Решение № 7766 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4271/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез пълномощник юрк. Василева срещу решение № 1051 от 13.03.2026г. по адм. дело № 1299/2025г. на Административен съд - Хасково. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2020, изх. № 02-260-2600/4702#4 от 04.06.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, в която по АК16 е наложена санкция за бъдещ период в размер на 9 788,78 лв. на „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Оспорват се изводите на АС, че земеделския производител отговаря на условията за подпомагане с доводи, че заявителят не разполага с регистриран животновъден обект, съгласно чл.137 от ЗВМД. Излага доводи, че съдът изобщо не е извършил анализ на разпоредбата на чл.31 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014, както и дали са налице предпоставките за квалифициране на заявените животни като наддекларирани и за налагане на съответната санкция. По подробно развити доводи иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата на „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД в представен писмен отговор, чрез адв. Тончева оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Процесното УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2020, изх. № 02-260-2600/4702#4 от 04.06.2025г. на изпълнителния директор на ДФЗ е издадено в изпълнение на влязло в сила решение № 1064 от 28.12.2023г. по адм. дело № 304/2023г. по описа на Административен съд – Хасково. За да отмени УП изх. № 02-260-2600/4702#4 от 04.06.2025г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, в която по АК16 е наложена санкция за бъдещ период в размер на 9 788,78 лв. на жалбоподателя „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че наложената санкция от 9788,78 лева за бъдещ период не съответствала на материалния закон. Съдът установил, че към 18.05.2020г. заявените от жалбоподателя за подпомагане 35 бр. коне, които са били идентифицирани и регистрирани съгласно ЗВД, са били налични в декларирания му собствен ЖО № 3896400001 (6593В-0005), с. Костилково, област Хасково, който нямал регистрация по чл. 137 ЗВД. На 16.11.2020г. същите животни са преместени в друг негов ЖО № 3896400004 (6593В-008), намиращ се отново в с. Костилково, обл. Хасково и регистриран по чл. 137 ЗВД с Удостоверение за Регистрация на Животновъден обект № 2137/19.10.2020г., т.е. при спазване на вменено му от закона задължение. Прието е, че жалбоподателят е извършвал агроекологичната дейност по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ в обхвата за подпомагане по чл. 3, т. 6 от Наредбата и за кампания 2020, както и че заявените животни са негова собственост и са налични, каквито са изискванията на чл. 15, ал. 2 от Наредбата. Направен е извод, че при тези съображения административният орган неправилно е приел, че наличието на животните в животновъден обект, който не е регистриран по реда на чл. 137 ЗВД към съответната дата, се явява законово основание за отказ да се отпусне финансово подпомагане за код на дейност АК16 и за налагане на санкция за бъдещ период в размер на исканата сума съгласно чл. 31 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 г. Решението е неправилно. По делото няма спор и от представените писмени доказателства се установява, че на 18.05.2020 г. земеделския производител е подал общо заявление за подпомагане и заявление за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" 2020 по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" за Кампания 2020 г. с посочени в табличен вид използвани земеделски парцели през 2020 г., ведно с таблица за заявения брой животни по направления „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“ по мярка 10 „Агроекология и климат“, ПРСР 2014 -2020 г. В направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ оспорващият кандидатства за четвърта година от поетия ангажимент, със заявени 35 бр. животни от вид „ каракачански кон“, с код на дейност АК 16 – „опазване на застрашени местни породи“ съгласно Приложение № 5 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 - 2020. В таблицата за отглежданите животни 2019 е посочен номер на животновъден обект 3896400001(6593В - 0005). С оспореното в настоящото производство УП изх. № 02-260-2600/4702#4 от 04.06.2025г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ на земеделския производител са наложени санкции за бъдещ период в размер на 9788.78 лева, като по отношение на всички 35 броя животни са установени нередности и приет процент на наддеклариране – 100%, изчислен съгласно чл. 31 от Делегиран регламент 640/2014 – отношение на броя животни с нередности спрямо броя на установените животни. В поясненията към таблица 13 са изложени мотивите на административния орган - неспазени изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност, установени чрез извършени административни проверки, проверки въз основа на предоставена информация на ДФЗ - РА от външни институции, съгласно чл.54 от Наредба №7 от 24.02.2015г. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗПЗП подпомагане по схемите, обвързани с производството, се предоставя за площи, отговарящи на условията за подпомагане по СЕПП, и за животни, които са идентифицирани и регистрирани съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/. На основане чл. 137, ал. 1 Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, в редакцията на текста обн. в ДВ, бр.71/11.08.2020 г., в сила от 14.08.2020 г.: „Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор“, като към заявлението се прилагат съответните документи. По силата на § 7 от ЗР на ЗИД на ЗВД /обн. в ДВ, бр.71/11.08.2020 г./: „Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, за които към датата на влизането в сила на този закон не е издадено удостоверение за регистрация по чл. 137, ал. 6 и в които се отглеждат или са настанени животни, идентифицирани в системата по чл. 51, ал. 3, подават заявление за регистрация на животновъдния обект по чл. 137, ал. 1 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.“ Извън обхвата на изискването по чл. 137 от ЗВМД остават само личните стопанства. Съгласно чл. 51 ал. 1- 3 ЗВД животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация по реда на чл. 137, като Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ е компетентният орган за контрол по официалната идентификация на животните. Тя именно поддържа Интегрирана информационна система /ИИС/ с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти и осигурява достъп до данните. От представеното по делото писмо изх. № Ю -428 от 14.06.2023г. на Българска агенция да безопасност на храните се установява, че при проверка към 13.06.2023г. в ИИС на БАБХ - Вет ИС е установено, че на името на "Глобал Био Хърбс Бългериа" ЕООД са налични дна записа: 1 животновъден обект с №6593В - 0005, находящ се в обл. Хасково, общ. Ивайловград, с. Костилково, ул. "Христо Ботев" №5 и запис с нов номер 389640001, като се касае за един и същ обект. Съгласно данните в системата обектът никога не е регистриран по реда на чл.137 от ЗВД, съответно не му е издавано удостоверение за регистрация. Към датата на проверката 13.06.2023г. обектът е със статус в системата "неактивен". 2. животновъден обект с № 6593В -0008, находящ се в обл. Хасково, общ. Ивайловград, с. Костилково, м. "Керемедчилика", собственост на дружеството с нов номер 389640004, като според писмото се касае за един и същ обект. Съгласно данните в системата към момента обектът е регистриран за целогодишно пасищно отглеждане по реда на чл.137 от ЗВД с Удостоверение за регистрация №2674 от 09.12.2022г. От извършените административни проверки в информационната система Вет ИС и представените в хода на съдебното обжалване писмени доказателства се налага категоричен извод, че посоченият в заявлението на кандидата животновъден обект 3896400001(6593В - 0005) не притежава удостоверение за регистрация по чл.137 ЗВД. Преместването на животните в друг животновъден обект, съгласно представеното ветеринарномедицинско свидетелство, който е регистриран като пасище за целогодишно отглеждане с капацитет 50 броя коне с № 6593В - 0008 и който не е посочен в заявлението за подпомагане е ирелеватно към предмета на спора. Макар и регистриран съгласно чл.137, ал.6 и ал.17 от ЗВД този обект е различен от посочения в заявлението за регистрация. Тези обстоятелства са безспорно установени по делото, както от представените по делото писмени доказателства, така и от приетите заключения на изготвената СТЕ при първоначалното разглеждане по адм. дело №304/2023г. на АС - Хасково, така и по адм. дело №1299/2025г. на АС - Хасково, решението по което е предмет на касационна проверка. От същите безспорно се налага извод, че животните, посочени в заявление за подпомагане, подадено от жалбоподателя са регистрирани в ИИС на БАБХ в животновъден обект рег. № 389640001(6593В - 0005). Към датата на подаване на заявлението животновъдния обект няма регистрация на осн. чл.137 от ЗВД, същият е със статус "неактивен" от дата 01.06.2023г. Следва да бъде отбелязано също така, че от приетото заключение на вещото лице, безспорно е установено, че животните посочени в заявление за подпомагане от 18.05.2020г. не са идентични с животните налични към 19.10.2020г. в животновъден обект № 389640004 (6593В -0008), още повече в този обект са налични едва 8 броя коне към 19.10.2020г. Предвид така установеното настоящият състав намира за необосновани изводите на АС, че актът е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Доколкото от съдържанието на акта се установява, че като основание за постановения отказ органът приема липсата на регистрация на ЖО, който е посочен в заявлението и в който животните са се намирали и който не е регистриран по реда на чл. 137 ЗВМД преместване на животните 17.11.2020 г. животните в друг ЖО, който е отговарял за изискванията след посочения период не води до извод за неправилно приложение на материалния закон. Още повече, че жалбодателят е уведомен надлежно за резултатите от извършените проверки при които е констатирано, че ЖО, който е посочен в заявлението не отговаря на условията по мярката. Правилно на основание чл. 31, § 3 от Регламент N 640/2014 г. и предвид изложените данни в Таблица - Оторизирани суми (в лева) към спорното УП, органът е изчислил процент на наддеклариране в размер на 100 % за код на дейност АК16 (Опазване на застрашени местни породи - коне) и предвид разпоредбите на чл. 31, § 2 от същия регламент не е отпуснато финансово подпомагане за код на дейност АК16 по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ и е наложена санкция за бъдещ период, изчислена като разликата между броя на одобрените (декларираните) за участие животни (броя животни, посочени в колона 2) и броя на установените животни (броя животни, посочени в колона 4) е умножена по ставката, т.е. санкцията за бъдещ период = (32-0)*279.68 = 9 788.78 лв. Правилно е прието, че липсата на регистриран животновъден обект по чл. 137 ЗВД представлява обективна пречка за допустимостта на заявените животни по схемата/интервенцията, поради което ДФЗ е длъжен да откаже подпомагане за тях, съгласно принципите на законосъобразност и равнопоставеност на кандидатите. Отглеждането на селскостопански животни извън регистриран животновъден обект е недопустимо, освен в ограничени изключения (напр. за лични нужди), като регистрацията по чл. 137 гарантира, че обектът отговаря на ветеринарно-хигиенни и зоотехнически изисквания. Съдът не е взел предвид, че налагането на административни санкции във връзка с декларирани животни по реда на чл. 31 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 е в пряка причинно-следствена връзка с констатираните несъответствия по заявлението на земеделския производител от административния орган за неспазване изискването на чл. 46, ал. 2 ЗПЗП подпомагане по схемите, обвързани с производството, се предоставя за площи, отговарящи на условията за подпомагане по СЕПП, и за животни, които са идентифицирани и регистрирани съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ и чл. 137, ал. 1 ЗВД, в редакцията на текста обн. в ДВ, бр.71/11.08.2020 г., в сила от 14.08.2020 г.: „Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, както и § 7 от ЗР на ЗИД на ЗВД /обн. в ДВ, бр.71/11.08.2020 г./: „Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, за които към датата на влизането в сила на този закон не е издадено удостоверение за регистрация по чл. 137, ал. 6 и в които се отглеждат или са настанени животни, идентифицирани в системата по чл. 51, ал. 3, подават заявление за регистрация на животновъдния обект по чл. 137, ал. 1 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон. При наличието на правни и фактически установявания в административния акт относно волята на органа защо е приел заявените 35 бр. животни за недопустими за подпомагане се налага извод, че и определената санкция на земеделския производител, подлежаща на прихващане в бъдещ период, е законосъобразно наложена. Оспореното Уведомително писмо като издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и в съответствие с целта на закона не страда от пороци по чл.146 АПК и неправилно е отменено от административния съд. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че оспореното решение на АС–Хасково е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което подадената жалба от „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2020, изх. № 02-260-2600/4702#4 от 04.06.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, в която по АК16 е наложена санкция за бъдещ период в размер на 9 788,78 лв. се отхвърля като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи като в полза на ДФЗ се присъдят разноските за държавна такса в размер на 40 евро и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции на осн. чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 АПК и чл.37 от Закона за правната помощ, което съдът определя в размер на 150 евро за всяка съдебна инстанция или общо разноски в размер на 340 евро. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение