Решение № 9977 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1323/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция за хората с увреждания, чрез гл. юрисконсулт Балашев, срещу решение 6037 от 20.12.2024 г., постановено по адм. дело 916/2024 г. по описа на Административен съд Хасково с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу агенцията иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, Медик 75 ЕООД, гр. Хасково, чрез процесуалния си представител в писмени отговор и защита взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Хасково е уважил предявения от Медик 75 ЕООД против Агенция за хората с увреждания, гр. София, иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 1800 лева, от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания, с което му е наложено административно наказание имуществена санкция, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението 07.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане и е осъдил ответника на разноски в исковото производство в размер на 725 лева. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на Агенция за хората с увреждания. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по сключени договори за правна помощ, за осъществена в съдебни производства правна защита по обжалване на наказателно постановление, с което на ищеца е наложена имуществена санкция. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание имуществена санкция , при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В настоящия случай е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатени адвокатски възнаграждения в съдебните производства, приключили с отмяна на акта. По делото са представени изискуемите се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договори между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Доказвано е и реалното заплащане на договорената сума, подлежаща на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Претендираните в производството по чл. 203, ал. 1 АПК вреди, изразяващи се в направени разходи в производството по обжалване на незаконосъобразния акт на администрацията са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от този акт. Изрично в този смисъл е Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело 2 от 2016 г. съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В съответствие с изхода на спора при правилно приложение на закона съдът е присъдил и разноски по делото. Доводите в касационната жалба относно необходимостта от издаване на наказателното постановление са неотносими към настоящото производство. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, който размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В случая правната помощ се изразява в изготвяне и подаване от процесуалния представител на отговор на касационната жалба и становище, който обем изрично е посочен и в договора между страните от 22.01.2025 г. и е съответен на дължимо се процесуално поведение с оглед характера на производството. След като е договорено и реално осъществено договореното процесуално представителство, то настоящата инстанция намира, че дължимите се в случая разноски за адвокатско възнаграждение с оглед характера и обема на осъществената правна помощ при приложението на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и при съобразяване с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. не следва да не бъдат намалявани, поради което на Медик 75 ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 900 лева за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение