Решение № 12786 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 882/2012 г.

Решение № 12786 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 882/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 5255/18.11.2011 г., постановено по адм. дело № 7178/2010 г. по описа на Административен съд, София - град, с което е отменен РА № 20001000088/12.03.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1203/13.08.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София за определени задължения за преки данъци по ЗКПО в размер на 33 995,56 лв. и лихви в размер на 5 503,15 лв. на основание чл. 195 ЗКПО. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е издирил и приложил относимите за регулирането на спора правни норми. Твърди, че изплатените възнаграждения попадат в хипотезата на чл. 12, ал. 5, т. 3 ЗКПО и затова подлежат на облагане в Република България. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Згурева. Ответникът по касационната жалба Българска телеграфна агенция (БТА) - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Нина Иванова я оспорва по подробни съображения, изложени в депозираните по делото писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно било прието от съда, че доходите, начислени от БТА за ревизираната 2008 г. в полза на чуждестранни лица не представляват авторски и лицензионни възнаграждения по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени РА № 20001000088/12.03.2010 г. за определени на БТА задължения за преки данъци по ЗКПО в размер на 33 995,56 лв. и лихви в размер на 5 503,15 лв. на основание чл. 195 ЗКПО - данък при източника, първоинстанционният съд е приел, че доходите, които БТА е начислила на чуждестранни лица, вследствие сключените договори с международни информационни агенции, въз основа на заплатена такса, не представляват авторски и лицензионни възнаграждения. За да направи този извод съдът се е позовал на дефиницията на "авторски и лицензионни възнаграждения", съдържаща се в § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, както и на чл. 4, т. 4 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). По повод възражението на приходната администрация за противоречие между двете правни норми, съдът го е счел за неоснователно, тъй като в § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО възнагражденията за новини, сведения и факти не са включени като авторски възнаграждения, а и с чл. 4, т. 4 ЗАПСП според съда изрично е предвидено, че този вид информация не представлява обект на авторското право. Съдът се е позовал и на изслушаната съдебно-изкуствоведска експертиза и я е кредитирал изцяло, според която придобитите права от БТА по процесните договори с международни информационни агенции попадат сред обектите, изключени от закрила от ЗАПСП, както и не са публицистични произведения по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП. Обжалваното решение е правилно постановено и при проверката, извършена от настоящата касационна инстанция не се установи да са допуснати нарушения на материалния закон, каквито са оплакванията на касатора, а и решението е обосновано. Няма спор между страните по делото, че ревизираният субект БТА е сключвал договори с международни информационни агенции - "Ройтерс", "Асошиейтед прес", "Агенция Франс прес", "Дойче пресе агентур", "Европейска пресфото агенция ", ИТАР-ТАСС и др. с предмет по договорите предоставяне на информационни емисии срещу заплащане на определени такси. Дефиницията на понятието "авторски и лицензионни възнаграждения" за целите на данъчното облагане се съдържа в § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, на която правилно се е позовал и първоинстанционният съд. Според тази дефиниция посочените възнаграждения са за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Затова следва да се приеме, че новините, сведенията и фактите не са инкорпорирани в посочената дефиниция за "авторски и лицензионни възнаграждения". Съдът не е допуснал нарушения на материалния закон, като се е позовал на чл. 4, т. 4 ЗАПСП и е приел, че новините, фактите, сведенията и данните не са обект на авторското право. Неоснователно касаторът поддържа довод, че е налице противоречие между разпоредбите на чл. 4, т. 4 ЗАПСП и § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, тъй като такова би било налице, ако в § 1, т. 8 ЗКПО новините, фактите, сведенията и данните за целите на данъчното облагане бяха включени в дефиницията за "авторски и лицензионни възнаграждения". Не следва да се обсъждат доводите на касатора за неприложимост на СИДДО, предвид приетото по-горе, че не се касае за авторски и лицензионни възнаграждения, които да подлежат на облагане с окончателен данък по чл. 195 ЗКПО. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение, с което е отменен ревизионния акт е правилно, тъй като при липсата на начислени възнаграждения, попадащи в дефиницията на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО не следва да се начислява данък при източника по смисъла на чл. 195 във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 3 ЗКПО. При проверката, извършена от настоящият касационен съдебен състав не се установи да са допуснати нарушения на материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което обжалваното решение е и обосновано и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация БТА следва да се присъдят направените за тази съдебна инстанция разноски в размер на 1 200 лв. В тази сума не се включва 240 лв. ДДС, който представлява начислен данък върху уговореното, респ. заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,