Решение № 8693 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11550/2014 г.

Решение № 8693 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11550/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на РУП - Аксаково, при ОДМВР-Варна, против решение № 1307 от 5.06.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 4117/2013 г., с което е отменена негова заповед № 119/15.11.2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на полицай Свилен Веселинов Илиев. Излагат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение, иска се отмяната му и потвърждаване на оспорената заповед. Представена е писмена защита. Ответникът Свилен Веселинов Илиев, редовно призован, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по направеното оплакване за необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Видно от съдържанието на заповедта, мотивите за налагане на дисциплинарно наказание на полицай Илиев са свързани с това, че същият е проявил пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, поради което на 1.09.2013 г., около 02.00 часа, на път II-29 на КПП "Аксаково" неправомерно е съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/на водача Димитър Янков Петков, за извършено от последния нарушение по чл. 315, ал. 1, пр. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ и е иззел свидетелство за управление на МПС, в нарушение на разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/. От установените при извършената проверка факти и обстоятелства, дисциплинарно наказващият орган е приел, че нарушението е съставомерно по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във вр. чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарното наказание "писмено предупреждение". Отмяната на обжалваната заповед е обоснована от съда с допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в нарушение на материалния закон от страна на ответника. Според първоинстанционния съд - оспорената заповед не съдържа фактически и правни основания за издаването й. Също така е прието от АС-Варна, че не са обсъдени обясненията и възраженията на нарушителя. Накрая съда заключава, че е наложено наказание, в разрез с нормата на чл. 229, ал. 2 ЗМВР- липсват доказателства при определяне вида на наказанието да са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението; настъпилите последици, формата на вината и цялостното поведение на Илиев по време на службата. Решението е неправилно. Не може да бъде споделен довода на първоинстанционния съд за немотивираност на оспорената пред него заповед. Съгласно без противоречивата съдебна практика- мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и в други документи, съдържащи се в административната преписка, стига същите да изхождат от органа издал оспорения акт. Изрично, заповедта с която е наложено дисциплинарното наказание, сочи, че фактите са установени при извършена проверка и същите се съдържат в справка, с рег. № 8974/14.11.2013 г. И след като съда сам е приел за безспорно, че за процесното МПС е имало валидно сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност" за ЕС и не е било нужно притежаването на "зелена карта", в разрез с установеното АС-Варна приема, че в административния акт не е посочено кой нормативен акт е бил нарушен и с какви действия от полицейския служител. Настоящият съдебен състав приема, че правилно наказващия орган е приел, че Илиев е съставил неправомерно АУАН; както и в разрез със ЗДвП /172, ал. 3/ с така съставеният акт, е иззел и свидетелството за управление на МПС. Неоснователна е защитната теза на Илиев, че същият не е запознат надлежно с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.06.2009 г. и на § 11, ал. 8 от ПЗР на КЗ- задължаващ лицата, собственици или ползватели на МПС, да имат отделно сключен договор "зелена карта" към задължителна застраховка "гражданска отговорност" при пътуване в чужбина. Това задължение е съществувало до датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Р България към Европейския съюз. На Илиев е наложена именно санкция във връзка със специфичните изисквания по длъжностна характеристика: да познава ЗДвП; КЗ и нормативните документи, свързани с контрола на автомобилния транспорт. Предвид изложеното първоинстанционото решение подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу издадената заповед да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение