Решение № 10869 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8686/2010 г.

Решение № 10869 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8686/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Международен Панаир Пловдив" АД (МПП) против Решение № 555/20.05.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-725/2009 г., с което е прието за установено, че МПП АД е извършило нарушение по чл. 21, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), изразяващо се в стесняване на маржа между цените на услугите "право на изграждане" и "наем на щанд" на Международния технически панаир (МТП) 2009 г., съгласно Общи условия (ОУ) и Тарифа за участие в международни панаири и изложби в Пловдив, организирани в периода 15.08.-15.10.2009 г., приети с Решение на Съвета на директорите на МПП по Протокол от 04.08.2009 г. и е наложена имуществена санкция за извършеното нарушение в размер на 219630,00 лева. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с целта на закона и е необосновано. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита на конкуренцията, редовно призован, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - Сдружение "Асоциация на фирмите за панаирни и изложбени услуги - България", редовно призована, представител не се явява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалвания административен акт КЗК е установила, че МПП АД е извършило нарушение по чл. 21, т. 1 от ЗЗК, изразяващо се в стесняване на маржа между цените на услугите "право на изграждане" и "наем на щанд" на Международния технически панаир (МТП) 2009 г., съгласно Общи условия (ОУ) и Тарифа за участие в международни панаири и изложби в Пловдив, организирани в периода 15.08.-15.10.2009 г., приети с Решение на Съвета на директорите на МПП по Протокол от 04.08.2009 г. и е наложила имуществена санкция за извършеното нарушение в размер на 219630,00 лева. Производството пред КЗК е образувано по искане на Сдружение "Асоциация на фирмите за панаирни и изложбени услуги - България" за установяване на извършено нарушение по чл. 21 и чл. 32, ал. 1 от ЗЗК от страна на МПП, във връзка с определената цена за "право на изграждане" и "наем на щанд" на МТП 2009 г. След извършеното проучване и идентификация на страните, КЗК е констатирала, МПП притежава качеството предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК. Установено е, че МПП АД участва в качеството на доставчик на двата вертикално свързани пазара - на достъп до панаирното градче за външни строителни фирми и на услугата "изграждане на изложбени конструкции" и като единствен доставчик на услугата "право на изграждане" предприятието има господстващо положение на посочения пазар. След анализ на събраните доказателства и изследване поведението на МПП АД е отчетено, че последното осъществява поведението, предмет на Решение № 858/07.10.2008 г. на КЗК, изразяващо се в нарушение на чл. 21, т. 1 от ЗЗК, под формата на ценова преса посредством цената на "правото на изграждане" и цената на услугата "изграждане"/"наем на щанд", предлагани за МТП 2009 г. Комисията е обосновала своя извод, че Решение № 858/07.10.2008 г. на КЗК е влязло в сила на 09.07.2009 г. - с Решение № 2455/23.02.2009 г. е отхвърлена жалбата срещу Решение № 858/07.10.2008 г. на КЗК, а с Решение № 9255/09.07.2009 г. на ВАС, петчленен състав е оставено в сила Решение № 2455/23.02.2009 г. и МПП АД е следвало да се счита правно обвързано да съобрази в бъдеще своето поведение с постановеното в това решение задължение за преустановяване на констатираното с него нарушение, изразяващо се в изключваща ценова злоупотреба под формата на стесняване на маржа и налагане на нелоялни търговски условия. КЗК е счела, че при прилагането на клаузите на Общите условия и тарифата за периода 15.08. - 15.10.2009 г., след влизане в сила на Решение № 858/07.10.2008 г. на КЗК отново се постига ценова преса посредством съотношението между цената за правото на изграждане и цената на услугата "наем на щанд", с оглед на което е обоснован и извода, че МПП АД по приемането на тези Общи условия и тарифа след влизане в сила на решението на КЗК следва да се квалифицира като извършване на същото по вид и характер нарушение на ЗЗК. Относно размера на наложената имуществена санкция КЗК е изложила своите аргументи относно тежестта, характера и продължителността на нарушението, степента на обществена опасност, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, общия оборот за предходната финансова година, като е приложила и Методиката за определяне на санкции по ЗЗК, приета с Решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК Настоящият съдебен състав намира, че решението на комисията е правилно и законосъобразно, а изложените в жалбата оплаквания - неоснователни. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Установената от КЗК фактическа обстановка, отразена подробно в обжалваното решение, кореспондира изцяло на събраните в хода на административното производство доказателства. КЗК е извършила всестранно, пълно и обективно разследване по случая, в резултат на което са изяснени относимите за спора факти. На страните е осигурена възможност да дадат становища, да предявяват искания, да представят доказателства и се запознават с материалите по преписката. Противно на твърденията в жалбата, съдържанието на акта сочи, че КЗК е проверила и преценила всички събрани по преписката доказателства в тяхната съвкупност. Решението на комисията е надлежно мотивирано, като са обсъдени наведените от жалбоподателя доводи, изложени по същество и пред настоящата инстанция. Оспореното решение на КЗК има за предмет установяване наличието на хипотезата на чл. 21 и чл. 32 от ЗЗК. Хипотезата на чл. 21, т. 1 от ЗЗК включва извършено действие на предприятие с господстващо положение, което има за цел или резултат увреждане интересите на потребителите, чрез пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия. За да е осъществен състава на нарушението по чл. 21 от ЗЗК следва да се установи, че субект на деянието е предприятие, да се дефинира съответният пазар, на който то оперира, да се установи, че същото има монополно или господстващо положение по смисъла на чл. 19 или чл. 20 ЗЗК и да се докаже, че с поведението си адресатът на нормата може да въздейства отрицателно върху конкурентната среда и върху интересите на потребителите, като деянието е съставомерно както при реален, така и при потенциален негативен ефект върху конкуренцията и върху потребителите. При така цитираната нормативна уредба, Комисията правилно е приела, че с определената цена за "право на изграждане" и "наем на щанд" на МТП 2009 г., след влизане в сила на Решение № 858/07.10.2008 г. на КЗК МПП АД е осъществило състава на чл. 21, т. 1 от ЗЗК. Съдебната проверка относно правилното определяне на размера на имуществената санкция представлява проверка на съответствието на административния акт с целта на закона - едно от изискванията за законосъобразност на акта. Случаите на налагане на имуществени санкции са изчерпателно изброени в чл. 100 ЗЗК. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗЗК постановява, че за нарушение по глава Седма Комисията налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия. Според ал. 4 на чл. 100 при определяне размера на имуществената санкция се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Конкретният размер на санкцията се определя от Комисията в съответствие с приета от нея Методика, публикувана на страницата й в интернет. Комисията е изложили своите доводи относно определяне размера на санкцията, отчитайки както извършеното нарушение, така и ефекта, който то е предизвикало. В случая КЗК е изложила фактическите основания за така определеният от нея размер на санкцията. Настоящият състав счита, че така определената имуществена санкция от страна на КЗК съответства на тежестта на извършеното нарушение. При извършената служебна проверка, с оглед предвидените в чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от АПК основания за отмяна на административните актове, настоящият съдебен състав констатира, че в случая такива не са налице. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че жалбата на МПП АД е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора в полза на КЗК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение