Решение № 6543 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7699/2009 г.

Решение № 6543 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7699/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по две касационни жалби от Стефан Владимиров Иванов чрез пълномощника му - адвокат Петър Славов Узунов и от Екатерина Иванова Аладжем, Режина Соломон Аладжем и Констансиел Соломон Аладжем против решение № 20 от 20.03.2009 г. по адм. дело № 7265/2008 г. на Административен съд София-град. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № РД-46-138 от 20.11.2006 г. на кмета на Столична община, район "Панчарево" за одобряване оценката на имот № 2280 по плана на новообразуваните имоти в землището на с. Герман, район "Панчарево" и е определена оценка на имота в размер на 15341.95 лева. И в двете жалби се релевират доводи за допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната община и заинтересованите страни не изразяват становище по жалбите. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Мотивира се, че съдът правилно е определил оценката. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество първата жалба е неоснователна, а втората жалба е частично основателна. Производството пред административния съд е по реда на § 31, ал. 3 от ПМС 234/1999 г. Образувано е по жалба от Стефан Владимиров Иванов против заповед № РД-46-138 от 20.11.2006 г. на кмета на Столична община, район "Панчарево" за одобряване оценката на процесния имот от 697 кв. м. Възразил е, че стойността му е силно занижена. От писмените доказателства по делото е установено, че имотът е новообразуван с влязъл в сила план на новообразуваните имоти и е записан на наследодателя на касаторите по втората касационна жалба, като ползвател. До момента на извършване на оценката, ползвателят не е заплатил неговата стойност, тъй като оценка по реда на § 62, ал. 4 ПМС 456/1997 г. не е правена. Техническият изпълнител е приложил два вида оценки. Частта от имота от 600 кв. м. е оценил по глава VII, раздел I от ППЗДС в размер на 2175 лева. Разликата от 97 кв. м. - над 600 кв. м. до пълната площ на имота е оценявана по пазарни цени и възлиза на 3880 лева. Общата оценка съгласно заповедта на кмета на район е 6055 лева. За изясняване на спора съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, дала различни варианти на оценяване: съобразно Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи; съобразно пазарни цени и на трето място съобразно цените по ППЗДС. Съдът е приел, че по реда на § 31 от ПМС 234/1999 г. се извършва оценка, както на нормативно признатите размери, така и на частите, които ги надвишават. Различен е само начинът за нейното определяне. Първата категория се оценява съгласно ППЗДС, а втората категория по пазарни цени. Приложил е заключението на вещото лице в частта му, в която 600 кв. м. са оценени на 8100 лева, а 97 кв. м. на 6241.95 лева. Допуснал е аритметична грешка при събирането на двете суми, като е посочил че сборът е 15341.95 лева, докато в действителност той е 14341.95 лева. Въз основа на това е извел правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил, като е определил нова оценка. Така постановеното решение е неправилно. По жалбата на Стефан Владимиров Иванов: Неговата претенция е за оценяване на целия имот от 697 кв. м по пазарни цени, като се възприеме предложената от експерта оценка в размер на 44850 лева. Жалбата е неоснователна. Съдът неправилно се е позовал единствено на разпоредбата на § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ. Нормата е относима към случая само с оглед факта, че на ползвателя е образуван имот с площ над максимално допустимия размер от 600 кв. м. и за този надвишаващ размер се дължи заплащане на собственика по пазарни цени. При извършване на оценката на тези 97 кв. м. намира приложение разпоредбата на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тя постановява оценката да се извърши от кмета на общината в 3-месечен срок от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти при условия и по ред, определени в ППЗСПЗЗ. Те са предмет на регламентация в § 31 от правилника. С оглед местонахождението на имота в строителните граници на града, то оценката попада в хипотезата на неговата ал. 2, т. 1, предложение първо, препращащо към ППЗДС. Всичко това обаче касае само площта от имота, над 600 кв. м. В същото време по отношение на базата от имота от 600 кв. м. се прилагат правилата на ПМС 456/1997 г., тъй като до настоящия момент оценка не е извършвана и не е правено никакво плащане. Разпоредбата на § 62, ал. 4 препраща към чл. 36, ал. 2 от закона, който на свой ред препраща към прилагане правилата на Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи. При това законодателят изрично е посочил, че тази наредба се прилага и за случаите, когато имотите са в урбанизирани територии. Преценена при така действаща нормативна база претенцията на жалбоподателя за оценяване на имота по пазарни цени, формирани на свободния пазар на недвижими имоти, не намира законова опора. Жалбата се явява неоснователна. По жалбата на от Екатерина Иванова Аладжем, Режина Соломон Аладжем и Констансиел Соломон Аладжем: Основателна е жалбата в частта й, в която се твърди, че частта от имота от 600 кв. м. не подлежи на оценка по реда на ППЗДС. Както вече бе посочено, тя се извършва по правилата на § 62, ал. 4 ПМС 456/1997 г. За нея е приложим редът, определен в Наредбата за реда за определяне цени на земеделските имоти. Поради това следва да се възприеме заключението на съдебно техническата експертиза в пункт 1 където при разделното оценяване на 600 кв. м. и разликата над тях от 97 кв. м. вещото лице е определило стойността в размер на 6286.35 лева. Доколкото тя надвишава оценката, одобрена с отменената заповед на кмета на район "Панчарево", то решението на съда в отменителната му част следва да се остави в сила. В същото време обаче следва да се измени в частта му, в която е определена стойността на целия имот общо в размер на 15351.95 лева, като се намали на 6286.35 лева. Жалбата, в частта й, в която се твърди, че само по отношение на жалбоподателя следва да се измени оценката, тъй като останалите сънаследници не са подали в срок жалба срещу акта по § 31, ал. 2 от ПМС 234/1999 г. е неоснователна. От анализа на разпоредбата на чл. 14 от ППЗСПЗЗ може да се направи извод за страните в реституционното производство с всички негови етапи. Такава е заявителят по преписката пред ОСЗГ, като неговите права ползват и останалите сънаследници. Поради това изменението на оценката касае не само жалбоподателя, но и тях. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение