Решение № 11521 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8126/2017 г.

Решение № 11521 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8126/2017 г., II о., докладчик съдията Светлана Йонкова [фирма] е направило искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК на влязлото в сила решение от 09.01.2017 г. по адм. д. № 11456/2015 г. на Административен съд София - град. В искането се твърди, че са налице нови доказателства и обстоятелства, които са от съществено значение за делото и които по обективни причини не са могли да бъда известни на молителя при разглеждане на делото. Не се излагат съображения за наличието на предпоставките по чл. 239, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението на Административен съд София - град. Ответникът по искането за отмяна директорът на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община го оспорва. Върховният административен съд обсъди доводите в искането за отмяна и представените доказателства и установи следното: С влязло в сила решение от 09.01.2017 г. по адм. д. № 11456/2015 г. на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу заповед №РД-18-203/17.11.2015 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол"при Столична община. С нея е наредено премахване на 8 броя рекламни елементи, тип "Рекламни касети". За да постанови този резултат, Административен съд София - град е приел, че рекламните елементи са поставени без разрешение за поставяне. Като нови писмени доказателства, установяващи нови обстоятелства от съществено значение за делото се представят решение от 25.07.2016 г. по адм. д. № 1664/2016 г. на Административен съд София - град и решение от 28.04.2017 г. по адм. д. № 10925/2016 г. на Върховния административен съд, ІІ отделение, с което е оставено в сила решението на Административен съд София - град. Със съдебните решения е установено, че със заявление от 27.08.2015 г. дружеството - молител е поискало издаване на разрешение за поставяне на рекламни и информационни елементи, подробно описани в споразумение с рег. №СО-РД-56 -579/12.06.2014 г., сключено между дружеството и кмета на Столична община. С писмо рег. №АХ-70-00-430/2 от 27.11.2015 г. главният архитект на Столична община е отказал издаването на разрешение за поставяне. С решение от 25.07.2016 г. по адм. д. № 1664/2016 г. на Административен съд София -град отказът на главния архитект на Столична община е отменен като незаконосъобразен. Преписката е върната на административния орган за произнасяне по заявление на [фирма] от 27.08.2015 г. В съдебното решение са дадени указания административният орган да прецени, съответно да изложи мотиви дали е налице някое от основанията за отказ за издаване на разрешение за поставяне по чл. 27 от Наредбата за преместваеми обекти, за рекламните, информационните и монументално - декоративните елементи за рекламната дейност на територията на Столична община. Дадени са указания да се прецени дали са налице предпоставките по чл. 57, ал. 2 ЗУТ за издаване на разрешение за поставяне. Върховният административен съд, ІІ отделение с решението си е оставил в сила това на Административен съд София - град. За да е налице хипотезата по чл. 239, т. 1 АПК е необходимо да са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му. Тези обстоятелства и доказателства следва да са съществували до приключването на устните състезания по делото, но да не са могли да бъдат установени от страната по независещи от нея причини. Върховният административен съд приема, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. С посочените съдебни решения се отменя отказ на административния орган да издаде разрешение за поставяне на рекламни и информационни елементи от 27.11.2015 г. по заявление на [фирма] от 27.8.2015 г. Това е ново обстоятелство, което молителят не е могъл да установи по време на разглеждане на делото, тъй като съдебното решение за отмяна на отказа е влязло в сила на 28.04.2017 г., след приключване на устните състезания по делото, приключило с решението, чиято отмяна се иска. Това обстоятелство обаче не е от съществено значение за делото. Със съдебните решения административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне след преценка за наличието на материалноправните и процесуалноправни изисквания на закона за издаване на разрешение за поставяне по заявление на молителя от 27.08.2015. Това обстоятелство не променя обстоятелството, че към момента на издаване на заповед РД-18-203/17.11.2015 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община рекламните елементи на [фирма] са поставени без разрешение за поставяне. Обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението от молителя за издаване на разрешение за поставяне такова е следвало да бъде издадено не е установено с представените писмени доказателства. Този факт е предмет на установяване с разпоредената със съдебните решения нова преценка, която административния орган следва да извърши след като преписката му е изпратена за ново разглеждане с влязло на 28.04.2017 г. съдебно решение. Останалите писмени доказателства, представени с искането за отмяна (без съдебните актове) не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Те са могли да бъдат представени от молителя до приключване на устните състезания по делото. Не са посочени и установени обективни причини, поради което молителят не е могъл да стори това. Върховният административен съд приема, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК за отмяна. Съдебното решение, чиято отмяна се иска не е постановено въз основа на документ, който по съответния надлежен съдебен ред е признат за подправен, нито на на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. По изложените съображения и на основание чл. 244 АПК, искането за отмяна на [фирма] на основание чл. 239, т. 1 и 3 АПК следва да бъде отхвърлено. [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на Столична община разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения Върховният административен съд