Решение № 16681 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13852/2011 г.

Решение № 16681 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13852/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е образувано по молба на Цветан Иванов Дичев, от гр. София за отмяна на решение № 8835/20.06.2011 г. по адм. д. № 12598/2010 г. на Върховния административен съд и решение на СГС от 21.06.2010 г. по адм. д. № 3165/2006 г. Претендира от съда с отмяната на цитираните решения да се произнесе, като отмени заповед за отчуждаване. Ответникът по молбата за отмяна кметът на Столична община чрез неговия пълномощник намира молбата за неоснователна. Молбата е подадена в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящата инстанция взе предвид следното: С решение от 21.06.2010 г. по адм. д. № 3165/2006 г. Софийският градски съд е допълнил решение от 5.06.2008 г. по същото дело, както следва: Връща административната преписка на кмета на Столична община за довършване на отчуждително производство по заповед от 1979 г. и обезщетяване на Цветан Иванов Дичев. Решението е оставено в сила с решение № 8835/20.06.2011 г. по адм. д. № 12598/2010 г. на Върховния административен съд. От изложеното в искането може да се направи извод, че е за отмяна е на всички основания по чл. 239, ал. 1, т. 1 - 6 АПК, но не се излагат никакви фактически твърдения, поради което молбата следва да бъде разгледана на всички такива, визирани в разпоредбата на чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В молбата не се сочат никакви обстоятелства или документи, които да имат значение за друг изход на делото. Фактически твърдения по т. 2, 3 и 4 и 6 на чл. 239 АПК също не се сочат. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. По принцип, за да е основателно искането за отмяна на това основание, следва да е допуснато от съда нарушаване на процесуални права на страната. Такова нарушение не е допуснато при постановяване на процесните съдебни актове. Липсват и доказателства за наличието на материалноправните предпоставки на чл. 239, т. 4 АПК. За да съществува противоречие по смисъла на цитираната разпоредба е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове, а в случая се сочат съдебни решения по първоинстанционното и по касационното дело, тоест по едно дело, развило се на две инстанции. Хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК изисква решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По настоящето дело е представено копие от решение на Европейския съд за правата на човека, от което се установява, че жалба № 1355/2004 г. - Дичев срещу България не е допусната за разглеждане от Голямата камара. Предвид изложеното по отношение на всички хипотези, посочени като основание за отмяна на решението по чл. 239 АПК не са изложени твърдения и фактически основания за наличието им, както и не се установяват в материалните по делото, поради което същите не са налице. Що се касае да претенцията за отмяна на отчуждаването, то такава не може да се реализира по реда на извънинстанционния способ, каквото е производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения. С оглед изложеното искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,