Решение № 958 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5305/2012 г.

Решение № 958 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5305/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Садат" ООД - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Стоян Костов, против решение № 307/14.02.2012 г., постановено по адм. дело № 3177/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, осми състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1733/15.11.2011 г. на началника на Митница - Пловдив, с което дружеството - жалбоподател е задължено да доплати по ЕАД № 10BG003000Н0055852 от 21.04.2010 г. сумата от 6 324,51 лева, представляваща ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.04.2010 г. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на становището за неправилност на решението са изложени в касационната жалба и писмената защита. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът по касационна жалба - началникът на митница Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Фактически установено по делото е, че на 21.04.2010 г. с ЕАД № 10BG003000Н0055852 на територията на Република България, "Садат" ООД поставя под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление" стока № 1, представляваща "препарат против насекоми, марка "Килтокс", с нетно тегло от 12 634 кг и декларирана митническа стойност от 7 979 евро, с левова равностойност 15 605,57 лв., както и стока № 2, представляваща "електрически уреди против комари", с нетно тегло от 194 кг и декларирана митническа стойност от 372,50 евро, с левова равностойност 728,55 лв. Изпращач на стоките е "MEGA ILAC SAN. VE PAZARLAMA LTD. STI.", Турция. Към ЕАД е приложена търговска фактура № 7597/19.04.2010 г. на обща стойност 8 351,50 евро, съобразно която декларираната митническа облагаема стойност е в левова равностойност от 16 334,11 лв. При извършена проверка по линия на международно сътрудничество е получено писмо от митническите органи на Турция, от което е видно, че при износа на същите стоки турският доставчик е приложил фактура със същия номер, но с различна стойност, а именно - 31 976,40 щатски долари и са отразени различни условия за доставка. След съпоставяне на документите, представени от "Садат" ООД и тези получени от турската митническа администрация, началникът на Митница Пловдив е констатирал разминаване в стойността на внесените стоки и разминаване в условията на доставката. По документите, представени с вносната митническа декларация стойността на стоките е 8351,50 евра, при условия на доставката CPT-PLOVDIV, докато по фактурата към износната митническа декларация от Турция, стойността на стоките е 31 976,40 $, а условията на доставката е EXW ISTANBUL. В резултат на констатираното несъответствие е определена нова митническата стойност на внесената стока, в размер на 47 956,66 лева-равностойността на 31 976,40 щатски долара, по приложената към износната ЕАД № 10341300ЕХ183414/19.04.2010 г. фактура № 007579/19.04.2010 г., във варианта, приложен към тази декларация, като към митническата стойност са прибавени и транспортните разходи по вноса, в размер на 1 067,75 лева. Размерът на транспортните разходи е определен въз основа на сравнителен анализ, чрез съпоставяне на заплатената цена за превоз на стоки от Истанбул до Пловдив през същия месечен период, през който е извършен и транспорта на процесните стоки. В резултат, определената действителна митническа стойност на осъществения внос е 47 956,66 лева, на база на която административният орган е определил размера на дължимия ДДС на 9 591,33 лв, съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2 и чл. 56 от ЗДДС, от която за довнасяне - сумата от 6324,51 лева. Съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения митнически акт, позовавайки се на така установените данни от износната декларация и фактурата, приложена към нея, като е счел, че са достатъчни, за да бъде определена митническа стойност, различна от декларираната. Към това са прибавени и транспортни разходи съобразно чл. 32, § 1, буква "д" от Регламент № 2913/92 г., определени по размер според разпоредбите на чл. 164 от Регламент 2454/93, а именно - 1 067,75 лева. Административният съд е приел също, че "MEGA ILAC SAN. VE PAZARLAMA LTD. STI. ", Турция се явява лице по смисъла на чл. 178, § 2 от Регламент 2454/93, а според чл. 181, § 1 от същия, тези лица трябва да представят на митническите органи копие от фактурата, на чиято база е декларирана стойността на внасяната стока, респективно това е фактура № 007579/19.04.2010 г., приложена към ЕАД № 10341300ЕХ183414/19.04.2010 г. Решението е неправилно. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92г, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". Страните по делото не спорят, че процесните стоки са внесени на територията на България от Турция. Спорът е относно посочената с ЕАД цена, представляваща договорена цена и за която "Садат" ООД твърди, че е реално платената, предвид представения по делото писмен документ от 26.04.2010 г. от МЕГА ИЛАЧ Сан Ве Пазарлама (лист 14 от делото). От този документ е видно, че той е подписан от износителя. Видно от документа е, че от текущата сметка на "Садат" ООД е удържана стойността на фактура № 7597/19.04.2010 (фактурата, представена с ЕАД, оформен за вноса на стоката в България). В този смисъл следва да се приеме, че това е именно договорената цена на стоките, които са внесени в България и за които е оформен митнически режим "свободно обръщение и крайно потребление". При проверката, извършена от турската митническа администрация е установено, че по износната декларация е представена фактура с друга стойност. Това обаче не е достатъчно основание, за да се приеме, че това е истинската стойност на внесените стоки. Наистина и двете фактури представляват частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, но като се има предвид, че е представен писмен документ, подписан от износителя и в него е посочена стойността, която е декларирана от дружеството - вносител, то следва да се приеме, че именно платената по документа стойност представлява договорената стойност на внесената стока. Този писмен документ не фигурира в писмения отговор на турските митнически власти като неистински, поради което няма пречка той да не се цени заедно с останалите доказателства. В същото време митническият орган е прибавил към тази стойност и транспортни разходи, които са разходи за сметка на купувача. В тежест на административния орган е било да докаже, че декларираната от дружеството стойност на внесените стоки не е договорената и реално платена или подлежаща на плащане сума, т. е. че не е приложим чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. и че стойността е различна от декларираната. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане, договора, установяващи декларираната митническа стойност. За това следва да се приеме, че в декларираната от дружеството стойност влизат и транспортните разходи и затова е неприложим чл. 32, ал. 1, б. "д" от регламента. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВАС, касаеща идентични случаи на същото дружество. С оглед гореизложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да се постанови друго решение, с което да се отмени оспореното митническо решение. При този изход на делото на касатора "Садат" ООД следва да се присъдят направените разноски пред касационната инстанция, за които е представил доказателства, в размер общо на 525 лева. Воден от горното Върховният административен съд, състав на първо отделение,