Решение № 12682 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16100/2010 г.

Решение № 12682 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16100/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветомир Василев Коцов, от гр. Кнежа, против решение № 679 от 5.11.2010 г., постановено по адм. дело № 403/2010 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. Плевен, в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Плевен е отхвърлил жалбата на Цветомир Василев Коцов против заповед № 1216/8.04.2010 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Плевен, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "командир на отделение" в Районно управление Кнежа при Областна дирекция на МВР - Плевен, с присъдена категория "Д" - главен полицай. Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета и възпроизведена в мотивите на решението. Оспорват се правните изводи на съда за законосъобразното провеждане на дисциплинарното производство, както и за наличие на материалноправното основание за издаване на заповедта. Установено е, че на 12.12.2009 г. около 02.20 часа в гр. Кнежа е извършено нарушение от страна на Цветомир Василев Коцов, изразяващо се в това, че след употреба на алкохол, управлявайки лек автомобил "Фолксваген Пасат" с СК № ЕН хххх ВК е предизвикал ПТП с лек автомобил "Опел Вектра" с ДК № ВР хххх ВВ, управляван от Теодор Качамачков, напуснал мястото на инцидента преди идване на служители на пътен контрол, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение и е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер 7410+". За инцидента е изготвена справка рег. № 5270/18.12.2009 г. по описа на РУ - Кнежа (лист 94 от делото), приобщена към административната преписка. Извършени са съответни действия от административно-наказващия орган в изпълнение на законоустановената процедура по реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя - образувано е дисциплинарно производство (заповед № 133 от 13.01.2010 г., лист 23 от делото), дадени са обяснения (лист 40 - 43 от делото), събрани са сведения и обяснения от свидетели на инцидента, изготвена е обобщена справка за резултатите от дисциплинарното производство (лист 27 - 35 от делото) и последното е завършило с издаването на заповед № 1216/8.04.2010 г. на директора на ОД на МВР - Плевен, с която е наложено дисциплинарното наказание. Посочени са конкретни разпоредби, нарушени от Коцов - чл. 23, ал. 1, и чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и т. 17, б. "а" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Деянието му е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР) и тежко нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, за което по силата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР задължително се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Оплаквания, развити в касационната жалба, са относно изводите на административния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с фактите по делото и материалния закон. Изложени са доводи, че за твърдяното нарушение, за което служителят е дисциплинарно наказан, е издадено наказателно постановление, което е било отменено с влязло в сила решение, поради което липсва основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Тези възражения са подробно обсъдени от първоинстанционния съд и наведените касационни оплаквания в този смисъл са неоснователни. Изложени са мотиви относно вида на деянието, кои правни норми нарушава, защо се явява тежко по смисъла на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, както и защо за същото се налага задължително дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът правилно е приел, че е без значение обстоятелството дали извършеното от жалбоподателя деяние покрива признаците на административно нарушение по Закона за движението по пътищата или престъпление, тъй като реализирането на дисциплинарна отговорност настъпва независимо от административната и наказателната. В чл. 227, ал. 1 от ЗМВР са посочени случаите, при които задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение, като според т. 10 основание за уволнение представлява и друго тежко дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. От изложеното следва, че дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР обхваща и случаите, в които не са спазени правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят в качеството си на участник в пътното движение, не се е подчинил на нормативноустановените правила за движение по пътищата в Република България - напуснал е мястото на ПТП и е отказал да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, с което е нарушил етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, посочени в т. 17, буква "а" от Етичния кодекс. С оглед нарушение на разпоредбата на чл. 176, ал. 2 от ЗМВР - норма съдържаща засилено изискване към начина за изпълнение на функциите на държавната служба в МВР, следва да се приеме, че извършеното от жалбоподателя деяние уронва престижа на службата, чиято основна задача е противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Нарушавайки т. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което по изложените съображения е уронен престижът на службата, служителят е извършил тежко по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР дисциплинарно нарушение, за което по силата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР задължително се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за допуснати нарушение на чл. 229, ал. 1 - 4 от ЗМВР. Те се отнасят до законосъобразното протичане на дисциплинарното производство пред административния орган, подробно са обсъдени в обжалваното пред настоящата инстанция решение и направените изводи за тяхната неоснователност са правилни и обосновани. Дисциплинарното производство е проведено при спазване на процедурата по ЗМВР и ППЗМВР, изяснени са фактите и обстоятелствата, относими към спора, приети и обсъдени са обясненията на държавния служител в съвкупност с останалите доказателства, събрани в административното и съдебното производство. По изложените съображения обжалваното решение е правилно - постановено при липса на сочените отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора касаторът следва да се осъди да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,