Решение № 8299 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1094/2014 г.

Решение № 8299 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1094/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Алдомировци срещу решение № 1259 от 13.12.2013 г., постановено от Административен съд София област по адм. д. № 1026/2013 г. С обжалваното решение е отменен отказа на кмета на община Алдомировци, обективиран в писмо изх. № 103 от 02.09.2013 г., да издаде удостоверение за наследници на Величко Митров, б. ж. на с. Алдомировци, починал на 27.10.1919 г., по искане вх. № 180/12.08.2013 г. на Вера Димитрова Димова и преписката е върната на кмета за ново произнасяне в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. От изложеното в обстоятелствената й част следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Ответникът - Вера Димитрова Димова оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, писмена защита и поддържани в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Пред административния съд е обжалван отказ на кмета на с. Алдомировци за издаване на удостоверение за наследници на лицето Величко Митров, починало на 27.10.1919 г. б. ж. на с. Алдомировци. Отказът е обоснован с липса на регистър на населението преди 1948 г. в кметство Алдомировци, както и с непоказно семейно положение на лицето. Административният съд е отменил отказа приемайки, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съдът е приел, че ответникът не е проявил активност и не е събрал необходимите и допустими по закон доказателства във връзка с установяването на фактите и обстоятелствата от значение за законосъобразното произнасяне по искането на заявителката. Съдът е посочил задълженията, визирани в разпоредбите на чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието (наричана за краткост по-долу Наредбата). Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. В чл. 4, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 от Наредбата е предвидена изрично възможността за длъжностното лице да направи пълна проверка и в регистрите за гражданско състояние, която от съдържанието на обжалвания отказ не личи да е правена. Също така, както правилно е посочил административният съд, ответникът е разполагал и с правомощието, визирано в чл. 11, ал. 3 от Наредбата служебно да изиска данни за наследниците на лицето, съхранявани в други общини. Видно от представените от жалбоподателката документи с молба от 13.11.2013 г. в АССО, е, че такива са налице. От друга страна в искането, което е сложило началото на административното производство са посочени конкретни данни за наследниците вкл. и адресите им на починалото лице, които административният орган е имал възможност да провери и събере служебно информация във връзка с тях. Решението като правилно следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, върховният административен съд