръжен съд, постановено по гр. д. № 563/2007 г. по описа на съда, с което е отменено решение № 3/18.04.2007 г. по гр. д. № 210/2002 г. по описа на К. районен съд, като вместо него е постановено: признава за установено по отношение на М. И. К. и Д. К. И. и Н. И. К. и Т. И. К., правото на собственост на М. И. К. и Д. К. И. върху УПИ ХVI-2058 с площ от 836 кв. м, УПИ- ХVII-2058 с площ от 846 кв. м, УПИ ХVIII-2058 с площ от 874 кв. м, УПИ ХIХ-2058 с площ от 906 кв. м и част от УПИ ХХIV, отреден за озеленяване, включваща от кадастралната основа на имот пл. № 2058 площ от 508 кв. м, в кв. 302 по ЗРП на гр. К. от 1999 г., идентични на същите УПИ по актуален ПУП на града, одобрен през 2004 г., като оставя в сила решението в частта на постановената отмяна нот. акт № 143, т. 1, рег. № 4174, н. д. № 884/2000 г. на нотариуса с рег. № 91 с район на действие Районен съд гр. К. Касационното обжалване е допуснато, поради наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, свързан с произнасянето на съда по материалноправни процесуалноправни въпроси, по отношение изискванията за индивидуализация на имота, предмет на спора, а също така и възможността за придобиване на основание изтекла придобивна давност в полза на ищците, годна да ги легитимира като собственици на процесната част от терена, несъобразявайки с практиката на ВКС, във връзка със статута на одържавените имоти не по установения законов ред и последиците в тази връзка за изтеклия период от време до момента на реституцията им. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение, като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба М. И. К. и Д. К. И., молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на касаторите и извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. Въззивният съд е констатирал, че с исковата молба вх. № 3701 от 26.07.2002 г. и с уточняваща молба вх. № 1532/21.03.2008 г., от К. Д. К. в процеса на производството по делото и заместен от законните си наследници М. И. К. и Д. К. И., е предявен иск за установяване правото на собственост върху процесните имоти по отношение на първоначалния ответник И. Т. К. в процеса на производството по делото и заместен от законните си наследници Н. И. К. и Т. И. К., с която молба се твърди, че част от имот с пл. № 2058 с площ от 1178 кв. м е била закупена от първоначалния ищец К. Д. К. с нот. акт № 264 по н. д. № 266/1969 г., от продавачката Е. Я. К., поч. 1984 г., майка на първоначалния ответник по делото И. Т. К., а другата част от горепосочения имот с площ от 3856 кв. м, била владяна от купувача К. от момента на покупката и придобита на основание давностно владение. С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че през 1969 г. първоначалния ищец по делото К. К. е придобил по валидна продажба място с площ от 1178 кв. м, включено в имот с пл. № 1218,според който акт праводателката му Е. К. е притежавала целият имот пл. № 1218 на площ от 3856 кв. м, останал и след извършването през 1962 г. отчуждаване за санитарно-охранителна зона и помпена станция на терена от 6 662 кв. м, включен в имот пл. № 1331,като при предишно отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС от наследниците на Я. А. не е одържавен терен, включен в имот с пл. № 1631, а предмет на това отчуждаване са само правата върху постройките в имота, поради което не е имало пречка по чл. 86 от ЗС /в ред. до доп. с ДВ, бр. 33/1996 г./ върху остатъка от имот пл. № 1218 /извън продаденото през 1969 г. дворно място от 1178 кв. м/ да бъде упражнявано давностно владение от купувача на горепосочената част от имота, първоначалния ищец К. К. С оглед доказаността на упражняваното самостоятелно владение, включително и признанието на първоначалния ответник по делото И. К., че след закупуване на имота през 1969 г. купувачът К. К. е оградил целия имот и от този момент го владее, поради което съдът, в съответствие с доказателствата по делото, е стигнал до правилния и законосъобразен извод за основателността на предявения установителен иск. Неоснователен е релевираният в касационната жалба довод на касаторите, че ищците не са индивидуализирали претендирания от тях имот, не е приложена скица на същия по сега действащия регулационен план, което води до извода, че не може с категоричен начин да се установи в какви точно граници и площ е бил владян имота в продължение на повече от 10 години, за да се приеме, че е придобит по давностно владение. Тези твърдения са неоснователни и не отговарят на установеното по делото. При положение, че константната практика на ВКС изисква, при заявена претенция за признаване право на собственост върху недвижим имот, респективно и при претендирана ревандикация на недвижим имот, последният следва да се индивидуализира по действащия регулационен план на населеното място, като именно такава индивидуализация, в изпълнение и на указанията на въззивния съд, дадени в съдебно заседание от 25.02.2008 г., е направена от ищците с депозирана във въззивната инстанция молба вх. № 1532/21.03.2008 г. /лист 34 от делото/, с която претендираните имоти са описани по площ и като парцели по действащия кадастрален план на гр. К. от 1999 г. При това положение произнасянето на съда е направено въз основа на редовно заявена от ищците претенция, свързана с изискванията за индивидуализиране на имота, предмет на спора, в какъвто смисъл, както вече бе посочено по-горе е практиката на ВКС. На второ място, касаторите твърдят, че неправилно и незаконосъобразно, съдът е приел, че земята на наследодателя им не е одържавявана, който извод противоречи на представените и приети по делото доказателства. В тази връзка са навеждат аргументи по извършено отчуждаване първоначално по реда на ЗОЕГПНС, впоследствие по ЗПИНМ, поради което съдът не се е съобразил с предвиденото в § 3 от ЗОСОИ. Според данните по депозираната пред въззивната инстанция допълнителна съдебно-техническа експертиза /лист 58 от делото/, както и от допълнителната такава, процесният имот с пл. № 1218, заснет като такъв по кадастрален план от 1955 г., е разположен на два километра от морския бряг, по пътя към града в посока север, като по представената документация за отчуждаване по реда на ЗПИНМ за "Санитарно-охранителна зона и помпена станция", съгласно изменението на плана със заповед № 1404/10.05.1962 г., в отредения за това терен с пл. № 1631 участва и част от имот пл. № 1218, като по сега действащия кадастрален план тази част от пл. № 1218, останала след отчуждаването на имота е заснета с пл. № 2058 в кв. 19 с площ 3856 кв. м, а за отчуждената част от имот пл. № 1218 е отреден парцел **** за вододайна зона в кв. 83. Очевидно, съгласно приложения нот. акт № 264/23-06.1969 г. по н. д. № 266/1969 г., след осъщественото отчуждаване по силата на горепосочената заповед от 1962 г., наследодателката на ответниците Е, която към този момент се легитимира като собственик на имот пл. № 1218 /останал след отчуждаването на терени по ЗПИНМ/, е продала на наследодателя на ищците К от имот пл. № 1218 по кадастралния план на гр. К. с площ 1178 кв. м, като с оглед доказателствата по делото е установено, че от този момент първоначалният ищец К. К. е установил владение не само върху закупената част от имота, но и върху целия имот с пл. № 1218. При това положение така установеното владение от последния не е било упражнявано спрямо държавата, тъй като този имот е останал в собственост на наследодателката на ищците Е в резултат на това, впоследствие през 1969 г., тя се е разпоредила с част от същия по горепосочения договор за покупко-продажба, поради което не са налице и твърденията на касаторите за произнасяне на съда, относно възможността за упражняване на давностно владение и придобиване по този оригинерен способ на процесния имот от страна на наследодателя на настоящите касатори в разрез с предвиденото с реституционните закони, защото процесния имот е извън тяхното приложно поле, по причина, че не е бил предмет на отчуждаване от наследодателката на ответниците, поради което изводите на въззивния съд в тази връзка са правилни и законосъобразни. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд