Решение № 11867 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9508/2015 г.

Решение № 11867 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9508/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. П. Ч. против заповед № 8112К-2157/25.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на предписаната от закона форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателят моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Със заповед № 8121К-635/5.03.2015 г. министърът на вътрешните работи, във връзка с постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя и на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР образува дисциплинарно производство, определя състава на дисциплинарно-разследващия орган и разпорежда да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на Д. П. Ч. На 13.03.2015 г. държавният служител е запознат със заповедта, което обстоятелство е удостоверено с подписа му. Със заповед от 2.04.2015 г. и по повод искане за продължаване срока за разследване на дисциплинарното производство, същият е удължен с 30 дни. Служителят е запознат с тази заповед на 9.04.2015 г. В дисциплинарното производство дисциплинарно-разследващият орган събира доказателства - обяснения от служителите, които Ч. ръководи, от граждани и от чужди граждани, на които са съставени актове за установяване на административни нарушения и са събирани глоби и иска обяснения от жалбоподателя, които са приети от дисциплинарно наказващия орган. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 28.04.2015 г. е изготвена обобщена справка, с която е установено, че за периода, посочен в оспорената заповед, Д. Ч. устно разпорежда на подчинените му служители, при съставяне на актове за установяване на административни нарушения през почивните дни на чужди граждани, без постоянен адрес на територията на страната и нарушили Закона за движението по пътищата, да събират суми, представляващи глоби за извършените нарушения, без да са издадени наказателни постановления. Установено е, че при получаване на сумите за глоби служителите, подчинени на Ч., са издавали на чуждите граждани разписки срещу получените суми, а след това актовете за установяване на административни нарушения, заедно със заплатената като глоба сума се оставят в един от кабинетите в сградата на РУП. В последствие сумите са внасяни от служител на полицията в банка в съответната бюджетна сметка със закъснение от няколко месеца и в по-малък размер от заплатения от водачите на МПС, като част от платежните нареждания са неистински и сумите по тях не са превеждани. Направен е извод, че Чолаков нарушава чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, които са станали достояние на служителите на МВР и на обществеността. Жалбоподателят е запознат с обобщената справка на 28.04.2015 г., което е удостоверено с подписа му и на същия е дадена възможност да даде писмени обяснения и възражения. Такива са дадени на 27.04.2015 г. и на 30.04.2015 г. и са приети от дисциплинарно наказващия орган. На 4.05.2015 г. дисциплинарно-разследващият орган изготвя и становище. На 25.06.2015 г. министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед, с която налага на Д. П. Ч. дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратява служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено: за времето от 29.03.2014 г. до 6.09.2014 г. в качеството си на началник на група "Пътен контрол" към РУП - Н. З., държавният служител Д. Ч., използвайки служебното си положение лично създава условия за извършване на корупционни действия, като разпорежда на подчинените му служители младши автоконрольори, през почивните и празничните дни да събират на ръка парични суми от чужди граждани, нарушили Закона за движението по пътищата в противоречие на чл. 79а от Закона за административните нарушения и наказания и така създадената практика е станала известна на служители от прокуратурата и МВР, както и на граждани чрез средствата за масова информация. С действията си Ч., нарушава т. 4, 7, 8, 31, 33г, 34 и т. 92 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № Iз-2013/8.11.2006 г. (отм.), както и т. 6, 9, 15, 19, 20, 42 и 49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед 8121з-348/25.07.2014 г. Фактическите основания за издаване на оспорената заповед, установени в обобщената справка и описани в оспорената заповед се подкрепят от всички събрани в административното производство доказателства - обяснения на служителите, на чуждите граждани, от които са събирани суми, приложени платежни нареждания и отговори от "Интернешънъл асет банк". С показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват факти, които да опровергават доказателствата, събрани в дисциплинарното производство. Свидетелите заявяват, че не им е известно жалбоподателят да е разпореждал на свои подчинени да събират на ръка наложени глоби на нарушители, които са чужденци през почивните дни. Със събраните в административното производство обяснения на служители на РУП Н. З. - Т. Т., Б. Б., Д. Д., П. Ч., Ж. Ж., М. Н. се установява, че жалбоподателят разпорежда на подчинените си служители в случаи на ПТП с чужденци през почивните и празнични дни, да му се обаждат по телефона, за да даде указания как да се действа. Размера на глобата налагана на чужденеца е определян от Чолаков по телефона, без да е издадено наказателно постановление, същата е събирана от полицейския служител, съставил акта за установяване на административното нарушение, като на чужденеца е давана разписка за получената сума и една от тези разписки е приложена в административната преписка. Впоследствие акта за установяване на административното нарушение, разписката и парите са оставяни на бюрото на Ч. С приложените по делото писмени доказателства се установява, че част от събраните суми са внасяни по бюджетна сметка със закъснение от 4 до 9 месеца. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР и в предписаната от закона форма, като съдържа всички реквизити съобразно изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Доводите на жалбоподателя, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, са неоснователни. Както в административния акт, така и в съпровождащите го документи - обобщена справка и становище ясно е посочен периода, в който е извършено нарушението, описано е и поведението на държавния служител, с което същият допуска нарушение на цитираните норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В този смисъл доводите в жалбата, че не са посочени служебните задължения, които са нарушени от Ч., са неоснователни. При постановяването на административният акт не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарно наказващия орган, съобразно изискването на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта и обобщената справка, дадена му е възможност да участва в производството и да представя доказателства, с което е спазена нормата на чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Спазено е и изискването на чл. 207, ал. 10 ЗМВР като на служителя е дадена възможност след запознаване с обобщената справка да даде допълнителни възражения или обяснения. В съответствие с правилото на чл. 207, ал. 2 дисциплинарното производство приключва в определения срок, като е изготвено становище за наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР служителят дава писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 2 вр. чл. 196 ЗМВР. Следователно при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводът на жалбоподателя за нарушение на чл. 195, ал. 1 ЗМВР, е неоснователен. В случая е приложима разпоредбата на чл. 195, ал. 2 вр. чл. 203, ал. 1 ЗМВР. Спазен е, както двумесечният срок от откриване на нарушението, така и двугодишният срок от извършването му. Дисциплинарното нарушение е установено на 8.05.2015 г. (писмо № 343р-4532/8.05.2015 г. на директора на ОД на МВР - С.), когато материалите от дисциплинарното производство постъпват при дисциплинарно наказващият орган и когато е открито дисциплинарното нарушение съгласно правилата на чл. 196 ЗМВР. Твърдението в жалбата за допуснато нарушение на чл. 206, ал. 4 ЗМВР са декларативни и неоснователни. Дисциплинарно наказващият орган е събрал доказателства, установяващи по несъмнен начин извършените нарушения и е оценил същите. Освен това жалбоподателят в депозираните обяснение и възражение не е посочил каквито и да било доказателства, които иска да бъдат събрани. Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че Д. Ч. извършва описаните в оспорената заповедта тежки нарушения на служебната дисциплина. Установено, че жалбоподателят разпорежда на подчинените му служители при допуснати нарушения на Закона за движението по пътищата от чужди граждани през почивните и празничните дни да събират суми за глоби, без да е издадено наказателно постановление, с което да е определен размера на глобата. С това поведение държавният служител нарушава закона, предрешава въпроса за издаване на наказателно постановление и произволно определя размера на глобата, която се събира на ръка от автоконтрольорите в български лева или евро. По този начин създава и условия за корупционни действия на служителите и нарушава цитираните в заповедта норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, първият в сила към момента на извършване на нарушението, вторият в сила към момента на налагане на дисциплинарното наказание. Деянията, с които са нарушени етичните правила за поведение на държавните служители в МВР уронват и престижа на службата, тъй като същите стават достояние на гражданите, на които са събирани глоби, на служители на МВР и на обществеността. Следователно по отношение на служителя е осъществена хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание. Оспорената заповед е и в съответствие с целта на закона като службата в МВР се упражнява от служители, които спазват нормативните актове и опазват обществения ред, а не ги нарушават. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото следва да се осъди Д. П. Ч. да заплати на министерството на вътрешните работи сумата 400 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,