Решение № 12410 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7020/2024 г.

ВАСПърво отделение18.11.2024 г.докладчик т Бисер Цветков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 5259/16.05.2024г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. 4222 по описа за 2023 г.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Колибри ООД деловодни разноски в размер 18 180 лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА

Мотиви

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 5259/16.05.2024г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. 4222 по описа за 2023 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ Р-22221019008290-091-001/01.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта неотменена при оспорването по административен ред. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за липсата на компетентност у органите по приходите, издали РА. Описва поредица от процесуални действия на органа възложил ревизията и настоява на осъществяването на предпоставките на чл. 7, ал. 3 ДОПК за изземване на преписката от едни органи по приходите и възлагането ѝ за разглеждане и решаване от други органи по приходите. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Колибри ООД отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: Пред АССГ е обжалвана неотменената при оспорването по административен ред част от РА, с която са установени в тежест на Колибри ООД допълнителни задължения за корпоративен данък за данъчни периоди 2015 - 2018 г. и за ДДС за внасяне в отделни данъчни периоди на 2015 до 2018 г. (според касатора общият размер на задълженията за данъци, установени с обявената за нищожна част от РА е 286 644 лева). С обжалваното решение е прогласена нищожността на РА и е разпоредено изпращане на административната преписка на компетентната ТД на НАП София. По констатациите на съда ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия Р-22221019008290-020-001/17.12.2019 г., издадена от А. Манова, която е от кръга на лицата овластени по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП София да възлагат ревизии. А. Манова е издала в хода на ревизионното производство решение Р-22321019008290/22.01.2020 г., с което е иззета преписката от определения в ЗВР ръководител на ревизията е единия от ревизиращите органи по приходите и са определени друг ръководител на ревизията и ревизиращ орган по приходите. Издадена е заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ от 22.01.2020 г., в която са посочени като ревизиращи органи по приходите тези, на които е възложена преписката по решението за изземване. РА е издаден от органа възложил ревизията и новоопределения ръководител на ревизията. Решаващите изводи на съда са за липса на компетентност у разпоредилия изземването на преписката орган по приходите, доколкото той не е от кръга на субектите по чл. 7, ал. 3 НАП легитимирани да извършат това процесуално действие и липсват доказателства за делегиране на правомощия от изпълнителния директор или от териториалния директор. Представената по делото заповед РД-01-128/18.02.2020 г. следвала във времето решението за изземване на преписката от 22.01.2020 г. Съдът е отрекъл относимостта на основанията за изземване към предпоставките по чл. 7, ал. 3 ДОПК. Решението е правилно. Съответства на материалния закон изводът на първостепенния съд за правното значение на извършеното от орган без материална компетентност процесуално действие по изземването на преписката и възлагането ѝ на друго органи по приходите за валидността на крайния акт в производството /всъщност този извод е пренесен от друго решение на настоящия касационен състав/. От разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган. Предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени - наличие на основания за отвод или самоотвод, трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността. Правомощието да промени компетентния орган е на определен в закона горестоящ орган. Началникът на сектор /каквато е А. Манова/ е горестоящ по отношение на органите по приходите на експертни длъжностни предвид йерархията по чл. 7, ал. 1 ЗНАП, но не е определен в закона горестоящ орган по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК. При действието на чл. 7, ал. 3 ЗНАП правомощието по чл. 7, ал. 3 ДОПК е част от компетентността на изпълнителния и на териториалния директор или на определени от тях служители на агенцията. Не съществуват информационни източници правомощието за изземване на преписка да е делегирано на издалия решението за изземване в конкретното производство към датата на акта за изземване. При възприемане на ревизионното производство като динамичен фактически състав ненадлежното изземване и възлагане на преписката изключва правомерното участие в ревизията на ревизиращите органи по приходите, определени със ЗИЗВР от 22.01.2020 г. и компетентността на участващия състава на органите издали РА ръководител на ревизията. Във всички хипотези на липса на компетентност последицата е недействителност на заключителния акт на производството. Нищожността на процесуалното действие по изземване и възлагане на преписката прави недължимо обсъждането на предпоставките за изземването и тяхното осъществяване като основание за конкретното изземване. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 18 180 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение