Решение № 14989 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5931/2009 г.

Решение № 14989 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5931/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Касаторът ДОУИ - София моли да бъде отменено решение от 13.3.2009 г. по адм. д. № 6825/2008 г. на Софийския градски административен съд в частта, с която ревизионен акт № 2900425/30.11.2006 г. на ТД - Големи данъкоплатци и осигурители е обявен за нищожен в частта му, изменена с решение № 582/20.4.2007 г. на директора на ДОУИ - София, за м. 3.2006 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Алтернативно поддържа, че съдът следвало да обяви нищожността на РА в частта за м. 3.2006 г. служебно, тъй като за периода има издаден АПВ № 3726/26.7.2006 г. Подробни съображения излага в жалбата. Моли решението да бъде отменено в частта, с която е обявен РА за нищожен за м. 3.2006 г. само в частта, изменена с решение № 582/20.4.2007 г. на ДОУИ - София за м. 3.2006 г. и моли РА да бъде обявен за нищожен за м. 3.2006 г. изцяло, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Кауфланд България" ЕООД по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен РА № отменил ревизионен акт № 2900425/30.11.2006 г. на ТД - Големи данъкоплатци и осигурители в частта му, изменена с решение № 582/20.4.2007 г. на директора на ДОУИ - София, относно определения с изменението резултат по ЗДДС (отм.) за м. 3.2006 г. В мотивите си съдът е приел, че с решението на ДОУИ-София е изменен РА в частта, с която е определен ДДС за възстановяване на м. 3.2006 г. в размер 1 999 335, 82 лв., поради приложение на чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.) като е намален ДДС за възстановяване на 1 933 372, 88 лв. Приел е също, че пред съда не е бил обжалван РА в частта за определените задължения по ЗДДС (отм.) за м. 3.2006 г. и поради това решението е постановено без материална компетентност, а изменението на РА в тази част е нищожно. Съдът е приел, че отмяната на РА в частта за непризнат данъчен кредит за м. 10 и 11.2005 г., е довело до наличие на основание за приложение на чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.) за м. 3.2006 г., която корекция поради липса на жалба за м. 3.2006 г. не е могло да се извърши валидно, тъй като РА за м. 3.2006 г. е влязъл в сила и не е бил обжалван, а е следвало да се издаде нов РА за м. 3.2006 г. при условията на чл. 133, ал. 2, т. 4 ДОПК. Съдът не е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, която се свежда до ползван данъчен кредит по две фактури от м. 10 и 11.2005 г. - общо за 65 963 лв. за закупуване на спортна зала от дружеството. През м. 3.2006 г. спортната зала е бракувана и дружеството е направило корекция на ползвания данъчен кредит на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.) като е подало справка-декларация с резултат 1 934 547, 25 лв. С РА не е признат данъчния кредит ползван за закупената спортна зала през м. 10 и 11.2005 г., не е призната и корекцията от м. 3.2006 г. по чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.), като е определен ДДС за възстановяване за м. 3.2006 г. с 65 963 лв. повече - 1 999 335, 82 лв. (корекцията включва и 1 173, 49 лв. непризнат данъчен кредит по една фактура от м. 3.2006 г., по която не се спори). В РА е констатирано, че декларирания ДДС за възстановяване за периода е възстановен с АПВ № 3726/26.7.2006 г. и следва да се възстанови на лицето 64 788, 57 лв. повече от декларираното. С решение № 582/20.4.2007 г. директорът на ДОУИ - София е изменен РА в частта, с която не е признат данъчния кредит по фактурите за спортната зала от м. 10 и 11.2005 г. като е увеличен ДДС за възстановяване за двата месеца и е намален ДДС за възстановяване за м. 3.2006 г. в същия размер. Жалбата до директора на ДОУИ - София против РА не е съдържала оплаквания за неправилност на РА в частта по ЗДДС (отм.) за м. 3.2006 г. Независимо от това неправилно съдът е приел, че след като е обжалвано непризнаването на данъчния кредит по фактурите от м. 10 и 11.2006 г. за впоследствие съборената спортна зала, жалбата не включва искане за корекция на определения ДДС за възстановяване за м. 3.2006 г., когато е бракувана спортната зала и е направена корекция по чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.) от дружеството в счетоводството му преди ревизията. Приложението на чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.) е последица от признаването на данъчния кредит по фактурите за м. 10 и 11.2006 г. и след като е обжалван РА в частта за непризнаването на данъчния кредит, правилно директорът на ДОУИ-София е приел, че е сезиран и с жалба срещу произтичащата от това непризнаване на кредита, корекция на ДДС за възстановяване по чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.) за м. 3.2006 г. Органите по приходите по чл. 5 ДОПК са длъжни служебно да изясняват обстоятелствата от значение за установяване на данъчните задължения. Неправилно съдът е приел, че с решението на ДОУИ - София е постановен плюс петитум и нищожно е изменен РА в частта за м. 3.2006 г. В тази част изменението е законосъобразно извършено, както и в частта за м. 10 и 11.2005 г. Решението на административния съд като неправилно в обжалваната част следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в частта, с която е определен ДДС за възстановяване за м. 3.2006 г. в размер по решението на ДОУИ - София за изменение на РА. Доводът за нищожност на РА в частта по ЗДДС (отм.) за м. 3.2006 г., поради издаден ДАПВ № 3726/26.7.2006 г. е неоснователен, тъй като видно от ДАПВ с него е признат ДДС за възстановяване за четири месеца - м. 1 - 4.2006 г. в общ размер 4 435 247, 27 лв., при деклариран ДДС за възстановяване за четирите месеца общо за 4 935 247, 27 лв. С ДАПВ е възстановен ДДС за четирите месеца с 500 000 лв. по-малко от декларираното, тъй като дружеството е било в ревизия. С така издадения ДАПВ органите по приходите са признали права за четирите месеца на дружеството само до размер 4 435 247, 27 лв. и за 500 000 лв. общо за трите месеца не са се произнесли, поради което издадения РА в частта за м. 1 - 4.2006 г. до размер 500 000 лв. по ЗДДС (отм.) не е нищожен. Ответника следва да бъде осъден да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер 1769, 26 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,