Решение № 566 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15098/2012 г.

Решение № 566 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15098/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по Йорданка Велкова Пантова и Марийка Пантова Митрова от гр. Видин против решение № 104 от 02.10.2012 г., постановено по адм. д. № 205 по описа за 2012 г. на Административен съд - Видин. релевират оплакване за неговата неправилност и искат отмяната му поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - областен управител на област Видин не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е одопустима за разгелждане по същество, но е неоснователна. Собжалваното решение Адимнистративен съд -Видин е отхвърлил жалбата на Йорданка Велкова Пантова и Марийка Пантова Митрова от гр. Видин против Заповед № РД 09/94/16.07.2012 г. на Областния управител на област с административен център гр. Видин. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразен индивидуален адиминстративен акт, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискването за форма и мотиви, без нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил фактите по делото. С обжалваната заповед областен управител на област Видин е отказал да им признае право на еднократно обезщетение за незаконна репресия, тъй като не е налице основание по ЗПГРРЛ - липсата на данни доказващи, че по отношение на техния наследодател е извършена репресия по смисъла на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, основаваща се на неговия произход, политическо убеждение или религиозни вярвания. Правилно съдът е приел, че правото за получаване на парично обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, представлява субективно, гарантирано от ЗПГРРЛ право на определена категория лица и техните наследници да бъдат обезщетени от държавата за нанесените им имуществени и неимуществени вреди, в случаите на осъществена спрямо тях незаконна репресия през периода от 12.09.1944 г. до 10.11.1989 г., заради произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Съдът е анализирал приложимите материалноправни разпоредби на ЗПГРРЛ и е стигнал до верен извод, че от събраните по делото доказателства не се установяват предпоставките за жалбоподателите за признаване на право на обезщетение по този закон. Наследодателят на същите е бил осъден за престъпления, които не се обхващат от приложното поле на ЗПГРРЛ и не попадат в него, именно - кражба ( Присъда № 249/15.10.1940 г.), която дори не попад а в определения от закона период; - присвояване от местното ТКЗС на пшеница ( Присъда № 283/10.04.1952 г.);, -присвояване на сумата от 412 052 стари лева ( Присъда от 07.08.1953 г.) в качеството си на длъжностно лице - магазинер при Селкооп; и отсичане на държавна гора ( Присъда № 46 от 28.02.1956 г.). Липсва наложена и изтърпяна репресия по политически причини. Правото на обезщетение и времето на изтърпяната репресия не е установено със съответните писмени доказателства -обвинителен акт и влязло в законна сила определение за съдебна реабилитация, което е императивно изискване /чл. 1, ал. 1, т. 9 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ/. Липсват доказателства за причините на осъждането, релевантни според ЗПГРРЛ - политически убеждения, произход или религиозни вярвания. Предвид изложеното, решението на Административен съд - Видин следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд