Решение № 1196 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4864/2007 г.

Решение № 1196 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4864/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 218и от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на О. Х. срещу решението от 30.03.2007 г. по гр.д. № 137/2007 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която след като частично е отменено решението от 17.01.2005 г. по гр.д. № 1409/2004 г. на Окръжен съд - Х., е уважен предявения от СД "Р", гр. С., срещу О. Х. иск с правно основание чл. 191 от ЗЗД за сумата 18 358,29 лв. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено решението в атакуваната част. Ответникът по жалбата СД "Р" я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. С обжалваната част от решението си въззивният Пловдивски апелативен съд, след като частично е отменил първоинстанционното решение, е осъдил О. Х. да заплати на СД "Р", гр. С., сумата 18 358,29 лв., от която сумата 17 056 лв., представляваща обезщетение за заплатено на собственика обезщетение заползването на вещта за периода от 1.04.1997 г. - 8.04.2002 г., сумата 952,29 лв.- деловодни разноски, присъдени с решение по гр.д. № 447/2002 г. на Окръжен съд - Х. и сумата 350 лв. деловодни разноски, присъдени с решение по в.гр.д. № 730/2002 г. на Апелативен съд - Пловдив. За да постанови този резултат правилно и в съответствие с указанията в отменителното касационно решение по делото, въззивният съд е приел, че ищецът-евициран купувач има право да търси от продавача заплатените от него суми на действителния собственик на вещта като обезщетение за ползването на вещта след завеждане на ревандикационния иск срещу него и на разноските по делото. Решението е правилно. Установено е, че с договор от 28.04.1995 г. за покупко-продажба на общински жилищен имот по реда на глава VI от ЗППДОП Община - Х. продава на СД "Р" магазин в гр. Х. че "А" АД, гр. Х. ревандикира този имот от СД "Р" с влязло в сила решение по гр.д. № 485/1997 г. на Окръжен съд -Х., постановено при участието на О. Х. като ответник по предявен срещу него установителен иск за собственост на същия имот. С влязло в сила решение по гр.д. № 447/2002 г. на Окръжен съд - Х. е осъдено СД "Р" да заплати на "А" АД сумата 17 056 лв. - обезщетение за ползването на магазина след завеждане на ревандикационния иск - за периода от 1.04.1997 г. - 8.04.2002 г., сумата 952,29 лв.- деловодни разноски по делото. Решението е оставено в сила с решение по гр.д. № 730/2003 г. на Пловдивски апелативен съд, с което на ищеца са присъдени разноски по делото в размер на 350 лв. Присъдените суми по делото за обезщетение и за разноски са изплатени от ищеца. Съгласно чл. 188 от ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това. По делото не се е спорило, че ищецът-купувач не е знаел при сключване на договора за продажба с Община - Х., че продавачът не е собственик на имота. Не намират опора в закона - чл. 188 от ЗЗД - доводите на касатора, че ищецът няма правата по чл. 191 от ЗЗД, тъй като с предявяване на иска по чл. 108 от ЗС срещу него не е добросъвестен владелец. Релевантния момент за добросъвестността на купувача в спора за отговорността за евикция е сключването на договора. При настъпила евикция купувачът може да претендира връщане на онова, с което купувачът ще се обедни за сметка на продавача. Сумите могат да се претендират доколкото купувачът ги е заплатил /или е бил осъден да ги заплати/ на собственика. По делото са установени елементите на фактическият състав, от който се пораждат претендираните права на купувача при осъществена евикция: неизпълнение на задължението за продавача към купувача /да му прехвърли съответното право върху вещта в пълния му обем без да е ограничено от правата на трети лица, които могат да се противопоставят на купувача - чл. 188 от ЗЗД/, което служи за основание за пораждане на задължение на купувача към третото лице; плащането или осъждането да плати тези задължения, в резултат на което съдебно отстраненият купувач би обеднял за сметка на продавача. При наличието на тези предпоставки в полза на съдебно отстранения купувач са възниквали субективни материални права с предмет връщане на онова, което той е осъден да изпълни в полза на третото лице - собственика на вещта. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. Ответникът по касация не е представил доказателства за извършени разноски по делото в настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение