Решение № 928 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4173/2013 г.
ВАСIV отделение27.01.2015 г.докладчик т Галина Матейска
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Румяна Страшимирова Телятинова, Светла Величкова Гогова и Виолета Александрова Йорданова срещу Решение № 157 от 5 март 2013 г. на Министерския съвет на Република България, ЗА даване на съгласие за продажба на част от недвижим имот - собственост на "Образование и наука" ЕАД - София. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно оспорване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Мотиви
Решение № 928 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4173/2013 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на Глава десета, Раздел I, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по повод на постъпила обща жалба от Румяна Страшимирова Телятинова, от Тимка Александрова Русаманова (починала в хода на съдебното производство и заместена по реда на чл. 227 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК от наследника си Светла Величкова Гогова) и от Виолета Александрова Йорданова, срещу Решение № 157 от 5.03.2013 г. на Министерския съвет на Република България. Жалбоподателките заявяват, че решението засяга техните права и законни интереси, защото с влезли в сила административни актове са обезщетени по реда на чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ с акции от капитала на "Образование и наука" ЕАД, като със съдебни решения е прието, че са налице стабилни административни актове, които не могат да бъдат изменяни или отменяни от административния орган. Твърдят, че следователно те са собственици на част от капитала на това дружество и разпореждането с имуществото му засяга правата им, тъй като има опасност да доведе до декапитализация на дружеството и обезценка на акциите им. Считат, че обжалваното решение на МС е незаконосъобразно като прието при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и по подробно развити съображения молят да бъде отменено.
В открито съдебно заседание пред ВАС, жалбоподателките Румяна Страшимирова Телятинова и Виолета Александрова Йорданова, чрез пълномощника си адв. Христов поддържат подадената жалба и молят да бъде уважена. Представени са писмени бележки.
Жалбоподателката Светла Величкова Гогова (наследник на първоначалната жалбоподателка Тимка Александрова Русаманова) не заявява становище по жалбата на наследодателя си.
Ответникът - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Демирев оспорва жалбата като на първо място счита, че е недопустима, съответно е неоснователна. Моли да бъде оставена без разглеждане или отхвърлена по съображения, изложени в представената писмена защита.
Заинтересованата страна - Министърът на образованието и науката, чрез надлежно упълномощен държавен експерт - юрист Младенова оспорва подадената жалба като недопустима на две основания и моли да бъде отхвърлена изцяло поради липса на правен интерес и липса на годен акт за обжалване. Прилага и писмени бележки.
Заинтересованата страна - "Образование и наука" ЕАД, гр. София, чрез пълномощника си адв. Цончев оспорва жалбата, заявява че дружеството при създаването си, и понастоящем, и към момента на издаване на решението, и към момента на подаването на жалбата е ЕАД. Поддържа подаденото писмено Становище, в което са развити съображения както по отношение на недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, така и относно нейната неоснователност, като се моли същата да бъде отхвърлена.
Представител на Върховната административна прокуратура не е упражнил правото си да участва в процеса на основание чл. 16 от АПК, поради което и не е дал заключение по възникналия спор.
Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че за да се преценят направените от ответника и от двете заинтересовани страни възражения за процесуална недопустимост на подадената жалба, следва да се опише фактическата обстановка по делото:
С Решение № 157 от 5 март 2013 г., ЗА даване на съгласие за продажба на част от недвижим имот - собственост на "Образование и наука" ЕАД - София, на основание чл. 28, ал. 9 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и чл. 17, ал. 1, т. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, Министерският съвет на Република България:
- Дава съгласие на "Образование и наука" ЕАД - София, да извърши продажба на 3 101/31 590 идеални части от недвижим имот - собственост на дружеството, представляващ производствено-административен комплекс, със застроена площ 12 000 кв. м и с разгъната застроена площ 31 590 кв. м, в урегулиран поземлен имот (УПИ) с идентификатор 68134.408.118, предходен парцел V, кв. 14а (стар 6), с адрес на УПИ: гр. София, Столична община, район "Младост", "НПЗ Изток-Къро", бул. "Цариградско шосе" № 117, при съседи: УПИ с идентификатори (конкретно изписани).
- Разрешава продажбата на имота по т. 1 да се извърши при условията и по реда на чл. 17, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала чрез пряко договаряне при начална цена, определена от лицензиран оценител.
Съгласно посоченото на първо място правно основание за издаване на решението - чл. 28, ал. 9 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), "Продажбата на недвижими имоти от дружествата, включени в списъка по чл. 3, ал. 1, се извършва след решение на Министерския съвет или на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по предложение на органа, упражняващ правата на собственост в капитала на търговските дружества, до Министерския съвет или до Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. В случай че решението за продажба е прието от Министерския съвет, продажбата се извършва от търговското дружество. В останалите случаи продажбата се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по реда на този закон".
Видно от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 в редакция действаща към момента на издаване на обжалваното решение на Министерски съвет (МС), в раздел V Министерство на образованието, младежта и науката (сега Министерство на образованието и науката), в т. 2 фигурира "Образование и наука" - ЕАД, София и съгласно цитирания по-горе текст, продажбата следва да се извърши от търговското дружество, а не от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Даденото от Министерския съвет (МС) съгласие за продажба е волеизявление на административен орган, което не е част от производство по издаване на друг административен акт - индивидуален, общ или нормативен, поради което не може да се подведе под хипотезата на чл. 21, ал. 5 от АПК. Това е така, защото както се установява, продажбата се разрешава при условията и по реда на чл. 17, ал. 1, т. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (ПРУПДТДДУК). Съгласно тази разпоредба, не се провежда някаква специална процедура, а направо - чрез пряко договаряне се сключва договора за продажба със съсобственика. Изрично в чл. 1, ал. 4, т. 3, буква "в" от ЗПСК е предвидено, че този закон не се прилага за продажба на имоти - частна държавна собственост (какъвто е процесния), при съсобственост по Закона за собствеността. Това означава, че след вземане на решението за продажба, не се определя метод за приватизация по някой от способите посочени в чл. 32 от ЗПСК - публично предлагане, публичен търг, публично оповестен конкурс, централизиран публичен търг, приемане на търгово предложение по Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), преговори с купувач на мажоритарен пакет, не се назначава комисия, не се наддава и т.н. В случая от представената по делото административна преписка се установява, че съсобственика е "Демакс" АД, тоест това дружество ще придобие собствеността на продаваните идеални части от недвижимия имот направо, чрез сключването на договор за покупко-продажба, който безспорно е гражданскоправна сделка между две равнопоставени страни и не може да се атакува по реда на административното правораздаване. Затова настоящият състав приема, че издаденото решение на МС е самостоятелно властническо волеизявление на административен орган по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и представлява индивидуален административен акт, годен за съдебен контрол.
Относно спорния въпрос за правния интерес на жалбоподателките:
От събраните по делото доказателства се установява, че Румяна Страшимирова Телятинова е обезщетена по реда на чл. 6 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ) за отчуждена по Закона за книгопечатането печатница "Образцова кантора", с акции от търговско дружество "Образование и наука" ЕАД - писмо на Министъра на образованието и науката изх. № 94-00-394/22.12.1998 г.; заповед на Министъра на образованието и науката № РД 09-488/6.06.2003 г.; съдебно решение № 2970 от 31.03.2004 г. по адм. дело № 1039/2004 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, с което оставя в сила решение № 12187 от 23.12.2003 г. по адм. дело № 8577/2003 г. на ВАС - трето отделение.
Останалите две жалбоподателки - Тимка Александрова Русаманова (с правоприемник Светла Величкова Гогова) и Виолета Александрова Йорданова, също са обезщетени по реда на чл. 6 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ) за отчуждена на основание Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия бивша Фотоцинкография "Староманов" - гр. София, с акции от търговско дружество "Образование и наука" ЕАД, видно от писмо на Министъра на образованието и науката изх. № 94-00-126/14.06.1999 г.; заповед № РД 09-485/5.06.2003 г. на Министъра на образованието и науката; съдебно решение № 6046 от 24.06.2002 г. по адм. дело № 7932/2001 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, с което оставя в сила решение № 5230 от 4.07.2001 г. по адм. дело № 5696/2000 г. на ВАС - първо отделение; решение № 8357 от 18.10.2004 г. по адм. дело № 4560/2004 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, с което оставя в сила решение № 2230 от 11.03.2004 г. по адм. дело № 8578/2003 г. на ВАС - трето отделение.
Позовавайки се на тези доказателства, всички жалбоподателки твърдят, че са собственици на част от капитала на "Образование и наука" ЕАД, гр. София. Те заявяват материалното си право на акционери в търговското дружество, а дали това е така е въпрос, който следва да се провери в хода на делото при обсъждане на правния спор по същество. Материалноправната претенция за самостоятелни права върху продавания недвижим имот обуславя процесуалноправната активна легитимация. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че в случая е налице правен интерес от подаване на жалбата.
В конкретния случай не са налице условията на чл. 159, т. 1 и чл. 159, т. 4 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство.
Жалбата на Румяна Страшимирова Телятинова, Светла Величкова Гогова и Виолета Александрова Йорданова е подадена в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежни страни, при наличие на правен интерес за оспорване на административен акт, който лично и непосредствено засяга твърдяни права и законни интереси, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Решение № 157 от 5 март 2013 г. на Министерския съвет на Република България е издадено от компетентен административен орган по чл. 28, ал. 9 от ЗПСК за продажба на недвижим имот от "Образование и наука" ЕАД, гр. София - дружество, което е включено в списъка по чл. 3, ал. 1 от ЗПСК. Същото е издадено в писмена форма и е мотивирано - в приложения Доклад на Министъра на образованието, младежта и науката се съдържат фактическите и правни основания за издаване на акта. Всъщност разпоредбата на чл. 22, т. 2 от АПК предвижда, че производството по този раздел, а именно Раздел I, в който се намира и чл. 59 от АПК, не се прилага за индивидуалните административни актове на Министерския съвет, поради което изискването за посочване на реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 не е задължително.
При постановяване на решението на МС са спазени материалноправните разпоредби. От документите в административната преписка се установява, че "Образование и наука" ЕАД и "Демакс" АД са съсобственици на недвижимия имот - производствено-административен комплекс, идеални части от който са предмет на продажбата и затова същата е разрешена да се извърши при условията и реда на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ПРУПДТДДУК, а именно - не чрез провеждане на процедура, а чрез пряко договаряне със съсобственика "Демакс" АД и сключване на договор за покупко-продажба. Целта на тази продажба не е ликвидиране на съсобствеността, възникнала през 2005 г., а се цели осигуряване на финансови средства и допълнителни приходи на "Образование и наука" ЕАД, необходими на дружеството за обновяване на полиграфическата му техника, както и предотвратяване извършването на разходи по стопанисване на имота, свързани с плащане на данъци и такси и за поддръжка на сграден фонд, която надхвърля нуждите му за ползване.
Обжалваното решение на МС е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Изпълнена е процедурата по съгласуване с отделните министерства на основание чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. Видно от Протокол № 8, изготвеният проект за решение е включен в дневния ред по точка 58 на заседание на Министерския съвет, проведено на 1 март 2013 г. и съответно е приет без забележки.
От Справката за отразяване на становищата на министерствата се установява, че направените две забележки по проекта на решение от Дирекция "Правна" на МС са приети от вносителя на проекта - МОМН (понастоящем МОН), като исканите документи са приложени и в текста са направени съответните редакции по отношение на идеалните части за разпределение на съсобствеността между "Образование и наука" ЕАД и "Демакс" АД. Не са приети забележките на Министерството на финансите, но по причина, че всички документи вече са приложени по преписката, а не липсват. Затова и възражението на жалбоподателките Румяна Страшимирова Телятинова и Виолета Александрова Йорданова се явява неоснователно.
От събраните по делото доказателства настоящият състав не може да приеме за доказано твърдяното от жалбоподателките обстоятелство, че са акционери в "Образование и наука" ЕАД, гр. София.
Не е предмет на обсъждане по това дело текста на § 11, ал. 2 от ДР на ЗПСК (на който се позовава заинтересованата страна "Образование и наука" ЕАД, гр. София), според която разпоредба за търговските дружества, включени в списъците по чл. 3, ал. 1 (каквото е и настоящото), правоимащите по ЗОСОИ, по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и по чл. 18 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП), се обезщетяват само с компенсаторни записи.
С влезли в сила административни актове и съдебни решения изброени по-горе, и трите жалбоподателки Румяна Страшимирова Телятинова, Тимка Александрова Русаманова с правоприемник Светла Величкова Гогова и Виолета Александрова Йорданова са обезщетени с акции. Реституционното производство безспорно е приключило в тяхна полза. Посочените документи обаче не са достатъчни за придобиване качеството на акционер в търговско дружество. Лицата не са вписани в книгата на акционерите, не са приети за акционери с решение на едноличния собственик на капитала, няма вписване в Търговския регистър, не е проведена докрай процедура за промяна на правната форма по реда на Търговския закон (ТЗ). "Образование и наука" е еднолично акционерно дружество (ЕАД) към момента на създаването му, към датата на обезщетяването с акции, към датата на издаване на обжалваното решение № 157 от 5 март 2013 г. на МС, както и към момента на подаването на жалбата. Няма промяна на правноорганизационната форма от ЕАД в АД (акционерно дружество). В конкретния случай вписването в Търговския регистър има конститутивно действие, тъй като се касае за промяна във формата на търговеца, а не констативно спрямо третите лица както считат жалбоподателките.
Капиталът на търговското дружество е разделен на акции, чиято стойност се определя в левове. С продажбата на идеални части от недвижимия имот, тоест срещу заплащане на цена, определена от лицензиран оценител, действително се извършва промяна на капитала на дружеството - но тази промяна може да се състои не само в намаляване, но и в увеличаване, което не е в ущърб на жалбоподателките при техни последващи действия за доказване на членствено правоотношение в търговското дружество, което може да стане и с установителен иск по реда на ГПК.
Представеното от жалбоподателките Румяна Страшимирова Телятинова и Виолета Александрова Йорданова, и приложено по делото на стр. 88 писмо № 92-00-07-155 от 23.04.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията за приватизация, от което се установява, че на основание чл. 28, ал. 7 от ЗПСК и Протоколно решение на Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация № 12087/23.04.2008 г., Агенцията за приватизация дава съгласието си за намаляване на държавното участие в капитала на "Образование и наука" ЕАД, гр. София с 842 броя акции, не доказва доведена до край процедура по промяната на ЕАД в АД.
С оглед всичко изложено до тук, решение № 157 от 5 март 2013 г. на Министерския съвет е издадено от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила и съответства на целта на закона, тоест не са налице основанията по чл. 146 от АПК. При служебната проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на представените от страните доказателства настоящият състав не констатира пороци, които да налагат отмяна на оспорения административен акт. Не се констатира и нищожност с оглед чл. 168, ал. 2 АПК, поради което жалбата срещу него ще трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора, поисканите от жалбоподателите разноски не се дължат, а останалите страни не са заявили претенция за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
4- чл. 28, ал. 9 ЗПСК
- чл. 32 ЗПСК
- чл. 17, ал. 1, т. 1 ПРУПДТДДУК
- чл. 1, ал. 4, т. 3