Решение № 6488 от 12.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3738/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Н. С. С. в лично качество и като ЕТ „НиСи – Н. С.“, чрез адв.М. Ангелова срещу решение №470/18.02.2026 г. постановено по адм.д.№442 по описа на Административен съд гр.Русе за 2025 г. Решението се обжалва в частите, в които е отхвърлена исковата претенция за имуществени вреди, пропуснати ползи и неимуществени вреди, претърпени от заповед за задържане на лице № 3393зз-107/29.04.2020 г. издадена от младши експерт КО при ГООР на Второ РУ при ОД на МВР гр. Русе, отменена като незаконосъобразна. Според изложеното в касационната жалба решението на АС гр.Русе е незаконосъобразно и неправилно, постановено е при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Съдът се е произнесъл след неправилна преценка на събраните по делото доказателства. В хода на производството безспорно е доказано, че на ищеца са причинени неимуществени вреди изразяващи се тревожност, стрес, загуба на самочувствие, безсъзнание, душевни и психически страдания /болки в стомаха; главоболие и обща отпадналост/, трайно усещане за проявена несправедливост от страна на държавата, срам пред обществото, семейството и приятелския кръг, уронване на честта и достойнството му и ограничаване правото му на придвижване. При постановяване на решението не са съобразени показанията на свидетелите А. К. и свидетелят С. С.. Въпреки, че е приел наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата във връзка с претърпените от касатора Н. С. С. неимуществени вреди, присъденото обезщетение е обидно малко. Претърпените от ищеца вреди е следвало да се определят по справедливост по реда на чл.52 ЗЗД. Неправилно от АС гр.Русе е определено времетраенето на негативното въздействие от административния акт, от който са причинени неимуществените вреди на ищеца – до окончателното влизане в сила на съдебното решение по оспорването на заповедта. Не е съобразено и обстоятелството, че лицето е било задържано на публично място, в присъствието на много хора. Определеното обезщетение за неимуществените вреди е очевидно занижено и не съответства на принципа на справедливостта. При определянето му съдът не е съобразил характера на нарушението – незаконосъобразно лишаване от свобода; обстоятелството, че задържането е извършено на публично място; преживените от ищеца стрес, унижение и накърняване на личното достойнство; задържането му е станало по време на упражняване на трудовата му дейност. Присъденото обезщетение в размер на 300 лв /153.39 евро/ е несъразмерно ниско и противоречи на утвърдената съдебна практика при незаконно задържане. Неправилно е решението и в частта, с която е отхвърлена претенцията на ЕТ „НиСи – Н. С. “ за претърпените имуществени вреди от търговеца. Не е съобразено обстоятелството, че в Парка на младежта гр.Русе не е било забранено да се извършва трудова дейност. Към 29.04.2020 г. парковете и градините не са били изцяло забранени за посещение, като е било разрешено присъствието на определени категории лица, включително и такива с деца и домашни любимци. Към момента на задържането ищецът е извършвал трудова дейност, а в следствие на задържането му се е наложило да прекрати дейността си; да възстанови платените от лицата суми и да преустанови работата си. Неоснователно е решението и в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за 3 000 лв. - представляваща пропуснати ползи. Оборотите от дейността му, която при задържането е преустановена са в размер на тази претенция. В допълнение към касационната жалба се сочи и следното: Делото не е гледано справедливо от първоинстанционния съд. При произнасянето по исковите претенции са изопачени издадените от министъра на здравеопазването заповеди, тъй като неправилно се приема, че те забраняват да се работи, а това не е вярно. Възразява срещу изводите на съда, че с действията си е нарушил заповед №РД-01-143/26.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Съдът неправилно възприема заповедите на министъра на здравеопазването. Касаторът сочи, че като физическо лице е бил унижен пред обществото с действията предприети от органите на ОД на МВР гр.Русе. Моли, да бъде постановено решение, с което да се уважат изцяло предявените искови претенции относно претърпените вреди /имуществени, неимуществени и пропуснати ползи/ от отменения административен акт. Ответникът – ОД на МВР гр.Русе, в приложен по делото отговор по касационната жалба намира, че е неоснователна, а атакуваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила. Посочено е, че в касационната жалба се излагат доводи относно незаконосъобразността на заповедите на министъра на здравеопазването, но не и относно пороците на съдебния акт, който е предмет на касационна проверка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. /230.08 евро съгласно приложен списък. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима и неоснователна. Решението на АС гр.Русе е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението, наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционнен контрол, поради което процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Пред АС гр.Русе са предявени искове от Н. С. С. като физическо лице и в качеството му на ЕТ „НиСи – Н. С.“ за обезщетение на имуществени вреди в размер на 100 лв., представляващи възстановени суми на клиенти за заплатена, но неосъществена услуга в деня на завършването. Имуществени вреди в размер на 3 000 лв. представляващи пропуснати ползи поради невъзможност да осъществява търговска дейност, от която са реализирани доходи за осигуряване издръжката на семейството му. И като физическо лице, Н. С. претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. в резултат на претърпени болки и страдания от незаконното задържане. По делото е установено, че Н. С., като едноличен търговец стопанисва атракционно влакче в Парка на младежта в гр.Русе. На 28.04.2020 г. е привел в движение това влакче и го е управлявал по алеите на парка. За тези действия на лицето е съставен АУАН. Писмено му е разпоредено да спазва противоепидемичните мерки и да не посещава парка освен в хипотезата на изключенията по т.І 1а от Заповед №РД-01-239/26.04.2020 г. Въпреки това и на 29.04.2020 г. лицето управлява атракционното влакче и на него имало качени клиенти. Служителите на ОД на МВР гр.Русе спрели влакчето, а С. бил задържан и му била издадена заповед за задържане на лице №3393зз-107/29.04.2020 г. В последствие при осъществен съдебен контрол, тази заповед е отменена като незаконосъобразна. В исковата молба се твърди, че от незаконосъобразния административен акт са настъпили вреди за Н. С. в лично качество неимуществени такива, както и в качеството му на едноличен търговец представляващи имуществени вреди и пропуснати ползи, които следва да бъдат обезщетени по реда на ЗОДОВ. Пред АС гр.Русе, ищецът е твърдял, че е претърпял вреди в резултат на отменен незаконосъобразен акт на административен орган, следователно исковата молба е подадена от лице с активна процесуална легитимация срещу юридическото лице, в чиято структура е органът издател на акта – ОД на МВР гр.Русе. Съдът е приел, че по делото е безспорно установен първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ – наличие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Поради това е пристъпил към обсъждане на основанията и размерът на претендираните обезщетения: Установено е по делото, че след задържането му, Н. С. е върнал на клиентите си парите за извършване на услугата – обиколка с атракционен влак в Парка на младежта гр.Русе. Възстановените суми са в размер на 19 лв. и това е размерът, който би подлежал на възстановяване. Въпреки това, според мотивите на съдебното решение, не следва да се присъди претендираното обезщетение дори в този размер, тъй като е налице съпричиняване. Н. С. е нарушил въведените в страната със заповеди на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, като е извършвал дейност с атракционното влакче. За да приеме исковата претенция за неоснователна съдът се е позовал на правилото, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. По делото се съдържат данни, че и на 29.04.2020 г. лицето е било предупредено да не привежда в движение атракционното влакче от служители на ОД на МВР гр.Русе, но въпреки това по-късно същият го е управлявал в парка и е превозвал клиенти. Приложима е разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗОДОВ, поради което и не следва да се присъжда претендираното обезщетение. Не се дължи и претендираната лихва, тъй като тя е акцесорно вземане, което е свързано с основателността на основната претенция. По отношение на иска в размер на 3 000 лв. представляващи вреди от пропуснати ползи, свързани с това, че лицето не е могло да осъществява търговска дейност, съдът е приел, че искането е неоснователно. Невъзможността да се реализират обороти от извършваната търговска дейност не е свързана със заповедта за задържане, а отново с въведените противоепидемични мерки и ограничения със заповеди на министъра на здравеопазването. Следователно по отношение на този иск не е налице дори първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата, чрез ОД на МВР гр.Русе, тъй като не е отменен като незаконосъобразен административния акт във връзка, с който е препятствана възможността да бъде извършена дейност заради въведените в страната противоепидемични мерки. Неимуществените вреди представляват преживените от Н. С. страдания във връзка с разпореденото му задържане от органите на МВР, което е довело до тревожност, стрес, загуба на самочувствие, безсъние, душевни и психически страдания /болки в стомаха и главоболие, обща отпадналост/, трайно усещане за проявена несправедливост от страна на държавата, срам пред обществото, семейството и приятелския кръг, уронване на честта и достойнството на ищеца, ограничаване на правото му на придвижване. За установяване на твърденията относно настъпилите неимуществени вреди в хода на първоинстанционното производството са разпитани двама свидетели. Съдът е обсъдил твърденията на ищеца, във връзка с приложените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и е приел, че отменената като незаконосъобразна заповед със своето действие поставя ищеца в хипотеза на защита на правото му по чл.5 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/, доколкото нарушаването на изискванията на тази разпоредба винаги водят до възникване на право на обезщетение. При определяне размерът на това обезщетение съдът се е позовал на чл.52 ЗЗД, съгласно който обезщетенията за неимуществени вреди се определят по справедливост, въз основа на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които са установени по делото. При извършването на тази преценка АС гр.Русе е посочил, че във връзка със задържането на Н. С. от служителите на ОД на МВР гр.Русе на 29.04.2020 г. същият е преживял известна тревожност, смущение от ситуацията, загуба на самочувствие и т.н. Негативните въздействия върху емоционалното състояние на лицето са ограничени в периода от 29.04.2020 г. до 14.05.2020 г., когато министърът на здравеопазването е издал нова заповед, по силата на която ищецът в качеството си на едноличен търговец е можел да започне отново да осъществява стопанска дейност с атракционното влакче. Даването на гласност на задържането и съответно разпространяването на информацията за това, от друга страна се дължи изцяло и единствено на поведението на самия ищец, който с мобилния си телефон започнал да излъчва кадри в Интернет чрез социална платформа. Според съда, по делото не са събрани доказателства, които да установяват при условията на пълно и главно доказване претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода до отмяната на заповедта за задържане с влязъл в сила съдебен акт – 05.10.2021 г. Съобразявайки интензитета на породените негативни емоционални преживявания и тяхната продължителност, съдът е намерил за справедливо обезщетение за неимуществените вреди сума в размер на 300 лв., със съответната лихва върху уважената част от иска и в останалата част до 2000 лв. е приел, че исковата претенция е неоснователна и я е отхвърлил. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно относно определения размер на присъдените неимуществени вреди. Настоящият касационен състав споделя изводите на административния съд за неоснователност и недоказаност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ относно претендираните имуществени вреди и пропуснати ползи в размер на 3000 лв. от Н. С. в качеството му на ЕТ „Н. С.“. Съгласно чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определените от законодателя кумулативно налични предпоставки. Обосновано съдът е приел, че настъпването на имуществени вреди се дължи на поведението на ищеца. Въпреки, че е предупреден от органите на реда да не извършва превози с атракционното влакче и да спазва противоепидемичните мерки, той е нарушил забраната и е приел да извърши услугата на свой риск. Налице е съпричиняване на вредата и е приложим чл.5 ЗОДОВ, както е посочено в решението. Касаторът неправилно интерпретира съдържанието на ограничителните мерки, като твърди, че те не са забранявали осъществяването на търговска дейност. Вярно е, че заповедите на министъра на здравеопазването не забраняват изрично трудова дейност, но характера на дейността която осъществява лицето е свързана с местата за обществено ползване, тъй като местоработата му е в парк. Това обуславя ограничаване в дейностите, които може да осъществява във връзка с ограничаване посещението на тези паркове по отношение на лицата които могат да ги ползват, определените места за разходки и времевите интервали в които може да се извършват разходките. След като заповедите изискват определено поведение, то техните адресати следва да ги изпълняват, а органите на реда са тези които следят за спазването им. В този смисъл лицето не е имало право да осъществява трудова дейност и не е спазило указанията на органите на реда. Споделят се и мотивите на първоинстанционното решение според които, за да бъдат обезщетени вредите следва да са в пряка и непосредствена връзка с отменения административен акт. В конкретния случай преустановяването на дейността – извършване на услуги с атракционно влакче не е свързана със заповедта за задържане, а със ограничителните заповеди на министъра на здравеопазването. Правилен е и изводът на административния съд, че ищецът, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявеният иск за неимуществени вреди Неправилно обаче съдът е приел, че интензитетът на увреждане е малък. Събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност – издадената заповед със задържането осъществено на публично място, установяват истинността на заявеното от свидетелите, че събитията са довели до стрес, нервност и емоционален дисбаланс у ищеца. При преценката за размера на дължимото обезщетение следва да се има предвид, че периодът на преживените негативни емоции не е в рамките на две седмици, а до окончателната отмяна на заповедта за задържане на 05.10.2021 г. Налице са доказателства, които установяват негативното въздействие на отменената като незаконосъобразна заповед за задържане. Искът при тези доказателства е обоснован и доказан в по голям от присъдения размер. Като е определил обезщетение в размер на 300 лв./153.39 евро и е отхвърлил претенцията в останалата част, съдът е постановил в неправилен съдебен акт. Съобразно чл. 52 ЗЗД, приложим по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ, при търсенето на справедливост следва да се отчете процеса на увреждането, естеството и степента на претърпените морални страдания и тяхната времева продължителност, като преценката относно размера на обезвредата следва да се съобрази и с размера на обезщетенията, които ВАС присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния. Съгласно трайната съдебна практика установяването на твърдените негативни преживявания се извършва чрез разпит на свидетели, които познават ищцата отблизо и са били свидетели на емоционалното отражение на прекратяването на служебното правоотношение върху начина й на живот. Разпитаните свидетели в първоинстанционното прозводство макар да имат непосредствени впечатления за състоянието му не установяват такъв висок интензитет на негативните преживявания които да обосновават присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер. Макар да е посочил правилно в мотивите на решението, че за да бъдат обезщетени претендираните вреди следва да са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт, при определяне размерът на задължението съдът е съобразил периода от 29.04.2020 г. датата на задържане на лицето до 14.05.2020 г. до изменението на противоепидемичните мерки от министъра на здравеопазването. Основателно се сочи от касатора, че следва да бъде определено обезщетение за по-дълъг период от време, тъй като претърпените негативни емоции от ищеца са по продължителни и свързани с отмяната на заповедта за задържане, което е станало с решение № 245 от 05.10.2021 г. постановено по адм.д.№211/2021 г. на АС гр.Русе. Касационната инстанция, отчитайки характера на търпените негативни страдания и тяхното отражение върху личния живот на Н. С. С., интензитета и продължителността от време, през който са понасяни негативните емоции, намира че предявеният искът за сумата в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от незаконосъобразен административен акт за посочения период следва да бъде уважен в размер на 1 000 лв., който се явява по-справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като ОД на МВР гр.Русе бъде осъдена да заплати на Н. С. още 700 лв., съответстващи на 357.90 евро. По отношение на акцесорното искане за лихва, съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. по тълк. дело №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. По тези съображения обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди със законната лихва, считано от 05.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. По изложените мотиви, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за сума в размер на 357.90 евро, а за разликата над тази сума до претендирания размер от 2 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Предвид частичното пререшаване на спора по същество, обжалваното решение следва да се отмени частично и по отношение на присъдените разноски. Дължимите разноски следва да бъдат съобразени с разпоредбите на чл.10, ал.3 и ал.4 от ЗОДОВ. В полза на Н. С. С. следва да бъдат определени съдебни разноски за процесуално представителство пред първоинстанционния съд общо в размер на 127.82 евро. С атакуванато решение са присъдени разноски в размер на 43.46 евро, ето защо на ищеца се следват допълнително разноски за първата инстанция в размер на 84.36 евро. Дължимите в полза на ОД на МВР гр.Русе разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство са в размер на 38.35 евро, с оглед на което решението на първата инстанция следва да бъде отменено за разликата над 38.35 евро до присъдените 65.19 евро. В касационното производство от страна на касатора са претендирани разноски, но не е посочено какъв е размерът им, не са представени и доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение. Отвеникът по касационната жалба също претендира присъждане на разноски в размер 230.08 евро представляваща юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора, съобразно уважената част от иска, дължимите разноски пред ВАС съдът определя в размер на 110 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение