Решение № 1274 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3553/2007 г.

Решение № 1274 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3553/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК / отм/ във вр. с § 2, ал. 3 ГПК / 2007 г./ С решение № 132 от 27.12.2006 г. по гр. д. № 247/2005 г. на К. районен съд е отхвърлен иска, предявен от М. И. З. против П. И. П. за делба на празно дворно място с площ 980 кв.м., съставляващо УПИ ХI-112 в кв.8 по плана на с. К., Пловдивска област. С решение № 542 от 29.03.2007 г. по гр. д. № 315/2007 г. на Пловдивски окръжен съд решението на районния съд е отменено и имотът е допуснат до делба при равни квоти за страните. П. И. П. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намира за незаконосъобразно, тъй като не е уважено възражението му, че той е едноличен собственик на имота, придобит по давност и дарение от родителите му. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска. М. З. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа че имотът имал наследствен характер и правилно е допуснат до делба. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение съобрази следното: Страните са брат и сестра, наследници на родителите си И. М. и В. М., които са оставили в наследство имот в гр. К. и земеделски имоти в землището на с. К., възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Тези имоти са допуснати до делба и не са спорни по делото. Спорът е за делбата на едно празно дворно място в с. К., за което касаторът твърди, че не следва да се допуска до делба, тъй като му е подарено от родителите за да ги гледа и като компенсация на това, че построила на сестра му вила. Твърди също, че е придобил имота по давност. За да допусне имота до делба съдът е приел, че касаторът не е доказал становището си, че е придобил имота по давност, поради което същия те запазил наследствения си характер. Настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение. Не е спорно, че имотът е принадлежал на родителите на страните, като баща им И. М. е починал през 1987 г., а майката В. М. през 1998 г. Според тезата на касатора той започнал да свои имота след смъртта на баща си и в резултат на това продължително владение го придобил по давност. Въззивният съд правилно е посочил, че това твърдение не се установява от показанията на разпитаните свидетели, според които след смъртта на бащата преживялата съпруга и двете им деца са продължили да обработват заедно мястото, да произвеждат продукция от него и да я продават. Между брата и сестрата имало спорове за ползването на имота, но не е установено касаторът да е извършвал такива действия, с които отблъсква владението на другите наследници и да изразява намерение да стане единствен собственик на имота. Същевременно имотът е деклариран като наследствен, като такъв е записан и в разписния списък към плана на селото. Разпитаните свидетели също са посочили, че възприемат имота като наследствен, а не като изключителна собственост на касатора. Не са представени доказателства за това, че бащата преживе е дарил имота на касатора, за да го гледа и като компенсация за това, че построил вила за сестра му. За да се промени наследствения характер на имота са необходими сигурни и категорични доказателства, че един от наследниците владее целия имот като свой и с намерение да стане собственик, отблъсквайки владението на другите наследници и отричайки правата им. В противен случай се приема, че наследникът владее само своята част, а по отношение частта на другите сънаследници е държател. Обсъждайки доказателствата по делото и предвид непосредствените си впечатления при събирането им въззивният съд е обосновал извода, че имотът е запазил наследствения си характер и следва да се допусне до делба. Не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при събирането и обсъждането на доказателствата по делото, правилно е приложен и материалния закон, поради което следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на решението. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм/ настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 542 от 29.03.2007 г., постановено по гр. д. № 315/2007 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. Осъжда П. И. П. от гр. К., ул., № 16а да заплати на М. И. З. от с.гр. разноски по делото за касационното производство в размер на 200 лв.