Решение № 14368 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1214/2019 г.

ВАСII отделение28.10.2019 г.докладчик Анелия Ананиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1669 от 22.10.2018 г., постановено по адм. дело № 276/2018 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14368 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1214/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Шарков и А. Шаркова, чрез адв. Иванчев като процесуален представител, против решение № 1669 от 22.10.2018 г., постановено по адм. дело № 276/2018 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 17-20/11.01.2018 г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Благоевград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – Благоевград, община Разлог, М. Кирилов, З. Драгостинова, Б. Лагадинов, М. Лагадинова, Р. Лагадинова, А. Сланчева, Ф. Лагадинова, Р. Александрова, Т. Стайков и А. Малиновска не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред административния съд е оспорена заповед на началника на СГКК – Благоевград, с която, по заявление на жалбоподателите, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Разлог, изразяващо се в нанасяне на нов имот с проектен идентификатор 61813.772.15 с площ 558 кв. м, в границите на имоти с идентификатори 61813.749.921, 61813.749.339 и ПИ 61813.749.8. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимата материалноправна разпоредба. Обосновал е извод за законосъобразност на заповедта, тъй като срещу процедираното нанасяне на имот с идентификатор 61813.772.15 е постъпило възражение от собственика на ПИ с идентификатор 61813.749.921, в който се нанася част от проектния имот и площта му се намалява с 314 кв. м. Приел е, че възражението е основание за отказ за изменение на КККР по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР поради наличието на спор за материално право с вписания в кадастралния регистър собственик на засегнат от изменението имот. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно е заключението на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. От заключението на съдебно-техническата експертиза и от представените доказателства е установено, че М. Калоянов Кирилов е закупил с нотариален акт № 181/2005 г. недвижим имот – ливада с площ от 2. 507 дка, категория ІХ, в м. "Катарино", имот с № 000921 по КВС на землището на гр. Разлог, който е нанесен в одобрената през 2006 г. КК с идентификатор 61813.749.921. Въз основа на този нотариален акт същият е вписан в КР като негов собственик. Видно от скицата – проект имотът, предмет на заявлението до административния орган, се нанася върху вече нанесени в КК три имота. Това нанасяне обективира спор за собственост и е недопустимо същият да бъде разрешаван нито в административното, нито в съдебното производство. В случая собственикът на ПИ с идентификатор 61813.749.921 е изразил изрично несъгласие с исканото изменение на КККР. Оспорената заповед е издадена в хипотезата на "непълнота и грешка" - чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР при установяването от административния орган на спор за материално право, каквото в случая е констатирано, предвид подаденото от вписания в КР собственик на ПИ 61813.749.921 възражение, следва да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имота, а претендираната непълнота и грешка да се отстрани в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица - проект едва след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните. В тази връзка изводите на административния съд за законосъобразност на заповедта са съответни на изискванията на материалния закон. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на постановения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е изградил изводите си за това, че административният акт е издаден при спазване на материалноправните разпоредби, тъй като наличието на спор за материално право е основание да се откаже отстраняване на допуснати в КККР непълноти и грешки. Възраженията на касационните жалбоподатели се свеждат до твърдения, че само те са собственици на основание пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ на ПИ, чието нанасяне претендират, което изключва земеделската реституция, респ. правата на възразилото в хода на административното производство лице. Тези доводи не могат да се обсъждат от административния съд, а подлежат на преценка в исковото производство при разрешаване на спора за собственост по съдебен ред. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Благоевград е правилно. Не са налице посочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1