Решение № 2237 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12622/2019 г.

Решение № 2237 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12622/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Елеганс 12" ЕООД, чрез адв. Трандев срещу решение № 8624 от 10.06.2019 г., постановено по адм. д. № 8283/2018 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Твърди се, че съдът е изложил декларативни мотиви и не е изпълнил указанията на петчленния състав на ВАС по адм. дело № 4769/2018 година. Твърди се, че необосновано констатираното нарушение е определено като тежко. Посочва се, че продължителността на деянието и каква е конкурентната дейност не определят нарушението като тежко, след като съдът не е посочил в какво се изразява увреждащия или застрашаващия възможен резултат от нарушението. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решение № 8624 от 10.06.2019 г., постановено по адм. д. № 8283/2018 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, чрез юриск. Кантарев, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С решение № 8624 от 10.06.2019 г., постановено по адм. д. № 8283/2018 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение е отхвърлена жалбата на "Елеганс 12" ЕООД против решение № 693 от 20.09.2016 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-118/2016 г., в частта му относно наложената имуществена санкция на дружеството в размер на 5 160 (пет хиляди сто и шестдесет) лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на КЗК в оспорваната му част е постановено от компетентен орган, взето с необходимия кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК, в съответната писмена форма, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административно производствените правила. Съдът е приел за неоснователни възраженията относно допуснати от страна на КЗК нарушения на материалния закон. В този смисъл тричленният състав на ВАС е приел, че наложената имуществена санкция в размер на 6 % от нетните приходи от продажби на дружеството за 2015 г. съответства на границите на чл. 100, ал. 1 от ЗЗК - до 10 % от оборота на нарушителя за предходната финансова година. Констатирал е че, правилно нарушението е определено за тежко по смисъла на т. 17а от Методиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията, като при определяне на неговия размер са взети предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Крайният извод на първоинстанционния съд е, че обосновано е прието, че размерът на санкцията следва да възлиза на 6 % от нетните приходи от продажби на дружеството за 2015 година, с оглед характера и степента на нарушението, както и специалната превенция за предотвратяване на бъдещи недобросъвестни действия от страна на нарушителя в частност и по принцип от страна на действащите предприятия, използващи реклама за популяризиране на предлаганите от тях стоки и услуги. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни релевираните в касационната жалба възражения относно допуснати нарушения при определяне размера на наложената санкция за извършеното нарушение. Правилно е приел първоинстанционният съд, че при определяне на размера на наложената санкция КЗК е съобразила принципите и разпоредбите на Методика за определяне на санкциите по ЗЗК, приета с решение № 71 от 3.02.2009 г., изменена и допълнена с последно решение № 900 от 17.11.2015 г. на КЗК, и съответно, че правилно е определила размера на имуществената санкция. Съобразно разпоредбата на чл. 100, ал. 5 от ЗЗК, при определяне на размера на имуществената санкция следва да се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а конкретният размер на санкцията се определя от органа по конкуренцията в съответствие с приетата Методика. С нея са определени основните принципи при индивидуализацията на имуществената санкция, специалната и обща превенция, принципа на пропорционалност, предвидимост и осигуряване на достатъчна степен на прозрачност. Съгласно приложимия в случая раздел IV от Методиката - "Определяне на имуществените санкции за нарушения по Глава VII от ЗЗК", тежестта на нарушенията е разграничена в три степени, като за всяка една е определен размер: до 2 %, до 5 % и до 8 % от нетните приходи от продажбите. С т. 17. 2 а. са конкретизирани тежестите на нарушението, а с т. 18 са определени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. По делото, от фактическа страна е установено, че нарушението е извършено в условията на продължителност от близо четиригодишен времеви период, който по аргумент от противното от дефиницията в т. 17. 2. а, предл. първо и предл. второ от Методиката изключва квалификацията му като "леко" и като "не особено тежко". При продължителност от четири години съгласно т. 17. 2. а, предл. трето, нарушението следва се определи като "тежко", при което неблагоприятните правни последици водят до съществен негативен ефект върху конкуренцията. За този вид нарушения предвиденият в методиката размер е до 8 % от размера на нетните приходи от продажбите, при съобразяване с отегчаващите или смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая е установено по безспорен начин, като се има предвид и силата на присъдено нещо, формирана с влязлото в сила съдебно решение в тази му част, че от страна на "Елеганс 12" ЕООД е осъществено нарушение по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК. Касае за двама преки конкуренти, опериращи на един и същ географски пазар, като единият от тях "Елеганс 12" ЕООД с обозначаване на таксиметровите си автомобили е започнал да имитира в търговската си дейност отличителен знак - регистриран като търговска марка, който е наложен вече от другия конкурент, което може да доведе до увреждане интересите на останалите конкуренти на пазара на таксиметрови превози в гр. Бургас, както и на потребителите. Не е спорно по делото, че описаното поведение на "Елеганс 12" ЕООД е продължило и не е било преустановено и към момента на постановяване на решението на КЗК. Това обстоятелство изключва добросъвестността на нарушителя и квалифицирането му като смекчаващо неговата отговорност. Съобразно изложените мотиви, тричленният съдебен състав правилно е приел, че определянето на нарушението в случая като "тежко" е установено и доказано от КЗК, поради това, че условията на продължителност е за дълъг период от време, а неблагоприятните правни последици водят до съществен негативен ефект върху конкуренцията, като съдът е съобразил конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението и липсата на смекчаващи обстоятелства. Правилно съдът е приел, че санкция в размер на 5160 лева е в състояние да изпълни общата и специалната превенция по т. 4 от Методиката - да накаже нарушителя и да предотврати извършването на нарушения от други предприятия. С оглед изложеното, решението на тричленен състав на четвърто отделение, с което е отхвърлил жалбата на "Елеганс 12" ЕООД против решение № 693 от 20.09.2016 г., постановено от КЗК по преписка № КЗК-118/2016 г., в частта му относно наложената имуществена санкция на дружеството в размер на 5 160 лева е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото съдът счита, че "Елеганс 12" ЕООД следва да заплати разноски в размера предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и изхода на спора, за производството по настоящото дело в полза на Комисията за защита на конкуренцията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 (двеста) лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия