Решение № 4885 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13177/2013 г.
ВАСIII отделение08.04.2014 г.докладчик Сребрина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4321 от 28.06.2013 г. по адм. д. № 4446/2012 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Столична община да заплати на Цветанка Николова Джипова сумата 500.00 /петстотин/ лева, направени разноски по делото за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 4885 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13177/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Кмета на Столична община - Район "Триадица" срещу решение № 4321 от 28.06.2013 г. по адм. д. № 4446/2012 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответницата Цветанка Николова Джипова, чрез процесуалния представител адв. Венелин Ненов, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменена заповед № 11/14.03.2012 г. на Кмета на Столична община - Район "Триадица", с която е пренастанена Цветанка Николова Джипова в част от общинско жилище: една голяма стая /втората по коридора в дясно, която обитава и в момента/ - самостоятелно и общо ползване на кухня, баня, тоалетна и мазе № 21, находящо се в гр. София, ж. к. "Стрелбище", ул. "Боянски водопад", бл. 27, ет. 1, ап. 89, предмет на АОС № 82/02.06.1997 г. и с която заповед се отменя настанителна заповед № 6/11.03.2002 г. на кмета на общината. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила и изводите са обосновани и законосъобразни. По делото правилно е прието, че в нарушение на чл. 35 от АПК административният орган не е изяснил в пълнота относимите факти и не е мотивирал административния акт в достатъчна степен с оглед основанията по чл. 17, ал. 4, т. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община. По отношение на оспорващата е надлежно призната трайно намалена работоспособност от 95 % с чужда помощ, в тежко състояние, водещо до невъзможност да се обслужва и придвижва самостоятелно, а това не е обсъдено нито от жилищната комисия, нито от кмета на общината. В конкретния случай не са изложени мотиви относно здравословния статус на жалбоподателката и необходимостта от чужда помощ, съответно не е доказано и съществуването на материалноправно основание за пренастаняване при изменение на обстоятелствата по чл. 23, ал. 1 от Наредбата. В тази връзка правилно е становището, че съгласно чл. 169 АПК при оспорване на административния акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Това налага проверка на обосноваността на мотивите с оглед установените правнозначими факти с оглед на преценка на съобразяването с относимите нормативни разпоредби и целта на нормативния акт, като неизлагането на мотиви е основание за отмяна на административния акт. В подобен смисъл е ТР № 4/2004 г. на ВАС, което е задължително, съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. При тези даннни, правилно е прието, че по принцип е допустимо да се разпореди пренастаняване, но то следва да бъде съобразено с действителната жилищна потребност и да се извърши след надлежна преценка на всички относими факти и обстоятелства, което в случая не е сторено. Като е отменил заповедта на това основание, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответницата следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, възлизащи на сумата 500.00 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 169 АПК
- чл. 43