Решение № 4714 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 783/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Каварна, чрез адв. Савов като процесуален представител, срещу решение 422 от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело 442/2022 г. по описа на Административен съд Добрич в частта, с която е отменена негова заповед 794/09.08.2022 г. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва извода на съда, че постройката, предмет на заповедта за премахване, няма характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ), а представлява преместваем обект. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването, както и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Корнер ООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство са два индивидуални административни акта, един от които е заповед 794/09.08.2022 г. на кмета на община Каварна. С нея на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, на оспорващия и настоящ ответник в качеството му на възложител и извършител, е наредено да премахне незаконен строеж: Постройка за обществено хранене с площ от около 93 кв. м., използвана като допълнителна търговска площ към заведение за обществено хранене снек - бар Лайв Корнер, собственост на "Корнер" ООД, изградена в имот с идентификатор 35064.501.9689 по КККР на гр. Каварна, част от ул. Добротица пешоходна зона, публична общинска собственост. В мотивите на заповедта е посочено, че процесната постройка е изпълнена в чужд имот без правно основание, в противоречие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и за нея няма издадени строителни книжа. Строежът е описан като постройка с площ от около 93 кв. м., представляващ помещение с маси към снекбара, като конструкцията е изградена от метални колони и ферми, а покривното покритие е от водоустойчив полиетиленов винил, стените са изпълнени от алуминиева дограма, остъклена с единично стъкло. В помещението е поставен окачен таван, изградена е вентилационна система, климатизация и ел. инсталация с осветление. Подът на обекта представлява метална конструкция с дървена обшивка, покрит с балатум с имитация на паркет. Постройката има три броя врати, които се използват за вход и изход. За определянето му като строеж административният орган се позовава на конструктивно становище, изготвено от инж. Кърлиев. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт 9/27.07.2022 г., съставен от служители на община Каварна. С решението в обжалваната му част оспорената заповед е отменена като незаконосъобразна. За да постанови този резултат, съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган, в необходимата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Като се позовава на приетите по делото заключения на първоначална и повторна съдебно-технически експертизи, достига до извод, че обектът не носи характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а на преместваем обект съгласно чл. 56, ал. 1 във вр. с § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Излага съображения, че оспорващото дружество е собственик на заведението за обществено хранене, към който е извършена постройката, поради което правилно е определено за адресат на задължението за премахване в качеството му на извършител на обекта като негов собственик. Според съда процесната постройка отговаря на понятието за преместваем обект заради неговото предназначение, а от заключенията на вещите лица не се установява трайна конструктивна свързаност със земята и е налице техническа възможност да бъде преместен в пространството без нарушаване на неговата индивидуализация. Посочва, че макар и с голям обем, обектът може да бъде разглобен, като сглобяването му отново на друго място не би довело до увреждане до степен на невъзможност да бъде използван със същото предназначение. Приема, че за същата площ като този обект е издадено разрешение за поставяне 008-2021/14.04.2021 г. за ползване на тротоарно право: слънцезащитна тента с площ от 93 кв. м и детска площадка с площ от 30 кв. м., като дали към този момент съществува процесния обект не може да се установи предвид липсата на отразяване на времето на изграждането му в оспорената заповед. По тези съображения съдът обосновава извод за неприложимост на процедурата по чл. 225а ЗУТ и материална незаконосъобразност на административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на двете съдебно-технически експертизи. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическата обстановка се подкрепя от събраните доказателства. Въз основа на нея са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. За изясняване на основния спорен по делото въпрос относно вида на разпоредената за премахване постройка - строеж или преместваем обект са приети заключения на две съдебно-технически експертизи. От двете вещи лица е установено, че в случая е изпълнен обект с площ от 93 кв. м, с технически характеристики, отговарящи на описанието, направено в констативния акт и в заповедта. Според първия експерт предназначението на обекта е допълнителна търговска площ към заведение за обществено хранене, който не е трайно прикрепен към земята, може да бъде преместен след разглобяване на части и монтаж на друго място. По делото е изслушана и втора съдебно-техническа експертиза, след оспорване на първото заключение от страна на процесуалния представител на административния орган, съгласно която процесният обект не може да се премести в пространството като единно цяло без да изгуби своята индивидуализация, тъй като може да се деформира при пренасянето, но това няма да се отрази на функцията и конструкцията на заведението за обществено хранене. Установено е, че поставянето или премахването на обекта не променя начина на ползване на земята и тротоарната настилка. Констатирано е още, че той е прикрепен към терена с планки, аркерни болтове и гайки, като за осигуряване на устойчивост за използвани болтови връзки и заваряване, а преместването му е възможно чрез разглобяване. При тези данни правилно съдът приема, че не е налице правното основание по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, на което е издадена оспорената заповед. Настоящият състав споделя извода в обжалваното решение, че установената постройка не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а притежава характеристиките на преместваем обект. Разпоредбите на чл. 56 и 57 ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 ДР ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В този смисъл спорният обект, описан като постройка за обществено хранене законосъобразно е квалифициран от съда като преместваем обект с оглед на неговото предназначение - за търговска и обслужваща дейност. Той е такъв и с оглед разпоредбата на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. В тази връзка правилно за определянето му като преместваем обект или строеж съдът извършва преценката си с оглед неговите характеристики, обусловени от естеството на използваните материали при изграждането му, начина на изпълнени и свързването му с терена. От приетите по делото доказателства безспорно се установява липсата на трайна конструктивна свързаност на обекта със земята, както и наличието на възможност същият да бъде демонтиран и преместен на друго място на части без да губи своята индивидуализиация. Следователно, той представлява преместваем обект и в конструктивно отношение. Видно от заключенията на вещите лица захващането на отделните елементи и свързването им е чрез болтови връзки, като върху терена е положена метална скара с дъсчена обшивка, върху която са монтирани метални колони с кутиеобразно сечение, свързани по периферията с решетъчни греди, а покритието е от винил. В становищата на вещите лица няма противоречие, че премахването на обекта не може да промени субстанцията на терена и начина му на ползване, както и че същият може да бъде преместен в пространството след демонтаж на части. Затова отделянето от повърхността на процесния обект може да стане чрез разглобяване и възможност той да бъдат сглобен и ползван на друго място със същото предназначение съобразно изискването на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Този извод не се променя и от обстоятелството, че обектът е със значителна квадратура, както е че е монтирана ПВЦ дограма. Тя също може да бъде демонтирана и преместена заедно с останалите елементи на конструкцията на друго място, както и отново използвана по предназначение. Фактът, че процесният обект е захранен с електричество и е климатизиран също не обуславя извод за наличие на строеж, доколкото разпоредбата на § 5, т. 80 ДР ЗУТ позволява преместваемите обекти да бъдат свързани с техническата инфраструктура, вкл. да бъдат електроснабдени. Въпросът дали изпълненото на място е в нарушение на издаденото разрешение за поставяне от 14.04.2021 г. на слънцезащитна тента в същия обем не подлежи на обсъждане в настоящото производство, в което предмет на оспорване е заповедта за премахване на процесната постройка като незаконен строеж. Предвид изложеното правилно съдът приема, че процесната постройка, използвана като допълнителна търговска площ към снек - бар представлява преместваем обект, а не строеж по смисъла § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Като достига до извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, първата инстанция постановява решението си в обжалваната част при правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Обстоятелството, че жалбоподателят оспорва констатациите на вещото лице по първата експертиза не обосновава извод за необоснованост на експертното заключение. Заключенията на двете съдебно-технически експертизи са обсъдени наред с останалите приети по делото доказателства, вкл. свидетелските показания. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК от първоинстанционния съд е извършена преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146, АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си. С оглед изложеното решението в обжалваната част е правилно. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,