Решение № 9318 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4922/2017 г.

Решение № 9318 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4922/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. И. С. от град С., насочена срещу Решение № 182 от 06.03.2017 г., постановено по административно дело № 948/2016 г. на Административен съд - С. област (АССО). В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение. От развитите доводи може да се извлекат твърдения, че същото е постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдебнопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението на АССО и да се осъди Областна дирекция на МВР- С. (ОД МВР- С.) да заплати обезщетение в предявения в исковата молба размер. Ответникът- Областна дирекция на МВР- С. в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Иванова, моли да се остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и се остави без уважение касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилно прието от съда, че от приложените по делото доказателства не се установява незаконосъобразно действие/ бездействие на ответника- Областна дирекция на МВР - С.. Намира, че първоинстанционното решение следва да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Решаващият съд е сезиран с подадена искова молба от Р. И. С. от гр. С., срещу ОД на МВР С. с цена на иска общо в размер на 150 000 лв. и мораторна лихва върху сумата, считано от 03.10.2013 г. до нейното окончателно изплащане. С подадената искова молба са съединени обективно искове: за причинени имуществени вреди в размер на 50 000 лв. за закупени лекарства и лечение и 100 000 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне на доброто име и достойнството на ищцата, претърпени от нея стрес, унижение, болки и страдания в резултат на незаконното й задържане за 24 часа в РПУ Самоков. С обжалвания съдебен акт Решение № 182 от 06.03.2017 г., постановено по административно дело № 948/2016 г. на Административен съд - С. област са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Р. И. С. от гр. С. срещу ОД на МВР С. искове с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, с цена общо в размер на 150 000 лв. и мораторна лихва върху сумата, считано от 03.10.2013 г. до окончателното й изплащане. За да постанови този правен резултат решаващият съд намира предявената искова претенция за обезщетение на вреди от незаконосъобразни действия за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Приема на първо място, че ищцата не е изпълнила задължението си за провеждане на пълно и главно доказване в исковия процес по ЗОДОВ и не е успяла да докаже реалното настъпване на твърдените неимуществени вреди. Посочено е, че срещу ищцата е образувано и водено досъдебно производство за това, че в периода от 26.04.2013 г. до 03.10.2013 г., в условията на продължавано престъпление е спомогнала да укрие лицето И. Г. Д., извършил престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК. В тази връзка ищцата е задържана със Заповед № 449/03.10.2013 г. за задържане за 24 часа на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМВР (отменен), която не е оспорена по съдебен ред. Адм. съд намира, че в хода на съдебното производство ищцата не успяла да докаже, че срещу нея е упражнено насилие по време на задържането й, нито твърденията й за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, уронване на доброто й име, авторитета и честта й и претърпяно унижение. Приема, че не се установява наличието на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което обуславя липсата на предпоставки за ангажиране на държавата по реда на тази разпоредба. Отбелязано е, че ищцата не е ангажирала каквито и да е било доказателства в подкрепа на твърдените от нея претърпени имуществени вреди в размер на 50 000 лв. Решаващият съд счита, че поради неоснователност и недоказаност на предявените искове с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ същите следва да бъдат отхвърлени. Настоящият съдебен състав намира постановеното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, като се изтъква, че е постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и съдържат обосновани отговори на предявените претенции. При изяснена фактическа обстановка, съдът е изложил законосъобразни изводи. Неоснователно е възражението, съдържащо се в касационната жалба, че съдът не се е съобразил с правната квалификация на основанието дадено от ищцата с предявената искова молба. Заявените от ищеца като неправомерни действия са квалифицирани с относимата правна норма и Административен съд - С. област правилно е приложил закона. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно действие на административния орган. По делото следва да се установят всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на посочените твърдения в исковата молба. Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглеждат по реда, установен в АПК, като за производството по чл. 203- 207 от АПК законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията за пасивна материалноправна легитимация, съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Правилно съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК искът за обезщетение е предявен срещу ОД на МВР С., която има качеството на юридическото лице, в чиито състав е органа, от чиито незаконосъобразни действия са причинени вредите. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Когато се преценяват условията при които е осъществено задържането по ЗМВР, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе пълно и главно доказване на твърдените факти. Първоинстанционният съд, правилно е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ОД МВР С. по иска, с който се претендира обезщетение. В случая не е налице причинена вреда, която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Твърденията, че са причинени вреди на здравето на лицето, вследствие на нанесен му побой от служители на ответника не са доказани. Споделят се изводите на решаващия съд за тяхната несъстоятелност, поради разминаване на посочените обстоятелства в исковата молба и събраните писмени и гласни доказателства. Не може да се приеме, че при задържането са получени травматични увреждания, тъй като липсват данни за събития, при които могат да се получат. Представените болнични листа са за периоди, които са във времето много след задържането. Тези фактологични несъответствия в исковата претенция, обуславят извод за неоснователност на претендираните неимуществени и имуществени вреди. Твърденията в исковата молба са в противоречие със събраните по делото гласни доказателства. Настоящият съдебен състав счита, че служителите на ОД МВР са действали, съобразно правомощията, определени в закона. За самото задържане за 24 часа има Заповед № 449/03.10.2013 г. на РУП Самоков, издадена на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМВР (отменен). За същата няма данни да е обжалвана. С това фактът на извършеното задържане е в съответствие със закона. Тази фактическа обстановка се установява и от останалите доказателства по делото. От приобщените по делото свидетелски показания се установява, че действията на полицейските служители по задържане на ищцата са осъществени в изпълнение на законовоустановените правомощия и издадената заповед за задържане. Същите са били насочени с цел обезпечаване на процесуалноследствени действия по воденото досъдебно производство. От това следва извода, че не са налице незаконосъобразни действия от страна на полицейските служители. Същите са задържали лицето, като е съобразена конкретната обстановка и характера на нарушението на обществения ред. При оценка на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност следва извода, че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на служители на ответника, което да е извършено, без да се основава на закона. Липсата на всички предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ, представлява основание за отхвърляне на иска, като неоснователен. Решението като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд- състав на трето отделение,