Решение № 6646 от 21.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентноспособност (РУО на ОПИК) срещу Решение 5660/10.10.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 3909/2022 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-16-122/11.02.2020 г. на РУО на ОПИК, с което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, чл. 62 във вр. чл. 63 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), във връзка с постъпило искане за окончателно плащане и финален отчет от дата 29.11.2019 г. за периода 27.10.2018 г. 01.08.2019 г. по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16RFOP002-1.002-0344-C02 от 01.09.2017 г. с бенефициер Ай Мобилити ООД, е отказано да бъдат верифицирани разходи в размер на 56 376,63 лв., от които 50 738,96 лв. безвъзмездна финансова помощ, по бюджетен раздел 1. Разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифициран персонал, необходим за изпълнение на дейностите по проекта (фонд ЕФРР, режим на финансиране: de minimis, допустим), и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането за окончателно плащане, съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Аргументира се, че мотивите на съдебното решение са непълни и неясни, не съдържа конкретни фактически установявания, които са довели до правните изводи на съда, относими към материалното право. Според касатора, съдът не е посочил конкретно основание по чл. 146 АПК за незаконосъобразност на оспореното пред него решение, а се е позовал единствено на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, която сочи единствено момента, от който следва да се преценяват установените след издаване на административния акт нови факти от значение за делото. Горното счита, че е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което препятства защитата на административния орган. Допълва твърденията си за порок на решението с аргументи за липса на основанията по чл. 146 АПК по отношение административния акт, доколкото те формират неговата законосъобразност, а съдът достигайки до противния извод, е издал решение, което е необосновано и противоречи на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание касаторът не се представлява. В постъпила писмена молба от 20.03.2023 г. от пълномощника се иска даване ход на делото по същество, като се поддържа касационната жалба, претендира се присъждането на разноски по списък и се прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Ай Мобилити ООД в писмен отговор излага твърдение за нейната неоснователност и иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, включително адвокатско възнаграждение, по представен списък, както и такива за предишните производства. Ответникът се представлява от адв. В. Вутов, САК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 01.09.2017 г. между УО на ОПИК главна дирекция Европейски фондове за конкурентноспособност (ГДЕФК) в Министерство на икономиката, и Ай Мобилити ООД е сключен гореописаният АДБФП за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 306 847,59 лв. за изпълнението на проект Разработване на прототип на иновативна електрическа двуколесна самобалансираща се инвалидна количка, базирана на платформата на Segway, която представлява 90% от общия размер на разходите по проекта от 340 941,77 лв. Подадено е искане за окончателно плащане от 29.11.2019 г. за периода 27.10.2018 г. 01.08.2019 г. На 11.02.2020 г. РУО на ОПИК се произнася по това искане като отказва да верифицира разходи в размер на 56 376,63 лв., от които 50 738,96 лв. безвъзмездна финансова помощ, по бюджетен раздел 1. Разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифициран персонал, необходим за изпълнение на дейностите по проекта (фонд ЕФРР, режим на финансиране: de minimis, допустим) в размер на 56 376,63 лв. За да постанови този резултат, органът приема, че отчетената в искането сума от 56 376,63 лв. разходи за възнаграждения, се явява недопустим разход на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ във вр. т. 14.2. Допустими разходи, подт. 1 от Условията за кандидатстване (УК) по процедура BG16RFOP002-1.002 Подкрепа за разработване на иновации от стартиращи предприятия, тъй като е надвишен максималният размер на допустимите разходи за възнаграждения, който съгласно подт. 1 от т. 14.2. на УК е до 60% от общо допустимите разходи по проекта. В решението е посочено, че съгласно одобрения бюджет по проекта, максималната стойност на разходите за възнаграждения е в размер на 204 550,00 лв. спрямо максимално допустимата стойност на разходите по проекта от 340 941,77 лв. С първи междинен отчет са верифицирани и одобрени за плащане 73 369,17 лв. общо разходи, от които 58 191,21 лв. представляват разходи за възнаграждения. С финалния отчет са отчетени разходи в общ размер на 97 217,01 лв., от които разходите за възнаграждения са 88 549,00 лв. Общо отчетеният размер на разходите за възнаграждения в междинен и финален отчет е 195 972,26 лв. при отчетени общо разходи по проекта в размер на 232 659,32 лв., което представлява 84,23% от същите. При съобразяване на изискването по т. 14.2., подт. 1 от УК, органът приема, че максималният възможен размер на разходите за възнаграждения, спрямо отчетените общо допустими разходи по проекта от 232 659,32 лв., е 139 595,63 лв. Органът отчита, че с Решение РД-16-125/31.01.2019 г. на РУО на ОПИК е определена финансова корекция по пропорционалния метод в размер на 45,83% от безвъзмедната помощ по АДБФП, която се извършва върху всички одобрени разходи по отчетите като процент от общия размер на допустимите разходи, поради което не влияе на процентното съотношение между видовете разходи спрямо общите такива. Като прилага така определената корекция спрямо максимално възможния размер на разходите за възнаграждения от 139 595,63 лв., РУО стига до извода, че същите следва да са в размер на 75 618,95 лв. Доколкото с междинния отчет са верифицирани и одобрени за плащане разходи за възнаграждения в размер на 58 191,21 лв., то допустимите за одобрение за плащане по финалния отчет разходи за възнаграждения възлизат на 17 427,74 лв. Органът се аргументира, че причина за превишаване на общия размер на разходите за възнаграждения спрямо общия размер на допустимите разходи по проекта, с оглед изискването по т. 14.2., подт. 1 от УК, е неизпълнението на предвидената по проекта дейност за придобиване на дълготрайни материални активи на стойност 92 821,71 лв., с която сума се намаляват общо отчетените допустими разходи, както и отчетените в по-нисък размер разходи за наем от 8 668,01 лв., при одобрени по бюджет 12 000 лв., с която разлика също се намаляват общите допустими разходи. Компетентността на издателя на решението е доказана с представените в хода на производството Заповед РД-16-5/06.01.2020 г. на министъра на икономиката (лист 17 от том І на първоинстанционното дело), с която главният директор на ГДЕФК в Министерство на икономиката (настоящо Министерство на иновациите и растежа) е определен да изпълнява функциите на РУО на ОПИК, а в случаите на неговото отсъствие тези функции се изпълняват от заместник-главния директор на ГДЕФК, който е и издател на оспорения административен акт, както и Заповед РД-16-92/03.02.2020 г. на главния секретар на Министерство на икономиката (лист 16 от том І), която сочи на отсъствие на главния директор на ГДЕФК в периода 03.02.2020 г. 28.02.2020 г., когато е издаден оспореният акт. Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспореното пред него решение е издадено от материално компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при излагане на конкретни фактически и правни основания, както е прието и в Решение 3963/26.04.2022 г. на Върховния административен съд по адм. дело 522/2022 г., с което е отменено първоначално постановено от състав на АССГ решение за отмяна на същия административния акт по адм. дело 2781/2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед дадените от ВАС указания, при новото разглеждане на делото съдът е извършил проверка дали посочените от органа фактически основания се установяват от доказателствата по делото и дали съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на приетата от органа за нарушена правна норма, както и да се извърши проверка на посочените от органа суми, включително чрез експертизата на вещо лице. В тази връзка по делото е допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е кредитирано от съда като обективно, съответстващо на събраните доказателства и неоспорено от страните, като се потвърждават изложените по-горе констатации на органа. Съдът приема, че от значение за постановения от РУО резултат е не първоначално одобрената в бюджета на проекта сума на общо допустимите разходи от 340 941,77 лв., спрямо която да се преценява размерът на допустимите разходи за възнаграждения до 60%, както се твърди от жалбоподателя, а отчетената като реално разходвана. В подкрепа на това, съдът сочи, че одобрените от РУО Условия за кандидатстване боравят с понятието допустими, а не отчетени разходи, като това разбиране е подкрепено от практиката на ВАС, съгласно която при окончателно плащане, с оглед установения окончателен размер на допустимите разходи по проекта, е логично да настъпи промяна и в размера на допустимите разходи по перо, което е обвързано с процентен показател спрямо допустимите разходи, в случая разходите за възнаграждения. Тъй като последните са динамична величина, те се намират в пряка зависимост от реално отчетените разходи. Въпреки установяването, че изложените от органа фактически констатации съответстват на соченото правно основание, въз основа на което е упражнено властническото правомощие на органа да откаже верификация на гореописаните разходи за възнаграждения, съдът намира, че по делото са установени нови факти от значение за спора, след издаването на административния акт, които на основание чл. 142, ал. 2 АПК следва да се преценяват от съда към момента на приключване на устните състезания. Според съда, новият факт се изразява в отмяна на Решение РД-16-125/31.01.2019 г., с което е определена финансовата корекция в размер на 45,83% от безвъзмездната помощ по АДБФП, с Решение 1161/29.01.2021 г. на ВАС по адм. дело 11897/2020 г., която органът е приложил спрямо общия размер на допустимите разходи за възнаграждения в размер на 139 595,63 лв., определени като процентно съотношение спрямо общо отчетените допустими разходи от 232 659,39 лв., до допустимия съгласно т. 14.2., подт. 1 от УК размер от 60%. Доколкото определената с решение на органа финансова корекция в размер на 45,83% се явява фактическото основание за приетия от органа за допустим размер на разходите за възнаграждения от 75 618,95 лв. (при размер на общо отчетените допустими разходи по проекта от 126 031,59 лв. в хипотезата на приложена финансова корекция от 45,83%), то тъй като това фактическо основание към момента на приключване на устните състезания по делото вече не съществува в правния мир, то органът не е доказал в съответствие с чл. 170, ал. 1 АПК съществуването на фактическите основания, посочени в акта му. В подкрепа на този си извод, съдът сочи, че нови факти от значение за делото могат да бъдат тези, които са настъпили след издаване на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти. Така отмяната на финансовата корекция с горепосоченото съдебно решение е нов факт от значение за предмета на делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като отмененият акт се счита за неиздаден и правните последици от издаването му се считат за ненастъпили. На основание чл. 177, ал. 1 АПК решението, с което оспореният пред съда акт се отменя или изменя има действие по отношение на всички, включително съда, който следва да го съобрази при вземане на решението си. Съдът допълва, че извършените от органа изчисления на размера на допустимите разходи в представения финален отчет се основават на факт, който вече не съществува в правната и обективната действителност, т.е. не е налице юридически факт, на който се основава решението. Въз основа на гореизложеното, съдът достига до решаващия извод, че решението е издадено в нарушение на материалния закон, което налага отмяната му и изпращане на преписката на органа за ново произнасяне по искането за окончателно плащане от страна на Ай Мобилити ООД. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че в Държавен вестник, бр. 51 от 01.07.2022 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ), с § 1 на който наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 - 2020 г., съгласно § 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно § 73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. В тази връзка, касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като на основание чл. 222, ал. 2, изр. 2 АПК не следва да ги преповтаря. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По същество, аргументите на касатора сочат на нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, съгласно който към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните му изводи. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е изложил както становищата на страните, така и установените от него факти, включително във връзка с дадените от Върховния административен съд указания, както и правните си изводи по законосъобразността на оспорения пред него административен акт на основанията по чл. 146 АПК. Независимо, че тези изводи не са съпътствани с посочване на конкретното основание, то съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като от изложението на мотивите може да се достигне до волята му за съответствие/несъответствие на акта с всяко от изискванията за законосъобразност по чл. 146 АПК. Ясно и недвусмислено е формулиран и решаващият извод на съда за материална незаконосъобразност на акта, поради липса на фактически основания, които да кореспондират на посоченото от органа правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ във вр. чл. 14.2., подт. 1 от Условията за кандидатстване. С оглед на това твърдението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно. Конкретни доводи в подкрепа на твърдението за порока необоснованост касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 АПК съдът не дължи произнасяне, тъй като именно касаторът е този, който следва да посочи кои са фактическите констатации на съда, които опорочават решението, поради допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Правилен и обоснован е изводът на съда за противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби. Производството по верификация е уредено в раздел ІІ от глава пета на ЗУСЕФСУ, чл. 60 и сл. Съгласно чл. 62, ал. 1, изр. 1 ЗУСЕФСУ междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Ал. 3 на същия член постановява, че верифициране на разходите се извършва въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. Както сочи и касаторът, по искането за окончателно плащане на Ай Мобилити ООД е извършена документална проверка, в резултат на която и при съобразяване на предходно издадено от същия орган решение за определяне на финансова корекция, което на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ подлежи на предварително изпълнение, е достигнато до извода, че в същото са налице недопустими разходи. Основанията за допустимост на разходите са уредени в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ, като с чл. 59, ал. 1 с.