Решение № 12292 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11119/2013 г.

Решение № 12292 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11119/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Реза Амануллах, гражданин на Афганистан, против Решение № 4863 от 15.07.2013 г. постановено по адм. дело № 5478/2013 г. от Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 594 от 26.04.2013 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на касатора, срещу Решение № 594 от 26.04.2013 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването на административното решение, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма, при спазване на административно-производствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Анализирайки понятието "преследване" съгл. разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, възможните форми на това преследване и основанията за такова, съдът е развил съображения за това, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материално-правните предпоставки по см. на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. По отношение на Реза Амануллах не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Предвид бежанската история на търсещия закрила съдът е приел, че не се касае за междуродова война, нито вражда на етническа основа, а нежеланието на кандидата да се завърне в родината си е свързано с избягване на отговорност за извършено криминално деяние, което не е предпоставка по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът подробно е разгледал и материално-правните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, изхождайки отново от бежанската история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Афганистан към датата на постановяване на акта. Приел е, че не може да се направи извод, че спрямо търсещия закрила са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, което е обстоятелство, относимо към предоставянето на хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е счел, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не се установява по безспорен начин същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Законосъобразно и правилно, с оглед изложените в решението мотиви, съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Предвид бежанската история не се установяват данни за наличие на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито конкретна реална заплаха от тежки посегателства и лични заплахи срещу живота и личността на касатора. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички обстоятелства, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя. В тази връзка, обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Реза Амануллах няма причини да не живее в Афганистан, защото спрямо него не е било осъществено преследване по смисъла в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ причини. От проведеното интервю с рег. № УП5369/18.05.2012 г. става ясно, че той не е имал проблеми заради етническата група "балучи", към която принадлежи, както и заради изповядваната от него религия. В интервю, проведено на 08.11.2012 г., заявява, че никога не е имал проблеми с официалните власти и никога не са го издирвали. Касационният жалбоподател не е правил твърдения, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция в страната си на произход. Изводът на съда за липса на основания за прилагане на разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ е обоснован. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В случая събраните доказателства не налагат подобен извод, като от преценката на обстановката в Афганистан и бежанската история на касационния жалбоподател сочат, че напускането на страната не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността по смисъла на ЗУБ. Единственото опасение, което споделя в интервютата си, е относно смъртта на четирима бойци-балучи, които загинали под неговото командване. Тези изложени причини не са основание за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, защото се касае за криминално деяние, както правилно е приел и административният съд. Изложената бежанска история не дава основание за друг извод, различен от приетия от решаващия съд и напълно се споделя от настоящата инстанция. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не е събрана подробна информация за състоянието на сигурността в страната на произход. Решаващият съд подробно е разгледал информацията, съдържаща се в справка с вх. № 01-2645/09.04.2013 г. и е стигнал до правилния извод, че ситуацията в Афганистан не може да се определи като въоръжен вътрешен или международен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие, поради което законосъобразно е постановено от съда отхвърляне на жалбата на чужденеца. Извършването на отделни терористични актове не представляват въоръжен конфликт по смисъла на вътрешното и международно право. Поради липсата на опасност от посегателства, насочени спрямо живота и сигурността на молителя, не може да се приеме, че за него са налице основанията за уважаване на молбата му за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут, което настоящата инстанция изцяло споделя. Не може да се приеме и това, че е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 2, б. "д" от Директива 83/2004, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в Афганистан, съществува реална опасност от тежки посегателства, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и чл. 15 от Директивата. При внимателна преценка на фактите, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че обстоятелства за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут за търсещия закрила не са налице, поради което решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд, трето отделение,