Решение № 879 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 66/2021 г.

Решение № 879 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 66/2021 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 306, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на кмета на Община Варна, срещу Разпореждане № 16/20.11.2020 г. на председателя на Върховния административен съд по административно-наказателно производство № 11/2020 г., с което на И. Портних – кмет на община Варна, за повторно неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт - определение от 29.01.2020 г., постановено по адм. дело № 118/2020 г. по описа на ВАС, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3 000 лв., вносими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВАС. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното разпореждане. Сочи се, че не е изпълнено определение от 29.01.2020 г., постановено по адм. дело № 118/2020 г. на ВАС, поради наличие на обективна невъзможност, което изключва приложението на чл. 304, ал. 2 от АПК. Председателя на ВАС не е посочил основанията, че наличието на искане за тълкуване на съдебния акт, който следва да се изпълни е обстоятелство водещо до обективна невъзможност за изпълнение на влезлия в сила съдебен акт. Сочат се доводи, че съдебния акт не е изпълнен от кмета на община Варна, тъй като последния е неясен и органа по изпълнението в лицето на кмета не знае какво точно трябва да изпълни. Липсва произнасяне на съда по отношение отправеното до него искане за тълкуване на акта който следва да се изпълни и при липсата на такова произнасяне няма как органа по изпълнението да го изпълни точно. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да остави без уважение искането за налагане на глоба. Ответникът по жалбата – "Варна пропърти" ЕООД, счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди оспореното разпореждане на Председателя на ВАС. Върховният административен съд счита жалбата за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 306, ал. 5 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане председателят на Върховния административен съд приема за установено от фактическа страна, че: Със Заповед № 4966/27.11.2019 г. и Заповед № 4970/27.11.2019 г., кметът на Община Варна одобрява окончателен проект за актуализация на генерален план за организация на движението на територията на Община Варна и Правила за достъп на пътни превозни средства на територията на "Приморски парк", като нарежда създаването на регистър на издадените по реда на правилата пропуски. На 16.12.2019 г. "Варна пропърти" ЕООД оспорва Заповед № 4966 и № 4970 пред Върховния административен съд, като на 7.01.2020 г. е образувано адм. дело № 118/2020 г. С жалбата е направено искане на основание чл. 192, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на двете заповеди. На 29.01.2020 г., с определение по административно дело № 118/2020 г., Върховният административен съд спира действието на одобрения със Заповед № 4966/27.11.2019 г. генерален план за организация на движението на територията на Община Варна "в графичната част, която предвижда поставянето на бариери на двата входа от бул. "Княз Борис І" и поставяне на забранителни знаци В2, забраняващи влизането в двете посоки на моторни превозни средства на територията" и спира действието на утвърдените със Заповед № 4970 "Правила за достъп на пътни превозни средства на територията на "Приморски парк" в частта за местността "Салтанат" до приключване на съдебно производство с влязъл в сила съдебен акт. На 25.02.2020 г., с Определение № 2975, постановено по административно дело № 1999/2020 г., Върховният административен съд оставя в сила определението по административно дело № 118/2020 г. На 23.03.2020 г. "Варна Пропъртис" ЕООД подава до председателя на Върховния административен съд молба за прилагане на разпоредбата на чл. 304 АПК с оглед на неизпълнението от кмета на Община Варна на влязлото в сила определение на Върховния административен съд от 29.01.2020 г. за спиране на изпълнението на генералния план за организация на движението на територията на Община Варна, в съответните части, и на Правилата за достъп на пътни превозни средства на територията на "Приморски парк". С разпореждане № 9/15.06.2020 г., постановено по АНП № 5/2020 г. на председателя на седмо отделение на ВАС е наложена глоба в размер на 1 100 лв., на кмета на община Варна за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязло в сила определение от 29.01.2020 г. постановено по адм. дело № 118/2020 г. на ВАС. Разпореждането е било обжалвано пред тричленен състав на ВАС, който с решение № 11231/24.08.2020 г., постановено по адм. дело № 7302/2020 г. на ВАС е оставил в сила посоченото по-горе разпореждане на председателя на седмо отделение на ВАС. С молба вх. № 24/9.10.2020 г., "Варна Пропърти" ЕООД е поискало от председателя на седмо отделение на ВАС да наложи отново глоба на кмета на община Варна за повторно неизпълнение на задължение, произтичащо от влязло в сила определение, постановено по адм. дело № 118/2020 г., като твърди, че са налице предпоставките за това, визирани в чл. 306 от АПК. С разпореждане № 9/15.06.2020 г., на председателя на седмо отделение на ВАС е констатирано неизпълнение на определение от 29.01.2020 г., постановено по адм. дело № 118/2020 г., на ВАС и е приложена нормата на чл. 304, ал. 1 от АПК, като на кмета на община Варна е наложена глоба в размер на 1 100 лв. Посоченото разпореждане е оставено в сила с решение № 11231/24.08.2020 г., постановено по адм. дело № 7302/2020 г. по описа на ВАС. Установено е, че наложената глоба е платена по сметка на ВАС. От датата на постановяване на решението на тричленния състав на ВАС, с което е оставено в сила разпореждането на председателя на седмо отделение на ВАС са изминали шест седмици, през които липсват данни за извършени фактически действия по изпълнение на определение от 29.01.2020 г., постановено по адм. дело № 118/2020 г. на ВАС. Предвид на горното председателя на ВАС е приел, че е налице повторност по смисъла на чл. 304, ал. 2 от АПК и е наложил на кмета на община Варна глоба в размер на по 500 лв., за всяка седмица на неизпълнението. Прието е, че са налице положителните предпоставки визирани в чл. 304, ал. 2 от АПК, а отрицателната такава не се установява. Сочените от кмета на община Варна обстоятелства за наличие на обективна невъзможност да изпълни съдебния акт, са били обект на контрол от страна на тричленния състав на ВАС по адм. дело № 7302/2020 г., като не се сочат такива обстоятелства които да са настъпили след влизане в сила на този съдебен акт. Председателят на ВАС в оспореното разпореждане е приел, че са налице предпоставките за налагане на административно наказание "глоба" при условията на повторност и е приел, че искането за налагане на повторна глоба на кмета на община Варна е допустимо и основателно. Разпореждането е правилно. По силата на чл. 304, ал. 1 и ал. 2 от АПК длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба по 500 лв. за всяка седмица на неизпълнението, освен ако това се дължи на обективна невъзможност. В чл. 306 от АПК е предвиден реда за налагане на наказание при неизпълнение на съдебните актове – наказанието се налага с разпореждане на председателя на съответния съд респек. на овластено от него лице; преди налагане на наказанието на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения в 14-дневен срок от съобщаването и да посочи доказателства, като наказващият орган може да събира и други доказателства; препис от разпореждането се връчва на нарушителя. В конкретния случай процедурата по налагане на наказание – глоба, на кмета на община Варна е спазена. Налице са и предвидените от законодателя материалноправни предпоставки за това. Налагането на глоба по реда на чл. 304 от АПК за извършване на административни нарушения е свързано с неизпълнение на акт на съда. За успешно провеждане на производството по реда на чл. 304 – 306 от АПК подлежи на изследване следният фактически състав: влязъл в сила съдебен акт; конкретно задължение, вменено на административния орган с влезлия в сила съдебен акт и отрицателната предпоставка, която е специфична по ал. 2 от чл. 304, а именно неизпълнението да не се дължи на обективна невъзможност на органа да го изпълни. В конкретния случай, както правилно е посочено в оспореното разпореждане първите две предпоставки са налице – влязъл в сила съдебен акт и неизпълнението му. Без значение какъв е акта на съда, важно е той да е влязъл в сила и да предписва определено задължение за длъжностното лице. Безспорно е, че определение от 29.01.2020 г., постановено по адм. дело № 118/2020 г., е влязло в сила и с него съдът е постановил спиране предварителното изпълнение на оспорената пред ВАС заповед № 4966/27.11.2019 г. на кмета на община Варна, в графичната част и по конкретно в частта за поставяне на бариери на двата входа от бул. "Княз Борис I" и поставяне на забранителни знаци В2, забраняващи влизането в двете посоки на моторно превозно средство т. е със съдебния акт е предписано извършване на определени действия от страна на административния орган, които последния е игнорирал т. е. налице е бездействие от негова страна по отношение изпълнението на влезлия в сила съдебен акт. Правилно в оспореното разпореждане е посочено, че не е налице отрицателната предпоставка – наличие на обективна невъзможност за изпълнение на акта. Наличието на такава невъзможност е извинително условие за неизпълнение. Теорията приема, че такава обективна невъзможност може да е налице при обстоятелства, които се отнасят до личността на длъжностното лице и които го поставят в невъзможност да изпълни произтичащото от съдебния акт задължение – болест, отпуск и др. подобни. В конкретния случай в жалбата са наведени доводи, че административния орган е обективно възпрепятстван да изпълни съдебния акт, тъй като не му е ясно как да го изпълни. Това обстоятелство обаче не се субсумира в понятието "обективна невъзможност" посочена от законодателя в нормата на чл. 304, ал. 2 от АПК. Неоснователен е и довода, че обективната невъзможност за изпълнение на съдебния акт е свързано и с отправеното до ВАС искане за тълкуването му, тъй като на първо място това не води до наличие на обстоятелство квалифицирано като "обективна невъзможност" т. е. отправено искане за тълкуване на съдебен акт не попада в хипотезите на понятието "обективна невъзможност" и на второ място, предходния тричленен съдебен състав в своето решение № 11231/24.08.2020 г., по адм. дело № 7302/2020 г., изрично е подчертал, че в акта който следва да се изпълни са налице конкретно посочени действия които трябва да се изпълнят и от акта на съда по адм. дело № 118/2020 г., по безспорен начин се установява, че е спряно действието на одобрения план по отношение на конкретно посочени части: 1.) поставянето на бариери на два входа от бул. "Княз Борис І" и 2.) поставяне на забранителни пътни знаци В2, забраняващи влизането в двете посоки на моторно превозни средства, което обективно налага извършване на действия за преодоляване на поставените забрани т. е. съдът в предходен влязъл в сила акт вече се е произнесъл по така поставения от касатора въпрос в настоящата жалба. Правилни са изводите на Председателя на ВАС в оспореното разпореждане, че са налице предпоставките за повторност на нарушението на кмета на община Варна да изпълни влязло в сила определение от 29.01.2020 г., по адм. дело № 118/2020 г. на ВАС, предвид нормата на § 1, т. 4 от ДР на АПК – "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. С оглед на горното доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане са неоснователни. Релевантните за законосъобразността на обжалвания акт факти – влязъл в сила акт на съда и неизпълнение на произтичащо от него задължение, са надлежно установени от председателя на ВАС. Що се отнася до размера на определената глоба, същият е определен по предвид посоченото в нормата на чл. 304, ал. 2 от АПК, а именно по 500 лв., за всяка седмица на неизпълнението. Поради горното обжалваното разпореждане като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 306, ал. 6 АПК Върховният административен съд