з. се допуска конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период по програма по чл. 3, ал. 2 да се определят с нормативен акт на Министерския съвет. В конкретния случай, органът се позовава на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, съгласно която - в действащата към датата на издаването на решението редакция на закона, за да са допустими, разходите трябва да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. В допълнение, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 1 ЗУСЕФСУ, за всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2 се определят допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива. Така, в Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-1.002 разходите за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифициран персонал, необходим за изпълнението на дейностите по проекта, са определени като вид (категория) допустим разход, както и е определен техният максимален размер до 60% от общо допустимите разходи по проекта. На етап предоставяне на безвъзмездната финансова помощ въз основа на подадено проектно предложение, преценката за допустимост на разхода, включително по отношение така заложения максимален размер, се свежда до установяване съответствие на предвидените от кандидата в бюджета на проекта разходи по видове и максимални размери с одобрените по УК. Размерът на разходите по одобреното проектно предложение при подписване на договора за предоставяне на безвъзмездна помощ става вече максимално допустим размер на разходите за изпълнение на проекта, при спазване на предвиденото в договора процентно съотношение както на безвъзмездната помощ спрямо собственото финансиране на бенефициера (ако е предвидено такова), така и по отношение на категориите разходи. В настоящия случай, съгласно т. 2.1. от подписания между страните АДБФП, на бенефициера Ай Мобилити ООД се предоставя безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 306 847,59 лв., която представлява 90% от общите допустими разходи по проекта, а последните, съгласно следващата точка 2.2. са в размер на 340 941,77 лв. В т.2.2.2. от АДБФП е посочено, че на бенефициера ще бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ съгласно условията на договора и приложенията към него, които същият декларира, че познава и приема, като окончателната сума на БФП се определя при спазване на разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от Приложение ІІ към договора. Съгласно условията на чл. 15 от Приложение ІІ Общи условия към финансираните по ОПИК 2014-2020 административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, общата сума, която УО изплаща на бенефициера, не може да надвишава максималния размер на помощта, предвиден в т.2.1. от договора, като размерът на БФП е дължим до размера на верифицираните допустими разходи, след приспадане на натрупана лихва по преведени авансови плащания. Изрично е посочено, че извършените недопустими разходи не подлежат на възстановяване. Систематичното тълкуване на посочените разпоредби на ЗУСЕФСУ и АДБФП водят до извода, че подлежащи на възстановяване (одобрени за плащане) са само онези извършени от бенефициера разходи, за които управляващият орган е установил допустимостта им, съгласно предварително обявените условия на процедурата, по която се предоставя безвъзмездната финансова помощ. Допустими са само онези разходи, които кумулативно отговарят на законовите условия и посочените от управляващия орган в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, в настоящия случай Условията за кандидатстване. Верификацията е процесът на установяване от страна на управляващия орган на допустимостта на предявените от бенефициера за възстановяване, извършени от него разходи, включително на техния размер. Само и единствено въз основа на това установяване, от страна на управляващия орган може да бъде извършено плащане към бенефициера по съответното междинно или окончателно искане. Това има предвид и разпоредбата на чл. 62, ал. 1, изр. 1 ЗУСЕФСУ, съгласно която междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи. Същевременно, в правомощията на управляващите органи е отмяната на финансовата подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на лимитативно посочените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ основания. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ сочи, че чрез финансовата корекция се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, а тази на ал. 3 че общият размер на финансовите корекции по проекта не може да надвишава размера на реално предоставената финансова подкрепа по него. От горното следва, че финансовата корекция може да бъде извършена само спрямо допустими разходи за сметка на безвъзмездната финансова помощ, тъй като само допустимите разходи подлежат на възстановяване чрез безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ. За средства от ЕСИФ законът определя средствата от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България, както и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Както правилно приема и съдът, производствата по верификация и по определяне на финансова корекция са различни по естеството и целта си, а с оглед горното финансова корекция може да бъде извършена само спрямо установени като допустими, т.е. верифицирани, разходи. В контекста на настоящия спор, с оглед изложените от органа мотиви в акта му, следва изводът, че освен установяване допустимостта на отчетените от бенефициера Ай Мобилити ООД разходи в окончателния отчет по проекта, с цел извършване на окончателно плащане по предявеното искане, органът е извършил и финансова корекция, определена в размер на 45,83% съгласно негово решение от 31.01.2019 г. Основанията за установяване недопустимостта на предявените за възстановяване разходи, обаче, са различни от тези, водещи до отмяна на финансовата подкрепа чрез финансова корекция. А доколкото, както бе посочено, последната се извършва само спрямо допустими разходи, не е възможно разходът да бъде едновременно и недопустим. Поради това и изводът на органа, непосредствено изложен във връзка с фактическите му установявания по отношение размера на отчетените разходи след прилагане спрямо тях на финансовата корекция, че по аргумент от чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ и в съответствие с т. 14.2. Допустими разходи, подт. 1 от Условията за кандидатстване по процедура Подкрепа за разработване на иновации от стартиращи предприятия, отчетената сума от 56 376,63 лв. се явява недопустим разход, не съответства на материалния закон. Това е така, тъй като подт. 1 от т. 14.2. от УК, която определя видовете допустими по процедурата разходи, определя предявените от бенефициера разходи за възнаграждения именно като допустим разход, от една страна, а от друга определя техния максимален размер до 60% от общо допустимите разходи по проекта. Доколкото с оглед дадените от ВАС указания в Решение 3963/26.04.2022 г. е установено, че посочените от органа факти по отношение размера на отчетените общо допустими разходи, верифицираните и платени такива на бенефициера по междинния отчет са верни, то следва да се приеме, че изчисленията на органа по отношение размера на допустимите разходи за възнаграждения като процентно съотношение спрямо размера на допустимите общо извършени от бенефициера и отчетени разходи, също са верни и сумата на допустимите разходи за възнаграждения възлиза на 139 595,63 лв. В административния акт не е ясно след като с първия междинен отчет са одобрени 73 369,17 лв., от които 58 191,21 лв. разходи за възнаграждения, а с финалния отчет са отчетени разходи в общ размер от 97 217,01 лв, от които 88 549,00 лв. разходи за възнаграждения как се получават сумите съответно: общ отчетен размер на разходите за възнаграждения за целия период на изпълнение на проекта - 195 972,26 лв, представляващи 84,23% от общо отчетените разходи 232 659,39 лв. Органът не е изложил ясно и последователно фактическите си констатации по начин, който да обоснове извода за недопустимост на този разход и защото в решението не е посочено какъв е общият размер на установените от управляващия орган за допустими общ размер на разходите, съответно размер на разходите за възнаграждения като процентно съотношение от първите. Всички горепосочени изчисления са извършени с оглед отчетените в окончателния отчет разходи, но не е посочено дали същите са верифицирани, т.е. установени за допустими, съответно подлежащи на възстановяване чрез БФП, в пълен размер. Този факт трябва да се предполага, а при проверката за законосъобразност на административния акт, съдът не може да гради изводите си въз основа на предположения, които не са въведени като законова презумпция. Дори само тази неяснота обуславя несъответствие между изложените от органа фактически обстоятелства и соченото от него правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ във вр. т. 14.2., подт. 1 от УК. Неясно по съдържание волеизявление, с оглед противоречието между фактическите и правните основания за формирането му, засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора, като този порок компрометира законосъобразността на акта и е основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Правилно е прието от съда, че отмяната на определената с решение от 31.01.2019 г. финансова корекция води до противоречие на оспорения административен акт с материалния закон, именно защото органът във фактическите си установявания се позовава на намалението на общия размер на отчетените и предполагаемо приети за допустими в пълен размер разходи по проекта при приложение на финансовата корекция, което от своя страна безспорно е довело и до намаляване на размера на допустимите разходи за възнаграждения, с оглед обективираното в т. 14.2, подт. 1 от УК условие същите да не надвишават 60% от общо допустимите разходи. Така обусловената от органа връзка между определената финансова корекция и отказа за верификация задължава съда да провери от формална страна осъществен ли е този релевантен юридически факт. Безспорно е в случая, че последвалата издаването на оспореното решение за отказ от верификация отмяна на определената финансова корекция с Решение 1161/29.01.2021 г. на ВАС по адм. дело 11897/2020 г., променя с обратна сила правното значение на факта на определената финансова корекция, поради което съдът правилно го е взел предвид като нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Какъв точно би бил размерът на допустимите разходи, както общите, така и обусловените в процентно съотношение от тях разходи за възнаграждения, е ирелевантно в случая, поради което и разсъжденията на АССГ в тази връзка са неотносими към спора. Административният орган е този, който дължи произнасяне по допустимостта на предявените пред него за възстановяване чрез средства от безвъзмездната финансова помощ разходи по финансираната операция (проект), отчетени в съответното искане за плащане, съответно определяне на техния размер и извършване на плащането. Правилно в тази връзка съдът сочи, че естеството на въпроса не позволява решаването на спора по същество от съда, а налага изпращане на преписката на органа за ново произнасяне по подаденото искане за плащане от Ай Мобилити ООД. Въз основа на гореизложеното се налага изводът, че решението на първоинстанционния съд е правилно като резултат и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените в настоящото производство разноски е основателно и следва да бъде уважено в претендирания и доказан размер от 1 900 (хиляда и деветстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора за прекомерност на претендираното възнаграждение е бланкетно, тъй като дори не се сочи фактическа и правна сложност на делото, а в допълнение е и неоснователно, доколкото същото е определено дори под минимума съгласно чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагреждения, в редакцията й след последното изменение (обн. ДВ бр. 88/04.11.2022 г.). На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 АПК, следва да бъде осъдено Министерство на иновациите и растежа юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения акт, да заплати в полза на Ай Мобилити ООД, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 (хиляда и деветстотин) лв. Искането на ответника за присъждане на разноски за предходните производства съдът намира за неоснователно. Тъй като производството пред АССГ, решението по което е предмет на настоящата касационна проверка, е образувано по повод отменително решение на ВАС по адм. дело 522/2022 г., то в съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, въпросът за съдебните разноски, включително за касационното производство, е следвало да бъде решен при новото произнасяне на АССГ, по надлежно отправено искане за това. В представения от жалбоподателя настоящ касационен ответник, списък на разноските пред първоинстанционния съд (лист 215 от том ІІІ на първоинстанционното дело) е включено само адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв. за производството пред първата инстанция, което с оглед изхода на спора е присъдено на жалбоподателя. Съответно на представения списък и доказателства договор за предоставяне на правни услуги от 22.06.2022 г., чийто предмет касае единствено производството по адм. дело 3909/2022 г. по описа на АССГ, е и отправеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане в съдебно заседание, проведено на 27.09.2022 г. (лист 220 от том ІІІ на делото). Независимо от това, за страната, в чиято полза е постановено решението, е била открита възможността да иска допълване или изменение на постановеното решение в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. При липсата на надлежно и в срок отправено искане в този смисъл до първоинстанционния съд, касационната инстанция не може да се произнесе по искането за присъждане на разноски за предходно проведените производства, извън настоящото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд,