Решение № 12896 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7348/2010 г.

Решение № 12896 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7348/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на сектор Софийска област при РДНСК - Югозападен район, срещу решение № 350/10.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1037/2009 г. на Административен съд София-област, с което, по жалба на Георги Любенов Вуков от гр. Костенец, е отменена като незаконосъобразна, заповед № ДК-02-Сф-109/16.07.2009 г. на Началника на СРДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж: "пристройки към съществуващ кафе-аперитив", находящ се в ПИ 38916.10.12, по КК на к. к. "Вили Костенец", обл. София. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му, като постановено в нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа чрез юрк. Манолова, по изложените в нея съображения. Подчертава се, че изводът на вещото лице, че по отношение на строежа не може да се установи дали има строителство или пристрояване, е в противоречие с представените по делото доказателства. Безспорно е установен незаконен строеж, поради което правилно е издадена обжалваната заповед за неговото премахване. Ответната страна - Георги Любенов Вуков, се представлява от адв. Манчева, която оспорва касационната жалба, иска се постановяване на решение, с което да се потвърдите решението на АССО, като правилно и обосновано, по съображенията изложени в приложения по делото писмен отговор, както и в писмени бележки. Претендират се направените по делото разноски и пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При издаването на оспорваната заповед е нарушен чл. 35 АПК, тъй като пристройката от 56 кв. м. не е уточнена като местоположение в констативния акт, нито в самата заповед. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да приеме незаконосъобразност на процесната заповед, първоинстанционният административен съд е изложил подробни съображения за допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Посочил е, че в съставения констативен акт, възприет изцяло от издателя, не са конкретизирани по размер и местоположение незаконните постройки, предмет на разпореденото премахване, което води до противоречие между отразеното в заповедта и събраните по делото доказателства, включително и заключението на вещото лице по делото. С оглед това, не е доказано по делото наличие на незаконен строеж в имота, който да е надлежно индивидуализиран. Решението е обосновано и правилно и следва да бъде оставено в сила - твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Изводите на съда са обосновани и съответстват на доказателствата по делото. Преди да издаде процесния акт, административният орган действително не е изследвал всички относими за случая факти и обстоятелствата в тяхната съвкупност, както изисква общата разпоредба на чл. 35 АПК, поради което заповедта е немотивирана и необоснована и с основание е била отменена. Закупеният по нот. акт от 2006 г. имот е с площ 271 кв. м., като построената в него масивна сграда (магазин) - 80 кв. м. и придобитата през 2003 г. едноетажна сграда с площ 32 кв. м., са отразени с местоположение и размери на оригинална скица № 122/1999 г., презаверена 2004 г., както и на скица № 164/16.06.2006 г., издадени на основание одобрената кадастрална карта на с. Костенец. Съдът е обсъдил данните за преустройството им в "кафе аперитив", изпълнено в съответствие с конструктивното становище от 2008 г., и съобразно разрешението за ползване № 165/1998 г. и акт за узаконяване № 30/98 г. При съпоставката им е направил верния извод за разминаване в площите, водещо до недоказаност на приетия за незаконен строеж, възлизащ според административния орган на 95 кв. м. Затова и логично съдът е отчел, че квадратурата, предмет на заповедта, събрана със законно изграденото в имота, е 227 кв. м., което далеч надхвърля (и е видимо по приложените скици) застрояването в имота, целият от 271 кв. м. Затова, след като не са уточнени по безспорен начин кои сгради или части от такива са незаконни, обоснован е изводът за накърнено право на защита на адресата и незаконосъобразност на административния акт, предвиждащ крайната мярка - премахване. В нарушение на закона не е уточнена частта от имота, която се смята за нова, точна е преценката, че заповедта не е обоснована съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, поради което изложените в касационната жалба доводи са несъстоятелни. Що се отнася до тези, с които се коментират изводи по заключението на вещото лица, те не следва да се обсъждат в касационното производство, а е следвало да бъдат оборвани в хода на делото пред съда по съществото на спора. С оглед тези съображения, решението като правилно следва да бъде оставено в сила, като при този изход на процеса на ответника се следват направените по делото разноски в размер на 500 лв., надлежно доказани и своевременно претендирани, без възражение за прекомерност, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,