Решение № 7613 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2049/2009 г.

Решение № 7613 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2049/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - София-град, срещу Решение № 1090/10.11.08 г. по адм. д. 4637/08 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 2214И0003147/04.04.08 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП - София-град, мълчаливо потвърден от Директора на ТД на НАП - София-град. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и потвърждаване на акта за установяване на данъчно задължение. Претендира разноски. Ответникът Стефка Георгиева Благоева оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо-А отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ, е приел, че с обжалвания акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) незаконосъобразно не е признато декларирано и ползвано данъчно облекчение за извършено дарение на инвалид, поради неправилното становище на данъчните органи, че не са налице предпоставките на чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "з" от ЗДДФЛ (редакция за 2007 г.). АССГ е обосновал в мотивите на обжалваното решение, че събраните доказателства по делото са достатъчни, за да се приеме за установено, че Виолета Дамянова, - лицето, в чиято полза е направено дарението, е лице с увреждания, от което следва, че за Стефка Благоева е налице право да ползва декларираното данъчно облекчение. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните по делото и изводите, които е направил, се споделят и от настоящата инстанция, както и са в съответствие с принципната практиката на Върховния административен съд по подобни казуси по отменената разпоредба на чл. 28, ал. 1, т. 1, б. "е" ЗОДФЛ, на която за данъчен период 01.01.07 г. - 31.12.07 г. в конкретния случай е относима хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 1, б. Дз" от ЗДДФЛ. Право на данъчно облекчение за дарение имат всички лица, които са направили дарение в полза на хора с увреждания ( редакция ДВ, бр. 95/06 г. ). Законодателят в цитираната разпоредба си служи с понятието "хора с увреждания", без да прави разграничение в степента и продължителността на увреждането. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗИХУ "увреждане" е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид. Липсва изискване това състояние да бъде установено (удостоверено) с експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК), за разлика от изискването по чл. 23, т. 1 от ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение от чл. 18 от ЗДДФЛ. Съобразявайки всичко това, съдът правилно е приел, че независимо че не е бил продължен срокът на инвалидността, това не означава, че дареното лице е без увреждания (предвид описаното здравословно състояние в ЕР на ТЕЛК) и то не е загубило статута си и попада в категорията на "хора с увреждания" по смисъла на чл. 222, ал. 1, т. 1, б. "з" от ЗДДФЛ във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗИХУ. Неприложими в случая са разпоредбите на § 21 от ПЗР на ЗОДФЛ (отм. с ДВ, бр. 95/06 г., в сила от 01.01.07 г.) и § 49 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ (ДВ, бр. 113/07 г. в сила от 01.01.08 г.), които не са действащи правни норми за спорния период от 01.01.07 г. - 31.12.07 г. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредби от Закона за здравето и Наредбата за експертизата на работоспособността, които използват различни правни понятия от "Хора с увреждания", а именно "Инвалидност" и регулират различни правни отношения от данъчните. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора и липсата на направени разноски от Валентина Новкова разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - Първо-А отделение,